Решение № 396 от 15.05.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Благоевград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103171 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...... чрез адвокат В. Г., АК К........ с адрес на призоваване и връчване на книжа: гр. Б...... ПРОТИВ „ Моят Кредит,, ЕООД, с ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Възраждане, бул.

"Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, представлявано от управителя С...... А....

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № 83262 от 22.02.2023г., сключен между М. М. Б., в качеството й на кредитополучател и „ Моят Кредит, ЕООД, с ЕИК 203939675, като кредитодател и да се осъди ответника „ Моят Кредит„ ЕООД, с ЕИК 203939675, да заплати на М. М. Б., с ЕГН ********** сумата в размер на 1036,76 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 83262 от 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 22.02.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит Код № 83262. Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора заемодателят се задължава да предостави, в зависимост от изразената воля на заемателя, заем в размер 1050 лева, а заемателят се задължава да върне заемната сума на заемодателя при условията на този договор. Сочи се, че съгласно чл. 3 от договора, параметрите на договора са следните: срок на заема: 13 двуседмични; Размер на седмична погасителна вноска: 89,74 лева ; Брой погасителни вноски: 13; Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или съгласно погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от страна на заемателя; Погасителни вноски се плащат по един от следните начини: 1. по банков път по посочения в договора начин; 2. в брой - в някои от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен негов представител; 3. чрез организираната система за разплащане еРау. bg.; Общ размер на всички плащания по заема:

2086,76 BGN; ГПР на заема: 40. 77 %.

1

Сочи се, че съгласно чл. 4 от договора, заемателят дължи връщане на получената заемна сума при условията на чл. 3 и съгласно погасителен план (Приложение 1), неразделна част от договора, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране. В случай, че датата на първата погасителна вноска по договора съвпада с датата на неговото сключване, страните се съгласяват заемодателят да признае сумата на първата погасителната вноска с общата сума на предоставения паричен заем, като преведе разликата след прихващането. В случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл.

12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от този договор, падежите, размерът и съдържанието на дължимите погасителни вноски от страна на заемодателя се уреждат съгласно погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора.

Посочва се, че в приложение № 1 към договор № 83262/22.02.2023 г. се съдържа погасителен план, който включва единствено размера на вноската по договора в седмично определен размер от 89,74 лева и вноската за неустойка при неизпълнение на обезпечението, в определен седмичен размер от 160,52 лева. Излага се, че в чл. 12, ал. 6 от договора за заем е посочен погасителен план по договора, в който са включени 18 двуседмични вноски за главница, лихва и неустойка, които значително се разминават от тези отразени в приложението.

Твърди се, че на 12.07.2023г. ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по договор за потребителски кредит № 83262/22.02.2023 г., за което е издадено Удостоверение с изх.№ 0074/13.07.2023г.

Посочва се, ч съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, Заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок до 3 дни след сключването на настоящия договор да осигури с поне едно от описани в договора обезпечения. Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 12, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3, същият дължи на заемодателя неустойка. В ал. 6 на същия член е посочен и погасителен план с включена неустойка в погасителните вноски. Съгласно Приложение № 1 към договора, в което се съдържа погасителният план , във вр. с чл. 12, ал. 6, в края на срока на договора доверителката ми следва да върне сума в размер от 2086,76 лева, която включва главница, лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 ЗПК, която при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди се, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

Заложеното в чл. 12, т. 1 от процесния договор изискване за осигуряване от страна на ищцата на обезпечение се твърди, че на практика е невъзможно за изпълнение в тридневен срок, с оглед на изискуемите от ответното дружество изисквания към поръчителя, подробно описани в чл. 12, ал. 3 от договора.

На следващо място се твърди, че кредиторът не е включил т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва и към ГПР по кредита, с което заобикаля нормата на чл. 19. ал. 4 ЗПК, което се потвърждава и от факта, че самият кредитор изначално разсрочва вземането за "неустойка " в погасителният план, което явно сочи на кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Сочи се, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в ГПР. В съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 2 от ДР на ЗПК се посочва, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай се сочи, че са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Излага се, че разписаната в чл. 12, ал. 4 от Договора неустойка има характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Твърди се, че горното поставя потребителя в подчертано неравноправно положение спрямо кредитора и на практика същия няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което се явява в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Излага се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК, имаща за цел на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Излага се, че съобразно разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай се посочва, че това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 6 от договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена дължимата по чл. 12, ал. 4 от договора неустойка. В тази връзка се сочи, че е налице и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период, а оттам - несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, водещо до недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. доколкото не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК.

В процесния договор се твърди, че не е упоменато кои точно разходи са включени в ГПР и кой разход кой процент от него формира, в каквато връзка се посочва, че съдебната практика приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи се, че в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР според ищеца не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 ,т. 10 ЗПК според ищеца е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, поради което се сочи, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са били отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да 3 преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, според ищеца противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК.

Според ищеца тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно се състои недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредитна по-нисък от действителния ГПР според ищеца представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д. ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19. ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния индивидуален договор за заем е нищожна, по следните аргументи: Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител в размер на почти цялата дължима сума по договора съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен срок от сключването на договора, на практика правели задължението неизпълнимо. Срокът бил твърде кратък и за потребителя се създавало значително затруднение да осигури поръчителство, тъй като се изисквало набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. - все действия, за които били нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение според ищеца води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.