Решение № 118 от 02.06.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Айтос, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20212110100242 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Х.И. , ЕГН **********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., ***, със съдебен адрес: *** - чрез адв.З.К. от БАК против И.А.И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.Д., община Р., обл.Б..

Ищцата Р.И. моли да бъде установено по отношение на нея, че ответникът И.А.И. не е собственик на ½ (една втора) идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III - 406, 407, II-408 и ХI- 405.

С така заявената претенция ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, който намира правно основание в чл.124 от ГПК, като наред с това и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаването на иска се моли за отмяна на Нотариален акт за поправка на нот. акт № 96, том VI (шести), рег. № 5729, дело № 910/2012г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том VI (шести), рег. № 5968, дело № 969/2012 г. до размера на собствената на ищцата ½ ид.част от процесния имот.

Представят се писмени доказателства и се заявяват доказателствени искания, както следва: за допускане на гласни доказателства – двама свидетели, за назначаване на 1 съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и по реда на чл.192 ГПК – за задължаване на нотариус Б.Д., рег. № 324 на НК да представи копие от нотариално дело № 910 от 2012г. Ищцата претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът И.А.И., действайки чрез адв.П.А. представя писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция като наред с това и в условията на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания, като също моли за назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и за допускане на гласни доказателства.

По реда на чл.211 от ГПК, наред с отговора на исковата молба от отв.И.А.И. е постъпил насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) – за осъждане на Р.Х.И. , ЕГН **********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да му предаде държането над частта от имот с пл.406, която е придадена към

УПИ ХII-406, 404 в кв.34 по плана на с.П. и заградена с паянтова ограда, което пространство се заключава в триъгълник, разположен по имотната граница на бивш имот 767 по отменение план на с.П., община Р. за 1957 година, а след направена конкретизация: част от процесния имот с площ от 123 кв.м., образуваща триъгълник със страни – 18.26 метра, 14.22 метра и 18.79 метра.

На основание чл.109 от

ЗС

И.И. моли за осъждане на

Р.Х.И., ЕГН **********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да премахне горепосочената паянтова ограда, поставена около часта от процесния имот от 123 кв.м., образуваща триъгълник п о страните му от

18.26 метра и 14.22 метра. В съдебно заседание, чрез адв.А. поддържа насрещните искове. Моли за уважаването им, както и за отхвърляне на претенциите на ищцата. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, като моли за присъждането им.

В отговора на насрещните искове Р.Х.И. , действайки чрез адв.К., ги оспорва като неоснователни. Прави възражение за изтекла в нейна полза давност и поддържа доказателствените си искания.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв.К. поддържа исковите претенции, моли за уважаването им, както и за отхвърляне на насрещните искове. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Не е спорно между страните, че по отношение на процесния имот първоначално е съставен Нотариален акт (НА) № 55, том VI (шести), рег. № 5 591, дело № 2

877/2012г. на нотариус - Б.Д., вписан в НК под № 324, с район на действие – района на РС – Айтос, с който НА за собственици по давностно владение на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III - 406, 407, II-408 и ХI- 405, са признати И. Х. И., ЕГН ********** и ищцата Р.Х.И..

Не е спорно също така, че гореописаният документ за собственост (НА № 55/2012г.) е поправен с Нотариален акт за поправка на нот. акт № 96, том VI (шести), рег. № 5729, дело № 910/2012г. на нотариус № 324 - Б.Д., вписан в НК, с район на действие – района на РС – Айтос, с което действие за единствен собственик по давностно владение на недвижимия имот е признат И. Х. И., като е прието имената на ищцата Р.Х.И. да не се четат, както и вместо „собственици“ да се чете „собственик“.

Видно от приложените към исковата молба копия от цитирани нотариални актове, двата са вписани в Служба „Вписвания“ при Районен съд –Айтос. Редовно вписан е и съставеният след извършената поправка Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том VI (шести), рег. № 5968, дело № 969/2012г. , с който И. Х. И. и съпругата му А. А.а И.ова даряват процесния имот на внука си – ответника в настоящото производство И.А.И..

На фона на изложеното ищцата обосновава претенцията си, с която оспорва правото на собственост на ответника по отношение на ½ ид.част от имота, като твърди, че до направена от самата нея справка в СВ при РС-Айтос, няколко месеца преди завеждане на иска, не е знаела за извършената поправка на нотариален акт и никой не е оспорвал владението й.

Излага съображения, че с извършената поправка е лишена от правото на собственост досежно имота, като посоченото действие счита за нищожно, доколкото с него се преследвали цели, различни от внасяне на промяна в съществуващ действителен нот.акт.

Ответникът, с подадения отговор на исковата молба оспорва отразената в исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че ищцата никога не е била владелец, а само държател на спорната част от имота. Едновременно с това се позована на подадената от нея декларация от дата 19.11.2012г., с която е признала правата на праводателя му, съответно И.И. твърди, че с това се опровергава заявеното в исковата молба, че Р.И. не е знаела за извършаната поправка на нотариален акт.

В този смисъл и по повод съжденията на страните, съдът намира, че следва да се изложат някои специфики по повод нотариалният акт за собственост въз основа на извършена обстоятелствена проверка, а именно, че същият се издава в едностранно охранително производство, поради което и не се ползва със сила на присъдено нещо. В това 3 производство дейността на нотариуса не е свидетелстваща, както в останалите нотариални производства, a решаваща, доколкото нотариусът не удостоверява юридически факти, a ce произнася пo съществуването на едно право . Ето защо и съдържащата се в този акт констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод нa нотариуса, a не удостоверен от него факт. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право е оборим, но се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. B конкретния случай (на л.85 от делото) е представено Удостоверение от нотариус Бисер Д., съгласно което на 19.11.2012г. в общия мy регистър е вписана Декларация от ищцата Р. Х.И. , с която същата е декларирала, че самата тя няма претенции към процесния имот и е съгласна с факта, че И. Х. И. (дядо и дари тел на ответника) е негов собственик „тъй като той ползва и стопанисва имота повече от 10 години“.

Представеното от нотариус Б.Д. удостоверение е неоспорено от страните и прието от съда, като при съпоставката му с останалия доказателствен материал се налага извода, че именно на база на така декларираното от ищцата обстоятелство, на същата дата – 19.11.2012г. нотариусът е извършил Нотариален акт за поправка на нотариалния акт пo обстоятелствена проверка, с което е коригирал правният си извод, без с това действие да се е променил вида на акта и условията пo него. Освен това, с така представеното удостоверение на нотариус Д. се опровергава твърдяното от ищцата обстоятелство, че същата не е знаела за извършената поправка на нот. акт, а е узнало за стореното едва няколко месеца преди завеждане на делото.

Изхождайки от така изложеното и при съпоставка на ангажираните свидетелски показания на К. И.О. и А. А.И.ова със заключенията (първоначално и допълнително) на вещото лице И.Б. съдът приема, че в териториалния обхват на процесния УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.П., община Р. попадат части от имоти пл.н.404, 405 и 406 като дворищната регулация със съседния УПИ № ХIII -406, 407 в кв. 34 не е приложена, а спорните 123 кв.м., съгласно ръчната скица, приложена към и.молба, е заградено от имот 406 и попада в УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34.

Oт представената към допълнителната СТЕ комбинираната скица е видно, че процесното УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.П. по действащият кадастрален и регулационен план от 1988г. е с площ от 532 кв.м., включващ площта от 237 кв.м. от имот пл.н.404 (оцветен със светло син цвят), а площта от 233 кв.м. от имот пл.н. 406 (с розов и виолетов цвят), кат от нея единствено 123 кв.м. ( оцветените във виолетов цвят) се владеят от ищцата и са отдели с ограда от останалата част от имота, собствен на отв.И.И., съгласно извършеното му дарение.

Предвид изложеното съдът намира, че искова претенция по чл.124 от ГПК – за признаване установено по отношение на ищцата Р.И., че ответникът И.А.И. не е собственик на ½ (една втора) идеална част от недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 237 кв.м., при граници:

4 улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III - 406, 407, II-408 и ХI- 405 е неоснователна и недоказана, поради което и следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното и доколкото искането за отмяна на Нотариален акт за поправка на нот. акт № 96, том VI (шести), рег. № 5729, дело № 910/2012г. и н а Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том VI (шести), рег. № 5968, дело № 969/2012 г. до размера на собствената на ищцата ½ ид.част от процесния имот, е обвързано от уважаване на предявения отрицателен устоновителен иск, съдът не дължи нарочно произнасяне по претенцията по чл. 537, ал.2 ГПК.

По отношение на насрещните искове и на база на така възприетата фактическа обстановка следва да се отбележи, че изложеното освен, че обуславя наличието н а процесуални предпоставки за завеждането на собственическите искове пo чл. 108 и чл.109 от ЗC, от друга страна доказва основателността както на ревандикационната претенция, така и на негаторната.

При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното: