Решение № 4240 от 31.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4240 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100506853 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № III – 139 - 20013629 от 15.02.2022 г., поправено с Решение 20018339 от 02.03.2022 г., постановени по гр. дело № 18132 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав, на основание чл. 127а от Семейния кодекс (СК), вр. с чл.

76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), е заместил съгласието на бащата П. С. М., ЕГН **********, за пътувания на детето М.П.М., ЕГН **********, придружавано от майката Г. А. М.а, ЕГН **********, или от посочени от майката пълнолетно лице или лица, а именно: баба, дядо на детето или директор на училище, учител, спортен или културен деятел, когато детето трябва да посети в чужбина училищна екскурзия, спортно състезание или културна проява и други подобни организирани мероприятия, в държавите членки на Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция, за срок от 5 години, по време, несъвпадащо с режима на лични контакти на бащата с детето, определен с Решение № 304253 от 17.12.2019 г. по гр. дело № 37656/2019 г. на СРС, ГО, 89 -ти състав, без ограничение в броя на пътуванията годишно, но с обща продължителност на всички пътувания до 90 дни годишно, само със съгласието на майката Г. А. М.а, както и за издаване на международен паспорт или друг равнозначен документ на детето само по молба на майката Г. А. М.а. Допуснал е, на основание чл. 127а, 1 ал. 4 СК, предварително изпълнение на решението.

Ответникът П. С. М. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение от 15.02.2022 г. , с което е заместено съгласието му за пътувания на детето и за издаване на международен паспорт, и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 25017235 от 01.03.2022 г. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован.

Излага оплаквания, че неправилно са кредитирани показанията на св. Д., доведена от ищцата. Оспорва същите като нелогични. Изтъква доводи, че срокът от 5 години се явява твърде продължителен. Въззивникът не приема мотивите на първостепенния съд, че няма опасност за детето, тъй като са разрешени пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с доводи, че процедурата се задвижвала тежко и трудно. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли предявените искове. Представя по делото и писмени бележки от 27.04.2023 г., с приложения.

Ищцата Г. А. П. (въззиваема страна в настоящото производство) е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на тази въззивна жалба, с който е оспорила същита изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Представя по делото и писмени бележки от 27.04.2023 г.

Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими съдебни актове.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, и съотнесени към релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото не е спорно и е отделено като такова, с Определение от 07.09.2021 г., обстоятелството, че същите са родители на малолетното дете М.П.М., роден на 29.05.2016 г., както и, че с Решение № 304253 от 17.12.2019 г., постановено по гр. дело № 37656/2019 г. на СРС, III ГО, 89-ти състав, бракът на родителите е прекратен по взаимно съгласие, родителските права са предоставени на майката Г. М.а (П.) и е определен режим на лични контакти на бащата П. М. с детето.

От изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад от компетентната към онзи момент Д“СП“ – “Слатина“, се установява, че детето М. се отглежда от майката в жилище под наем в град София. Бащата плаща издръжка на детето. Малолетният син на страните общува с пълния роднински кръг и посещава детска градина.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, сочени от двете страни - св. З. Д. и св. Д.П.. Св. Д., сочена от ищцата, 2 е дала показания, че познава страните от 2014 г., като през 2020 г., заедно със съпруга й, Г. и детето М., били планирали пътуване до Гърция. Бащата П. дал съгласие за пътуване на детето в последния момент и трябвало да се променя резервацията. В Гърция бил и приятелят на майката. По – късно през същата година, октомври месец, Г. искала да пътуват за Турция, но П. отказал да позволи и М. да пътува, поради което резервацията отпаднала и капарото било изгубено. Св. Д. установява, че е възприела лично отказа, тъй като разговорът между родителите на детето се осъществил по телефона, на спикър. Детето е споделяло пред свидетеля, че иска да пътува извън страната.

Св. П. също познава страните. От бащата знаела, че детето е ходило с майката на почивка в Гърция. П. споделял на св. П., че винаги е готов да даде съгласие детето да пътува с майката в чужбина при нейно желание за това. Той не бил споделял на свидетеля, че има опасения относно злоупотреба от страна на майката с даденото й разрешение.

Първоинстанционният съд е изслушал страните лично в съдебно заседание на 13.12.2021 г. Ищцата е заявила, че има приятел, който живее в Шотландия, и в началото на годината е водила разговори с ответника тя и детето да живеят в Шотландия, след като ответникът отказал категорично, като искането на майката е единствено да пътуват с детето на екскурзии. По време на брака им двамата родители с детето са пътували извън Република България до близки държави – Гърция, Сърбия и Северна Македония. Намеренията на ищцата били да покаже на детето неща, които ги няма в България. След развода бащата също е пътувал с малолетния М. в чужбина, за което ищцата е дала своето съгласие.

Ответникът при изслушването му не е отрекъл заявеното от майката, но изказал опасения, че не познава новият мъж на майката, а смята, че трябва да знае детето с кого общува и къде ще ходи. В тази връзка е посочил, че ще даде декларация на ищцата за пътуване на детето, стига да знае с кого и къде е.

В същото съдебно заседание на съда е представен за констатация паспортът на детето на страните, като първостепенният съд е установил, че документът е с валидност до 20.12.2021 г.

Във въззивната инстанция са изготвени актуални социални доклади от компетентните по местоживеене на страните Д“СП – Варна (по местоживеене на майката) и Д“СП“ – “Красно село“ (по местоживеене на бащата). От социалното проучване, извършено от Д“СП“ – Варна, се установява, че майката с детето са се преместили да живеят в град Варна, където малолетният М. е записан на детска градина, има личен лекар и посещава занятия по плуване. Въззиваемата Г. П. е сключила междувременно и граждански брак.

Становището на тази Д“СП“ е, че възпрепятстването на свободното придвижване на детето извън пределите на Република България би ограничило възможностите му за личностно развитие, като съдът следва да определи съобразно с интереса му времетраенето и мястото на пътуване. В доклада на Д“СП“ – “Красно село“ се съдържат данни, че бащата реализира режима му на лични контакти с детето, но трябва да пътува за това до град Варна.

Въззивникът М. е споделил пред социалния работник опасенията си, че бившата му съпруга възнамерява да се премести с детето да живее трайно в Англия. Същият не възразявал да 3 разреши пътувания на детето извън страната, при поискване от майката.

С протоколно определение от 06.04.2023 г. е допуснато уточнение във фамилното име на въззиваемата - ищца, която е приела да носи фамилията на съпруга й – “П.“.

Въззивният съд е изслушал, на основание чл. 59, ал. 6 СК, страните в съдебно заседание на 06.04.2023 г. Въззивникът М. при изслушването му посочи, че никога не е бил пречка синът му да пътува, но не иска детето да живее трайно извън България. Излага, че м. март 2022 г. майката му пратила на е-мейла декларация именно за това, с която той не се съгласил. Смята, че ако подпише такава декларация или се съгласи, няма да види повече сина си, а т.нар. Хагска конвенция не помага много. Въззиваемата П. сочи, че бащата няма основания да смята, че има намерение да заведе детето някъде и да не го върне. Нямала установено решение да се установи да живее в чужбина. Съпругът й живеел в град Престън, в къща под наем, като се връща в България различно, в зависимост от ангажиментите му.

Въззиваемата заяви, че когато тя и детето пребивават там по десетина дни, в град Престън е подсигурен за детето личен лекар, в случай, че М. се разболее.

Други доказателства, на които въззивният съд да основава изводите си, не са ангажирани в двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба срещу Решението от 15.02.2022 г., с което е заместено съгласието на въззивника за пътувания на детето М. и за издаване на международен паспорт, е неоснователна.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция, че съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва на територията на страната и да напуска нейните предели, като ограничаването му може да става единствено въз основа на закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Съгласно чл. 3, § 2 ДФЕС е гарантирано правото на свободно придвижване на гражданите на държавите – членки на ЕС и е в интерес на детето да пътува, тъй като това ще обогати мирогледа му, ще придобие впечатления от други държави, ще се отразят пътуванията благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло.

В съответствие със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС са определени и кръга от държави, в които да се осъществяват пътуванията, времетраенето на същите, както и общата им продължителност в рамките на годината.

Неоснователни са бланкетните оплаквания на жалбоподателя, че периодът от 5 години е прекомерен и не е съобразен с интереса на детето. Така определеният срок съответства на периода на валидност на международния паспорт на детето, за издаването на който е заместено съгласието на бащата. Отделно от това, в рамките на същия пътуванията са разрешени за не повече от 90 дни общо през годината, поради което се касае за краткосрочни отделни пътувания. Възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на въззивника на лични отношения с детето е ограничена от 4 обстоятелството, че пътуванията е допустимо да се осъществяват само извън режима на лични контакти на неотглеждащия родител, чието съгласие се замества.

Повечето от държавите, до които е постановено да се осъществяват пътуванията, са съседни на Република България и пътуването до тях може да се осъществява бързо и със сухопътен транспорт. Още повече, че в три от тях детето е пребивавало и с родителите му по време на брака им. Правилно е изложено от първата инстанция, че на територията на държавите в обхвата на разрешението, не са налице размирици, бедствия, военни действия или каквито и да било други ноторно известни рискове за детето М., които да го поставят в опасност и да му навредят при посещението им от детето.