Решение № 260420 от 23.12.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260420/23.12.2021г.

23.12.2021г., гр.Шумен

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд

– Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков при секретаря А.Пушевска, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №1200 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано на основание депозирана искова молба от Д.О.М., с ЕГН ********** *** и Е.Д.О. ЕГН ********** постоянен адрес: ***, чрез баща си Д.О.М. - в качеството си на наследници на А. Ф. М. ЕГН **********, двамата чрез адвокат И.М.И.

***, със съдебен адрес ***, пл. „***” № 12, ет. 4, срещу Основно училище „Н. Й. В.“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, с посочено правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда и и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: общо главница - 320 000,00 лв., от които цена на иска за Д.О.М. - 150 000,00 лв. и за Е.Д.О. - 170 000,00 лв.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

На 12.09.2018 г. около 14.10 часа на път Ш-7003, гр. Шумен - гр. Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр. Шумен, катастрофирал лек автомобил „Опел", модел „Корса" с per. № Н *** ВР, управляван от А. Ф. М.. Катастрофата става при слънчево време, след превалял лек дъжд. След десен завой и след като автомобила е преминал през него, същият започнал да се отклонява вдясно. Водачът, чрез завъртане на волана вляво, прави опит да го овладее. Въпреки тези усилия автомобила напуска пътното платно, след което се завърта около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка и след около 7-8 метра се удря в крайпътно дърво. При така настъпилото пътно-транспортно произшествие загива водача на лекия автомобил А.Ф.М..

Към датата на настъпване на катастрофата А.Ф.М. е била в трудово-правни правоотношения съгласно трудов договор № РД07-60 от 26.06.2018 г. с място на работа в Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново, обл. Шумен. Съгласно Протокол № 9 от 27.09.2018 г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 12.09.2018 г. е посочено, че същата е възникнала при придвижване с личния си автомобил от работното си място в с.

Лятно, обл. Шумен до Регионално управление на образованието в гр. Шумен със задача, представяне на служебни документи. Злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО от органите на НОИ с Разпореждане № 58 от 27.09.2018 г.

Смъртта на А.Ф.М., оставила дълбока и непоправима празнота в живота на съпруга й Д.О.М. и в живота на сина им Е.Д.О.. Настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на двамата ищци.

За това, искат от съда да бъде осъден ответника да им заплати сумата от: съответно 150 000,00 лв. за съпруга Д.О.М. и 170 000,00 лв. за сина Е.Д.О., представляваща обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в страдания и загубата на моралната опора и подкрепа, понесени от ищците - съпруг и син на починалата при настъпилата на 12.09.2018 год. трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане.

Ответникът Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********, чрез адв. К.Д. ***, оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер.

По същество не се спори, за наличието на трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № РД 07-60 от 26.06.2018 г. с място на работа Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново, обл.

Шумен, за това, че на 12.09.2018 год. А.Ф.М. е пътувала от работното си място в с.Лятно за гр.Шумен, както и обстоятелството, че на 12.09.2018 год., пострадалата е претърпяла трудова злополука, в района на път Ш-7003, гр. Шумен - гр. Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр.Шумен.

Ответникът твърди, че пострадалата А.Ф.М. с поведението си е допринесла за настъпилия инцидент на 12.09.2018 год., тъй като е управлявала личния си автомобил с превишена и несъобразена скорост, не е контролирала пътната обстановка и с това виновно е нарушила ЗДвП, което е станало причина за настъпилата трудова злополука. твърди, че пострадалата, с поведението си е проявила груба небрежност, подценявайки евентуални опасности и е допринесла за трудовата злополука, респективно за настъпването на вредите.

Ответникът прави възражение на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита, че отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като пострадалият е допринесъл преимуществено за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и е налице съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е наличието на трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № РД 07-60 от 26.06.2018 г. с място на работа Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново, обл.

Шумен. Фактът, че на 12.09.2018 год. А.Ф.М. е пътувала от работното си място в с.Лятно за гр.Шумен. Обстоятелството, че на 12.09.2018 год., пострадалата е претърпяла трудова злополука, в района на път Ш-7003, гр. Шумен - гр.

Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр. Шумен, установена с Разпореждане на НОИ Териториално поделение-Шумен. Също така не се спори, че ищците са наследници на починалата.

Приети по делото са: препис-извлечение от акт за смърт

№2/13.09.2018г.; трудов договор № РД07-60 от 26.06.2018г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица №307р-1337/13.09.2018г.; разпореждане №58 от 27.09.2018г. от дл.лице при ТД на НОИ гр.Шумен; удостоверение за наследници Изх.№2982/14.09.2018г. изд. от Община Шумен; удостоверение за завършен начален етап на основно образование Рег.№2452-167/04.06.2018г; служебна бележка с Изх.№20-690/11.06.2020г., изд. от СУ „Панайот Волов“ гр.Шумен. Писмо от Окръжна прокуратура – Шумен, ведно с копие от ДП № 124/2018г. по описа на ОДМВР – Шумен (преписка вх.№ 2181/2018г. по описа на ШОП); писмо от НОИ ТП – Шумен, ведно с копие на досие за разследване на трудова злополука, допусната с А.Ф.М. на 12.09.2018г.; писмо от „Гаранционен фонд“ гр.София с уведомление, че при тях не е образувана ликвидационна преписка за лицето А.Ф.М..

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че скоростта на движение преди настъпването на ПТП е била в рамките на позволената по ЗДП. При определената скорост на движение не е било възможно при конкретните пътни условия да предотвратен удара.

Разпитани са и С. К. С. и Н. Б. Х., свидетели на ответната страна, които показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са служители на ответника.

Св. С.

К. С. посочва, че в деня на ПТП не е била на работа. Познавала пострадалата, която се придвиждала с кола до с.Лятно. Участвала в комисията относно трудовата злополука.

Пострадалата на всички колежки казала, че въпросния ден трябва да занесе по спешност документи в РУО.

Св. Н. Б. Х. работи в ОУ „Н.Й.В.“ с.Лятно като възпитател. Познавала пострадалата, като сутринта пътувала с А. М. ***. По време на пътуването си говорели за високата скорост. Пострадалата споделила, че не може да кара бавно. В автомобила на А. само веднъж се е возила и този ден, като според свидетелката А. М. карала доста бързо.

В хода на производството, при обсъждане на въпросите отнасящи се до заключението на вещото лице и разпитите на свидетелите, съдът е намерил, че следва да бъде назначена комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, предвид установяване в пълнота на обстоятелствата относно настъпилото ПТП. Тъй като тези обстоятелства са от съществено значение по същество на делото, съдът е назначил такава в областта на съдебната медицина и автомобилната техника, която е дала заключение относно установените спорни обстоятелства за използването на обезопасителен колан към момента на произшествието и с какво това е допринесло за настъпилия резултат. Експертизата с категоричност е приела, че пострадалата по време на ПТП е била с поставен обезопасителен колан, както едновременно с това установеното обстоятелство на ползване на предпазен колан не е от съществено значение за предотврятяване на травмите довели до фаталния резултат.

По исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ:

Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3. Видно от разпоредбата на закона фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му, 3) неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно практиката на ВКС и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.

Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците са съпруг и син на починалото лице и попадат в кръга на легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък.

Не се спори за наличието на трудово правоотношение, както и това, че по време на същото е претърпяна трудовата злополука, в следствие на ПТП при изпълнение на служебни задължения.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане №58 от 27.09.2018г. от длъжностно лице при ТД на НОИ гр.Шумен по чл.

60, ал. 1 от КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.

Съдът намира, че са налице причинени неимуществени вреди на детето и съпруга на починалото лице, независимо, че в хода на производството са ангажирани писмени доказателства в малък обем. Понастоящем и двамата ищци търпят болки и страдания, които нямат паричен еквивалент.

Съдът приема за относима съдебната практика установена в страните от ЕС, където се допуска присъждане на неимуществени вреди от една страна като наследимо право на починалия, който лично е претърпял физическа болка и страдание преди смъртта си („биологична вреда“), а от друга – като лично право на обезщетение на близките („екзистенциална/житейска вреда“).

Съпрузите и децата са материално легитимирани лица, които следва да получат обезщетение. Те не следва да доказват изрично, че са претърпели вреди, тъй като според установилата се европейска съдебна практика, в процеса съдията може да базира решението си на „човешки“ презумпции, които се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото и житейския опит на съдията.