Решение № 4779 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4779 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100508956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20101303/24.08.2023 г., постановено по гр. дело № 20051/2020 г. по описа на СРС, 60 състав, изцяло са отхвърлени предявените от Г. С. А., М. С. А., действащ чрез законния си представител Ц. М. З. – майка и А. С. А. срещу ЗАД „Алианц България Живот“ АД кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 459, ал. 4, вр. чл. 448, ал. 5 КЗ за заплащане от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Активна защита“ № 2700005876 на сумата от по 20 000 лв. в полза на всеки един от ищците или общо 60 000 лв. за тримата, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 02.03.2020 г. застрахователно събитие по отношение на техния наследодател и застрахован С.Г. А., а именно: смърт вследствие на застрахователна злополука, ведно със законната лихва от датата на събитието – 02.03.2020 г. до окончателното плащане, като на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от по 233,33 лв. всеки от тях, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищците Г. С. А., М. С. А. и А. С. А. – „Уникредит Булбанк“ АД.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 25035203/25.09.2023 г. от ищците Г. С. А., М. С. А. (действащи чрез своята майка и законен представител Ц. М. З.) и А. С. А. с изложени доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и 1 необоснованост. Оспорват извода на първоинстанционния съд, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 02.03.2020 г. не е имало действащ застрахователен договор, който поради неплащане на дължимата застрахователна премия за съответния застрахователен период е бил прекратен. Считат, че извършеното едва на 08.08.2019 г. плащане на първата вноска по застрахователния договор е следвало да покрие предстоящия месечен застрахователен период 22.08.2019 г. – 21.09.2019 г., а не първия такъв 22.07.2019 г. – 21.08.2019 г., тъй като в договора не е предвидена възможност за по-късно плащане на същата след началната дата на съответния период на покритието. Поддържат, че последващото плащане от 22.08.2019 г. касае застрахователен период 22.09.2019 г. – 21.10.2019 г., плащането от 08.10.2019 г. е предварително плащане за предстоящия застрахователен период 22.10.2019 г. – 21.11.2019 г., плащането от 08.11.2019 г. касае застрахователен период 22.11.2019 г. – 21.12.2019 г., плащането от 22.11.2019 г. следва да бъде отнесено към застрахователен период 22.12.2019 г. – 21.01.2020 г., а плащането от 09.01.2020 г. – към предстоящия застрахователен период 22.01.2020 г. – 21.02.2020 г., при което последното такова от 22.01.2020 г. касае застрахователен период 22.02.2020 г. 21.03.2020 г., в рамките на който на 02.03.2020 г. е настъпило и застрахователното събитие, т. е. по време на действие на застрахователния договор. Дори да се приеме, че премията за съответния застрахователен период е останала неплатена, поддържат, че в тяхна полза се следва претендираното застрахователно обезщетение, тъй като от страна на застрахователя не е отправена покана за нейното заплащане по предвидения в т. 8.3 от договора ред, а именно: отправяйки 30-дневно предизвестие на заявените от застрахования електронна поща и мобилен телефон, възползвайки се от възприетия от страните в т. 11.1 облекчен ред за връчване на съобщения, поради което оспорват същият да е бил надлежно прекратен.

Излагат доводи за противоречие на клаузата на т. 6.3 от договора, предвиждаща възможност за автоматичното му прекратяване, с клаузата на т. 8.3 от същия, според която застрахователят може да го прекрати едностранно, отправяйки 30-дневно предизвестие, тъй като по този начин се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в правоотношението. Считат, че клаузите на т. 6.3 и т. 6.5 от договора са неравноправни, поради което са недействителни, тъй като предвиденото автоматично прекратяване на застрахователното покритие без необходимост от уведомяване нарушава изискването за равновесие в отношенията кредитор – длъжник и ги поставя в значително понеблагоприятно положение. Допълват, че не е налице хипотезата на неплащане на две последователни месечни застрахователни премии, което съгласно общите условия е самостоятелно основание за прекратяване на договора. Считат, че застрахователят е имал задължение да напомня на застрахования, че следва да осигури средства в случай на липсата на наличност по сметката му, отново възползвайки се от предвидения в т. 11.1 на договора облекчен ред за връчване на съобщения. Позовават се и на извършено от тяхна страна на 22.05.2020 г. плащане на застрахователна премия в размер на 10,56 лв., която сума банката е прехвърлила в полза на застрахователя на 26.05.2020 г., който от своя страна не я е върнал, потвърждавайки по този начин наличието на валидно действащо застрахователно покритие за минал период 22.02.2020 г. – 21.03.2020 г. По изложените съображения молят обжалваното 2 решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло. Претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Алианц България Живот“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излагат се доводи, че на основание т.

6.3 от сключения застрахователен договор „Активна защита“ № 2700005876, действието му се подновява автоматично за всеки следващ месечен застрахователен период при плащане на дължимата застрахователна премия, която се събира автоматично от банковата сметка на застрахования, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, на основание дадено от него съгласие, както и, че падежът на същата съвпада със съответното число на месеца, съответстващ на датата на сключване на договора, а в случай, че премията не е платена, застрахователното покритие за съответния месечен застрахователен период се прекратява автоматично, както е било и в настоящия случай към момента на настъпване на смъртта на застрахования – на 02.03.2020 г. Заявява, че в т. 6.5 от застрахователния договор се предвижда самостоятелно основание за автоматичното му прекратяване при неплащане на две последователни застрахователни премии, отнасящи се за два последователни застрахователни периода, което е различно от хипотезата на неплащане на застрахователната премия за съответния месечен застрахователен период, в който случай се прекратява единствено застрахователното покритие, но не и самият договор. По изложените съображения счита обжалваното решение за правилно, поради което моли да се потвърди. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищците „Уникредит Булбанк“ АД изразява становище, че надлежно е изпълнявал задълженията си да превежда застрахователните премии към застрахователя, с което участието му в застрахователното правоотношение между страните се изчерпва. Заявява, че в периода след 13.02.2020 г. до датата на закриване на сметката на застрахованото лице – 12.04.2021 г., по нея не са постъпвали суми, които да са били налични, поради което банката е била в невъзможност да ги преведе в полза на застрахователя на датата на падежа на съответния месечен застрахователен период – 22.02.2020 г. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно 3 решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

В случая, ищците Г. С. А., М. С. А. и А. С. А. основават исковите си претенции въз основа на твърдението, че между техния наследодател С.Г. А. и ответното дружество е съществувало застрахователно правоотношение по силата на договор „Активна защита“, обективиран в застрахователна полица № 2700005876, в срока на действието на който е настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахования, представляващо покрит застрахователен риск, поради което и на основание т. 3.2 от договора в качеството им на негови наследници в тяхна полза се следва дължимото застрахователно обезщетение.

Доколкото процесният застрахователен договор „Активна защита“ е сключен срещу рискове, свързани с живота, здравето и телесната неприкосновеност на застрахования, той представлява вид застраховка „Злополука, поради което намира правната си уредба в чл.

459, ал. 1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба договорите за застраховка „Злополука“ се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука, а съгласно ал. 2 злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено, а непредвидимостта се предполага до доказване на противното. За договорите за застраховка „Злополука“ с изплащане на фиксирани парични суми съгласно чл. 459, ал. 4 КЗ се прилагат съответно и разпоредбите на чл. 448 КЗ, уреждащи застраховка „Живот“. Съгласно разпоредбата на чл. 448, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. В ал. 5 на същата разпоредба се предвижда, че в случай на смърт на застрахованото лице, което е и застраховащ по договора, когато застраховката не е сключена в полза на трети ползващи се лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахованото лице.

В случая, с определение от 02.09.2021 г. първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между наследодателя на ищците С.Г. А. и ЗАД „Алианц България Живот“ АД е сключен договор за застраховка „Активна защита“, обективиран в застрахователна полица № 2700005876; че уговореният от страните размер на дължимото съгласно договора застрахователно обезщетение в случай на смърт възлиза на 60 000 лв.; че на 02.03.2020 г. застрахованият С.Г. А. е починал вследствие на претърпян пътен инцидент, оставяйки за свои наследници по закон ищците Г. С. А., М. С.

А. и А. С. А. (синове), които на 24.03.2020 г. са подали до застрахователя – ответник уведомление за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което е образувана щета № 001/20/0276, представяйки пред него и изисканите документи за установяване на 4 събитието, както и , че с писмо от 24.04.2020 г. последният е отказал да им изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на клаузата на т. 5.3 от застрахователната полица. С протоколно определение от 11.04.2022 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделно и обстоятелството, че падежът на застрахователния договор е 22-ро число на съответния месец.