Решение № 2807 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2807 гр. С., 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110173667 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.94/ срещу С.О., П. Н. Д. и Н. Г. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество разделно, сумите както следва:

С.О. – 2/4 или сумата от 860.95евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 188.51евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 15.12евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, 4.21евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 19.11.2024 г., П. Н. Д. – ¼ или сумата от 430.47евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 94.26евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 7.56евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до изплащане на вземането; 2.11евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 19.11.2024 г.;

Н. Г. С. – ¼ или сумата от 430.47евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 94.26евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.11.2024 г., 7.56евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2024 г. до изплащане на вземането; 2.11евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 19.11.2024 г.

1

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ О., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.О..

Ответникът оспорва да е пасивно легитимиран по предявените искове и подробно излага, че липсват доказателства от които да се установява кои са наследници на починалото лице Г. А. Д., респ. налице ли са предпоставките за придобИ.не на права от общината. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците Н. Г. С. и П. Н. Д. чрез назначения от съда особен представител.

Ответниците правят възражение за нередовност на исковата молба и развИ.т подробни съображения в тази насока, като считат, че от изложените твърдения не става ясно как са формирани претенциите. Оспорват наличието на облигационни отношения между страните. Считат, че не става ясно дали ищецът е изпращал съобщения към фактурите, както и самите фактури, до ползвателите на имота. Твърдят, че ОУ на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Сочат, че не са ангажирани доказателства относно реално предоставената топлинна енергия от страна на ищеца. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

2

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № *****, който абонатен номер е индивидуализиран както в титулната част на исковата молба, така и на страница 4 от същата. Този абонатен номер е отреден за недвижим имот, представляващ ап. 1, находящ се в гр. /адрес/.

По отношение на исковата претенция, насочена против С.О..

С уточнителната молба / л. 94 по делото / се сочи, че доколкото Г. А. Д., ЕГН **********, починал на *********., няма наследници, претенцията се насочва срещу С.О..

От приложената на л. 89 по делото справка от НБД „Население“ е видно, че Г.

А. Д., ЕГН **********, роден на *********., е починал на *********.

Съгласно действащата към момента на смъртта му разпоредба на чл. 11 ЗН (Обн.

- ДВ, бр. 22 от 1949 г.) когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.

По изложената аргументация следва извода, че ответникът С.О. не притежава пасивна материалноправна легитимация, респективно исковите претенции срещу този ответник се явяват неоснователни.

По отношение на исковете, насочени против П. Д. и Н. С..

По делото е представен окончателен разпределителен протокол от 31.03.1985 г.

/л.18/ на проведено общо събрание на член кооператорите от ЖСК „Е.“, гр. С., /адрес/, в т. 1 от който е посочено, че апартаментите, мазетата, таваните и гаражите в сградата се разпределят, както следва: Г. А. Д. – ½ и Н.К.П. – ½ ид.ч. получават в дял и придобИ.т право на собственост върху процесния Апартамент № 1, находящ се в гр.

С., /адрес/.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище (апартамент), построено върху държавно място от ЖСК „Е.“ № 119, том V, дело № 3

5844/1985г. от 26.02.1986 г. /л. 11/, се установява, че на посочената дата Н.К.П. е придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния Апартамент № 1, находящ се в гр. С., /адрес/.

От представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 53, том XIV, от 16.05.1986 г. /л.47/, се установява, че на посочената дата Н.К.П. прехвърлила на А.П.С. и съпруга й Н. Г. С. собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент № 1, находящ се в гр. С., /адрес/, в замяна на което А.П.С. и Н. Г. С. прехвърлили от своя страна на Н.К.П. единствения си жилищен имот, придобит по време на брака им, а именно: апартамент № 76, находящ се в гр. С., /адрес/.

От представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на партида (л. 50 ), се установява, че на 17.09.1997 г. А.П.С. отправила искане до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 2 члена.

От приложената на л. 53 по делото справка от НБД „Население“ се установява, че А.С. е починала на 12.01.2020г., към която дата семейното и положение е разведена, пореден брак 1. Видно от справката същата е оставила за свой наследник по закон своята дъщеря П. Н. Д.. По изложената аргументация при съобразяване обстоятелството, че сключеният между А.С. и Н. С. граждански брак е бил прекратен, следва да се приеме, че през исковия период Н. С. е притежавал ¼ идеална част от правото на собственост върху процесното жилище на основание Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 53, том XIV, от 16.05.1986 г., а П. Д., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, е наследила от майка си А.С. също ¼ идеална част от правото на собственост върху жилището, респективно същите са имали качеството потребители, като отговарят за по ¼ от задълженията.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва вход А, в процесната сграда, Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.