Решение № 2037 от 29.10.2021, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 2037 Година 2021, 29.10. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 29.09.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря К.Р.и при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1537 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Меритранс -

2017“ЕООД с адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив срещу постановеното по АНД №7206/2020г. по описа на Ра­йо­­нен Съд – Пловдив, XVII-ти н. състав съдебно реше­ние №260288 от 24.02.2021г., с което е потвърдено като законосъобразно изда­де­ното от Дирек­тор

Ди­рекция “Инс­пек­ция по труда “ – Пловдив наказател­но постанов­ле­ние/НП/ №16-002973 от 23.10.2020г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на търговеца уГГгггадминистративно наказание “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.142 ал.4 КТ.

Жалбоподателят счита съдебното решение за постановено при до­пус­нати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на проце­суални правила, поради което настоява и за отмяната му и отмяна на издадено­то нака­зателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция

“Инспекция по труда “ – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и Пре­тендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същест­во и за ОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове извода си за законосъобразност на атакуваното НП, пър­во­степенният съд е приел, че от една страна безспорно се установява из­върше­но­то нарушение, а от друга не е налице допуснато нарушение на същест­вени про­цесуални правила в хода на административно – наказателното произ­водст­во.

Настоящият касационен състав намира, че при иначе правилно уста­но­вена фактическа обстановка, Районният Съд е преценил непра­вилно НП за законосъобразно.

По отношение конкретно направените и поддържани възражения след­­­ва да се посочи, че правилно първостепенният съд е оценил всички събра­ни по делото доказателства, вкл. писмени и гласни, предмет на установяване и на осно­ва на свободната вътрешна преценка е формирал обоснован извод, на чия­то база е приел за доказано вмененото на дружеството нарушение на тру­довото законодателство.

Не може да са сподели и тезата на касационния жалбоподател за то­ва, че съдията не е отчел настъпили законови промени в ЗАНН, обн. ДВ бр.109 от 22.12.2020г., тъй като тези изменения са в сила едва считано от 23.12.2021г. (според §51 от ЗИД на ЗАНН той влиза в сила една година след обнародването му в ДВ). Или сочените за приложими правила не са в сила, вкл. и за пред тази съдебна инстанция.

На следващо място оспорващият счита, че необосновано не е извър­ше­на преценка за „маловажност“ и приложен института на чл.28 б.“а“ ЗАНН, като излага конкретни мотиви за това.

По това конкретно възражение следва да се посочи, че поначало районният съдия в решението е обсъдил възможността от приложение нормата на чл.415в КТ, но е отрекъл с акта си тази хипотеза за приложима.

Всъщност тук следва да се посочи, че институтът на чл.415в КТ през годините претърпя известно развитие, но той винаги е уреждал възможност за задействането си само при наличие на предпоставките, посочени в него, на първо място това(ал.1) е наличието на „…нарушение, което е отстранено вед­на­га след установяването му по реда, предвиден в този кодекс…“. С новата(ДВ бр.7/2012г.) ал.2 е посочено, че „Не са маловажни нарушенията на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.

63, ал. 1 и 2“. Или имаме нарушения, които самият закон е изключил от възможността да се преценят от съда като маловажни. Т.е. по аргу­мент на противното, за всички останали е допустимо по начало такава пре­ценка.

В тази връзка пита се обаче дали за всички останали нарушения по КТ се прави преценка по ал.1 на чл.415в КТ или не.

В тази връзка следва да се отчете значението на постановеното ТР №3 от 10.05.11г. на ВАС по по тълк. д. №7/2010г., ОСК, което обаче даде отго­­вор при старата редакция на чл.415в КТ и по отношение само на нарушенията, упоменати в чл.414 ал.3 КТ.

Този въпрос е важен, тъй като за настоящото нарушение нормата на чл.415в ал.1 КТ е въобще неприложима като предпоставки(констатирано и от районния съдия), и това е така, защото извършеното нарушение по чл.142 ал.4 КТ няма обективно как да бъде отстранено последващо по какъвто и да е ред (изработените 45 минути над определения максимум няма как да се заличат от обективната действителност).

При сегашната законова редакция настоящият съд намира, че има три хипотези: нарушения по КТ, за които въобще е невъзможно приложението на „маловажен случай“, защото самият КТ забранява това(чл.415в ал.2 КТ), нару­ше­ния, за които КТ предвижда такава възможност, но изисква същите да отго­варят на определени обективни характеристики(да са отстраняеми) и в третата група остават нарушения по КТ, които не попадат в никоя от двете алинеи на чл.415в КТ.

Именно в последната група е и нарушението в казуса – такова по чл.142 ал.4 КТ, за което ал.1 на чл.415в КТ е въобще неприложима.

Според този съд няма законова пречка(вкл. по арг. от чл.415в ал.2 КТ) за тези необхванати маловажни случаи да се прилага общата уредба в ЗАНН – чл.28 б.“а“. Иначе излиза, че всъщност те ще се приравнят на нарушенията по чл.415в ал.2 КТ, което очевидно не е била волята на законодателя с измене­нията от 2012г., приети след тълкувателното решение на ВАС на РБ.

Тук следва да се отбележи и красноречивият факт, че в НП самият наказващ орган изрично е вписал(т.е. очевидно и той е съгласен), че е извър­шил преценка за маловажност и по чл.415в ал.1 КТ, но и по чл.28 б.“а“ ЗАНН.

С оглед на този извод и преценяйки въпроса с маловажността, то съдът намира, че в случая се касае именно за такава хипотеза.

В тази връзка следва да се посочи, че понятието

"маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Спо­ред чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав нами­ра, че този му извод следва от действителното фактическо положение на неща­­та, след направена от съда преценка на конкретната тежест на наруше­нието и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение с незначи­телни об­щест­ве­ноопасни последици.

В тази връзка безспорно е било установено, че служителят Корповска (на длъжност „кондуктор“) действително сумарно е отработила в повече 45 минути, което е малко над 6% от общо отработеното време и това е било в резултат на необходимостта да отчитате на получените суми и билети (няма дан­ни такова надхвърляне да е налице и за шофьора на автобуса с рег. № РВ6286 СК). Работодателят точно е отчел действителното ангажиране на слу­жи­теля си с възложените му трудови функции, за което на същата е заплатил и отработените часове. Според настоящият състав обаче това минимално над­хвър­ляне на сумарното отработено време със смяна, продължила 45 минути повече, дава възможност да се обоснове законосъобразността на извод за наличие на „маловажен случай“, вкл. с оглед липсата на каквито и да е доказа­телства за някакви други вредни последици, настъпили за лицето. Няма дока­зателства и за система в тези надхвърляния при този работодател.

По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказ­ващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължа­ва последният да извърши преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Тази хипо­­теза е преценена неправилно и от районния съдия.

Като се има предвид, че и преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., но следва да се отчита и същността, както и целите на административно­наказателната отговорност, то очевидно е, че нейното реализиране по отношение на ЕООД-то в случая може да постигне едно ефективно изпълнение на преследваните от законо­дателя леги­тимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превен­ции при този вид юридическа отговорност.

Консеквентно това обосновава и извода на съда – за неправилно при­лагане на материалния закон от наказващия орган, което не е било установено от първоинстанционния съд.

Това налага извод за неправилност на обжалваното съдебно реше­ние, което налага и отмяната му, поради наличие на касационното основание по чл.348 а.1,т.1 НПК – поради нарушаване на материалния закон.

Вместо това НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

С оглед изхода от спора на дружеството се дължат и разноски за двете инстан­­ции в размер на общо 500 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

Р Е

Ш И

ОТМЕНЯ съдебно решение „срещу постановеното по АНД №7206/ 2020г. по описа на Ра­йо­­нен Съд – Пловдив, XVII-ти н. състав съдебно реше­ние №260288 от 24.02.2021г., с което е потвърдено като законосъобразно изда­де­ното от Директор

Ди­рекция “Инс­пек­ция по труда“ – Пловдив наказател­но поста­нов­ле­ние/НП/ №16-002973 от 23.10.2020г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на Меритранс - 2017“ЕООД с адрес на управ­­ле­ние гр.Пловдив уГГгггадминистративно наказание “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.142 ал.4 КТ, КА­ТО ВМЕС­ТО ТОВА ПОСТА­НОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление/НП/

№16-002973 от 23.10.2020г., изда­де­ното от Директор

Ди­рекция “Инс­пек­ция по труда “ – Пловдив, с което е нало­жено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на Меритранс - 2017“ЕООД с адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив уГГгггадминистративно наказание “Иму­­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.142 ал.4 КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седа­лище в гр.София,бул."Княз

Александър Дондуков"№3 да заплати на „Мери­транс - 2017“ЕООД с адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив сумата от общо 500/пет­стотин/лева разноски за двете съдеб­­­ни инс­тан­ции.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ