Решение № 1671 от 23.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. Бургас, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120101865 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К. , ЕГН ********** от *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 57.68 лева, произтичащо от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, като вземането представлява цена за потребена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода 22.08.2017г. – 22.11.2017г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.

Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва, че положеният върху договора подпис е на ответника и че той е ползвал услугите. Не става ясно как точно е формирана търсената главница. Прави възражение за погасяване на исковете с кратката тригодишна давност. Заявява, че на ответника не са съобщени извършените цесии. Моли да се отхвърлят исковете.

По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

Бил е сключен между “***“ ЕАД и Ж. Т. К. договор /споразумение/ за предоставяне 1 на далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., за срок от 24 месеца.

Ответникът не е бил изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите *** ЕАД е издал фактури от 22.09.2017г., 22.10.2017г. и 23.11.2017г., като ответникът не е заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги.

С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в полза на “***“ ООД, посочени в Приложение № 1. С нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с цесията. Приложение № 1 не е представено по делото. Представено е Потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което *** ЕАД е потвърдило, че с договора за цесия са прехвърлени в полза на “***“ ООД вземанията спрямо Ж. Т. К. в общ размер от 57.68 лева.

С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. Самото Приложение № 1 не е представено по делото, като е налично извлечение от това приложение, от което е видно, че вземането спрямо К. в размер на 57.68 лева е било предмет на договора за цесия, т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД. В извлечението е записано, че вземането към ответника произтича от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях.

При това положение съдът приема, че не се доказва именно процесното вземане да е прехвърлено с цесиите. Впрочем самият ответник в отговора си е възразил, че не става ясно как неплатените фактури, на обща стойност 62.64 лева, възлизат на прехвърлената по договорите за цесия сума на стойност 57.68 лева. Установява се, че ответникът е сключил с *** ЕАД договор за електронни съобщителни услуги. По този договор правата и задълженията на ответника са възникнали спрямо насрещната страна, а именно *** ЕАД.

Няма доказателства, че кредиторът *** ЕАД е прехвърлил вземанията си по договорите, представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги, в полза на цесионера “***“ ООД с първия договор за цесия от 16.10.2018г. Това е така, доколкото според договора за цесия индивидуализацията на вземанията се извършва с Приложение № 1, неразделна част от договора. В случая това приложение не е представено по делото, поради което съдът е в невъзможност да установи дали процесните вземания са прехвърлени от *** ЕАД в полза на цесионера “***“ ООД. Потвърждението от *** ЕАД по чл.99, ал.3 ЗЗД установява само, че е цедирано вземане от 57.68 лева, но не доказва, че това вземане е по процесните фактури. По отношение на втория договор за цесия, и към него не е представено Приложение № 1, представено е само Извлечение от приложението, в което е записано, че прехвърлената сума произтича от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки, т.е. също не става ясно, че прехвърленото вземане е за далекосъобщителни услуги и по процесните фактури. Само на това основание, доколкото не се доказва по пълен и категоричен начин цедиране на процесните вземания в полза на ищеца, исковете по чл.422 ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Отделно от горното, възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е основателно за сумата по фактурата, издадена на 22.09.2017г., в размер на 17.99 лева с ДДС. В тази фактура е записано, че падежът й за плащане е на 09.10.2017г.

Претендира се плащане по фактурите на суми за потребени мобилни услуги. Касае се за 2 периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, за които давността е тригодишна.

Следователно, давността за вземането по тази фактура е изтекла на 09.10.2020г. Заповедното дело е образувано на 04.11.2020г., след като давността за тази фактура е била вече изтекла.

Ето защо вземането по нея, в размер от 17.99 лева, е погасено по давност и в тази си част искът е неоснователен и поради изтекла давност.

Предвид горното, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К. , ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 57.68 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, произтичаща от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява цена за потребена далекосъобщителна услуга в периода от 22.08.2017г. до 22.11.2017г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***г. на БРС.

ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** за осъждане на Ж. Т. К. , ЕГН ********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: СТ

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

3