Решение № 873 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201460 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от И. Й. Я. от с.Д., обл.Пловдив, ЕГН ********** против издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4244033 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Я. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.

С жалбата се оспорва издадения ЕФ и се счита неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Представят се съображения по съществото на искането за неговата отмяна. С жалбата се прави искане за присъждане на разноски и представят доказателства за размера на направени такива.

Жалбоподателят И. Я., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява

Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се представлява. Преди даване ход на делото, с административната преписка е представено становище с което се счита жалбата на И. Я. като неоснователна.

Представят се доводи за правилно и законосъобразно издаден ЕФ и се прави искане за неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

1

Съдът след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4244033 на ОДМВР Пловдив против жалбоподателя И. Й. Я. от с.Д., обл.Пловдив, ЕГН ********** за това, че на 09.11.2020г. в 10:00 в Републикански път II – 64, км.50, в от посока с.Труд към гр.Пловдив е извършено нарушение за скорост с МПС „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“ вид лек автомобил, с регистрационен номер **** установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 529, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. в полза на водача, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 /60 км/ч., установена стойност на скоростта 88 км/ч. и превишаване на разрешената стойност на скоростта с 28 км/ч. Установеното било определено като нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя И. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка са приложени 1 брой снимково изображение с № 30315 от 09.11.2020г. на заснетото нарушение с АТСС, справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ идент.№ 529/07, Протокол за използване на АТСС от 09.11.2020г., Снимка на разположението на МПС в което е било АТСС, справка нарушител/водач.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че от представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е 2 посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба 100 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден по установения за това в закона ред.

По преписката е приложен снимков материал към Клип № 30315, радар № 529, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се отбележи и че съгласно чл.189, ал.5 от ЗДВП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-M“ № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към датата 09.11.2020г. и е отговаряла на одобрения тип. Затова и то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на 3 скоростомерите е една година съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2-32-20 от 12.06.2020г.

Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система, копие от който е приложен по административната преписка.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя Я. на посочената разпоредба на чл.21, ал.2, вр.1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено е, че лек автомобил „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“, с рег. номер **** на датата 09.11.2020г. се е движил по път II-64 в посока от с.Труд към гр.Пловдив. Установява се, че същият е бил заснет на километър 50-и /нарастването на пътя е в същата посока/ със скорост от 88 км/ч.

Същевременно на настоящият състав е служебно известно (виж Решение № 1553 от 29.09.2021г. по АНД 3747/2021г. по описа на РС Пловдив, ІІ н.с.) че към посочената в ЕФ дата и година, пътен участък на Път ІІ-64, „Карлово-Пловдив“ км.50 попада в отсечка с две платна за движение преди гр.Пловдив, като в посоката с.Труд-гр.Пловдив (дясното платно за движение по километража на пътя) няма налични пътни знаци В26 „Забранено е движение със скорост, по висока от означената“ и Т2 за определяне обхват на действието му които да са поставени от Окръжно пътно управление Пловдив към АПИ. В този участък от републиканския път според справките от АПИ не са въведени никакви забрани или ограничения с пътни знаци, както и е че група знаци А27 „Кръстовище с път без предимство вдясно“ и В 26 (60 км./час) „Забранено е движение със скорост, по висока от означената“ са монтирани на км.49+860 и че същите са поставени във връзка с организацията и безопасността на движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и предшестващата го новоизградена пътна връзка. Представената по делото снимка на пътни знаци група А 27 „Кръстовище с път без предимство вдясно“ и В 26 (60 км./час) „Забранено е движение със скорост, по висока от означената“ се намират на км. км.49+860 както се посочи по – горе. От тази информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на 4 жалбоподателя не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като на км 50 изобщо не е имало такъв знак, като такъв е бил поставен на същия път, но на км 49+860 в същата посока във връзка с организацията и безопасността на движението в района на новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект „АМЕК ТОЙС“. Не се установява по делото да е поставен пътен знак указващ обхвата на ограничението, което води до извод, че знакът на км 49+860 е бил поставен с цел ограничаване на скоростта във връзка със самия обект, но не и след него, а и съгласно чл.61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътните знаци въведената забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище.

В тази връзка се установява, че км 50 от същия път не попада в обхвата на действие на пътен знак В26. Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 50 от път II-64 в посока към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на посочения км 49+860, който е съвсем различна точка в пространството, в която жалбоподателят не е установено с каква скорост се е движил. Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова, а от друга се установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В извън населени места.