Решение № 125 от 29.05.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Тетевен, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100722 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: град Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 1А, ет. 3, ап. 6, чрез адв. В. П. Н. – САК, с адрес за съобщения, град София, ул. „Петър Парчевич” 14, партер, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Средец“, ул. „Г. С.

РАКОВСКИ“ № 147, ап. 14, представлявано от В. Г. С. - изпълнителен директор с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 124, ал. 2 и чл. 389 и сл. от ГПК и с цена на иска: 12 368.90 лева.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело № 20098380400456 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по молба на първоначален взискател „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2008 г., по ч. гр. дело № 38468/2008г., по описа на СРС, 32-ри с-в, по силата на който Д. Г. М., е осъден да заплати на „Уникредит България“ ЕАД следните суми, а именно: 9 746,72 лева - главница по сключен договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.11.2008 г. до пълно погасяване на вземането, 1848,57 лева - лихва от 02.07.2007 г. до 23.11 2008 г., както и 773,61 лева сторени съдебни разноски.

Сочи се в исковата молба, че на 07.09.2015 г. пред ЧСИ Милен Бъзински постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която дружеството представило договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и „Уникредит Булбанк“ АД, и желае да бъде конституирано като взискател по процесното изпълнително дело. Това, според ищеца обусловило правния му интерес от предявяване на иск именно срещу този ответник.

В исковата молба се излага основния аргумент, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Затова и въвежда пояснението, че въз основа на цитирания изпълнителен лист от 12.12.2008 г. е образувано по молба на първоначалния взискател - „Уникредит Булбанк“ АД от 11.02.2009 г. изпълнително дело № 20098380400456 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. След образуването на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване 1 имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена била справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Всички тези действия, счита, че не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително действие.

Ищецът заявява, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „В“ от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане. Тъй като в случая се касае за задължения по договор за потребителски кредит, затова и счита че те се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.

Твърди се, че в конкретния случай вземането, претендирано с горецитирания изпълнителен лист, се явява погасено по давност към датата на предявяване на настоящия иск, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. Сочи, че на 05.09.2017 г. били изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с цел налагане на запор върху вземанията на ищеца по открити на негово име банкови сметки. Така извършеното действие, приема ищеца, че съставлява последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След изпращане на запорните съобщения, в период от 05.09.2017 г. до 13.11.2022 г., не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Поради това и вземането на ответното дружество се явявало погасено по давност към момента на предявяване на иска. Заявява, че при изчисляването на давностния срок от страна на ищеца са взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.

Сочи в исковата молба, че след изпращане на запорните съобщения от 05.09.2017 г. не са били извършвани други изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на приложимата в случая петгодишна погасителна давност. Поради липса на извършени изпълнителни действия на 13.11.2022 г., счита, че вземането по процесния изпълнителен лист се явява погасено по давност и след така посочената дата същото не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение. Счита, че депозираните молби целят единствено запазване висящността на делото и прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, водещ до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. При извършване на справка по делото било видно и че съдебният изпълнител не е взел становище по депозираните молби, не е определил способ на изпълнение, нито е изискал заплащането на нужните такси за предприемане на конкретни действия. Поради това ищецът твърди, че нито една от молбите, депозирани пред ЧСИ Милен Бъзински, в периода 05.09.2017 г. 13.11.2022 г., не представлява действие, което прекъсва течението на погасителната давност, тъй като въз основа на тези молби не са предприети същински действия.

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът - Д. Г. М., не дължи по отношение на ответника следните вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 38468/2008 г., по описа на СРС, 32-ри с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.12.2008 г., а именно: 9 746.72 лева главница по сключен договор за банков кредит, ведно със 2 законната лихва върху главницата за периода от 24.11.2008 г. до пълно погасяване на вземането, 1848.57 лева - лихва от 02.07.2007 г. до 23.11.2008 г., както и 773.61 лева сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение.

Моли съда да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски за настоящото производство.

Ответника в указания срок, по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва искът като неоснователен и подробно излага хронологично всички искани и извършени действия по изпълнително дело № 456/2009 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински:

• На 11.02.2009 г. е подадена молба за образуване на делото пред ЧСИ Милен Бъзински, с която взискателят е поискал извършването на справки, предприемане на действия за удовлетворяване на вземането, както и опис на движими вещи.

• На 13.02.2009 г. са наложени запори на банкови сметки и на трудово възнаграждение.

• На 06.03.2009 г. е присъединена държавата като взискател за публичните задължения на длъжника.

• На 28.05.2009 г., 25.06.2009 г., 29.07.2009 г., 27.08.2009 г., 29.10.2009 г., 27.11.2009 г., 28.12.2009 г., за 28.01.2010 г., 25.02.2010 г. и на 30.03.2010 г. са постъпвали плащания в изпълнение на наложения запор на трудово възнаграждение.

• На 17.03.2010 г. е изпратено запорно съобщение до банка.

• На 11.07.2011 г. са изпратени запорни съобщения до банки.

• На 05.11.2011 г. е наложен запор на вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

• На 12.09.2012 г. е наложен запор на вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

• На 27.11.2012 г. е наложен запор на вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

• На 03.10.2013 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на вземането по трудов договор на длъжника.

• На 24.03.2014 г. е подадена молба за изпращане на запорно съобщение до работодател.

• На 25.03.2014 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за опис на движими вещи, находящи се на настоящия му адрес в гр. София, кв. Младост.

• На 07.09.2015 г. е подадена молба за конституиране от страна на „Макроадванс“ АД в качеството на цесионер на „Уникредит Булбанк“ АД.

• На 01.03.2016 г. е депозирана молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

• На 05.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодател в качеството му на трето задължено лице.

• На 06.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодател.

• На 05.01.2017 г. е депозирана молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

• На 31.08.2017 г. е подадена молба за налагане на запор на трудово възнаграждение.

• На 05.09.2017 г. е изпратено запорно съобщение до банка.

• На 25.02.2019 г. е подадена молба за запор на банкови сметки.

3

• На 11.09.2019 г. е подадена молба за запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

• На 19.05.2020 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки.

• На 30.06.2021 г. е подадена молба за запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

• На 06.07.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодател.

• На 30.06.2023 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки.

• На 18.07.2023 г. е наложен запор на сметки на длъжника.

Сочи се в отговора на исковата молба, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца чрез работодател на 18.02.2009 г., с което се считало надлежно връчена и заповедта за изпълнение се е стабилизирала. Поради това, счита, че приложима е 5годишната погасителна давност съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила, сходна на силата на пресъдено нещо, тъй като след влизането й в сила, вземането може да се оспорва само на основание факти и обстоятелства, настъпили след това.

На следващо място в представения отговор, касаещ аргумента на настъпила перемпция, счита същото за неоснователно, като заявява, че съгласно чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК делото се прекратява, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Счита, че идеята на разпоредбата е, че е нужна активност и заинтересованост от страна на взискателя за движение на производството.

Заявява, че съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 не е настъпила перемпция по делото. За преценка дали е изтекъл двугодишният срок за перемпция се вземат предвид подаваните от взискателя молби за действия, както и осъществяването на всички поискани способи. Видно от изложеното счита ответната страна, че не е налице период от две години, в който да не е депозирана молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, да не извършвано изпълнително действие или да не е постъпвало плащане по делото. Заявява, че разпоредбата на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК изисква наличието на активно поведение от взискателя, каквото в настоящия случай безспорно било налице.

Ответното дружества, счита, че не отговаря на действителната фактическа обстановка наведеното в исковата молба твърдение, че в периода от 05.09.2017 г. до 13.11.2022 г. не са извършвани действия и не са подавани молби от взискателя, които да са годни да прекъснат давността. През 2019 г., 2020 г. и 2021 година били подавани молби с искане за извършване на изпълнителни действия, които са предотвратили изтичането на срока за перемпция. Също така били налагани запори на вземания на длъжника (на 05.09.2017 г., на 06.07.2021 г., и на 18.07.2023 г.). Последната депозирана пред ЧСИ молба за действия е от 30.06.2023 г.