Решение № 19 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 299/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 20.01.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.165 · Закон за културното наследство
- чл.84 · Закон за културното наследство
- чл. 84, ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл.127 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.128, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.128 ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.129, ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Варна, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000299 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от
„АЙ ВИ
СЕЙЛИНГС”ООД, ЕИК 103550712, гр. Варна срещу решение №164/23.04.2025г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 588/2022г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Е. Б. К., ЕГН ********** и Г. Б. К., ЕГН ********** за осъждане на ответниците всеки от тях да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка, предвидена в т.8.1 от Договор от 11.04.2018г. за строителство на сграда, дължима поради неизпълнение на задължението им по т.3.2 от договора за упълномощаване, в писмена форма с нотариална заверка, на лице посочено от ищцовото дружество-строител за представителство пред съответните държавни и общински органи по всички процедури, свързани с реализиране на предмета на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 31.08.2022г., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. На първо място оспорва извода на съда за съществуващо задължение на ищеца за приемане проекта за ПУП от ЕСУТ и за одобряването му от кмета на Община Варна. Излага подробни съображения за изпълнение на поетите с договора от 11.04.2018г. задължения в уговорения срока по чл.7.2.1. срок. В договора (т. 5.1.) липсва изрична клауза, с която строителят се 1 е задължил да постигне одобрение на проекта за ПУП, което е различно от процедурата за съгласуването му. С оглед статута на процесния имот на недвижима културна ценност, съгласуването с НИНКН съставлява важна част от процедурата по одобрение на изменение в ПУП. Становището от НИНКН по чл. 84, ал. 2 ЗКН е от дата 02.01.2019г., като въз основа на него на 10.01.2019г. е издадено съгласувателно становище от Министерство на културата. На 20.03.2019 г. „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“ООД внася в район „Одесос“ на Община Варна заявление за приемане и одобряване на проект за ПУП, с което процедурите по съгласуването му приключват и проектът влиза във фаза приемане от общински експертен съвет и одобряване със заповед на компетентния орган. Към този момент строителят не е бил изпаднал в забава, като е изпълнил всички поети с т.5.1 от договора задължения. Предвид липсата на забава от страна на строителя по т.7.2.1 необоснован се явява извода на съда за прекратяването на договора на осн. т.7.4 от същия. Респ. процесният договор не е бил прекратен по реда на т.7.4 и страните са обвързани от договореното с него. Ето защо първоинстанционният съд е допуснал тълкуване на процесния договор в противоречие с действителната воля на контрагентите, вменявайки на строителя непоети от него задължения по одобряване на ПУП, каквито договорът не предвижда. В тази връзка навежда оплаквания за вътрешно противоречие на обжалваното решение, като е допуснато неправилно тълкуване уговореното в т. 7.3 и т. 7.4 от договора и тяхната взаимовръзка. Излага подробни доводи и съждения, че поради настъпило спиране на сроковете по договора (за общо 954 дни) на осн. т. 7.3.2, строителят не е изпаднал в забава, а е приключил изпълнението на поетото с т.
5.1 задължение в срока по т. 7.2.1 от договора. На 05.05.2022г. е издадена и заповедта за одобрение на ПУП. Срокът за изпълнение на действително поетите задължения по договора е изтекъл на 21.06.2022г., поради което предвид липсата на забава не следва да се счита за настъпило предвиденото в т.7.4 от договора прекратяване на същия. Процесният договор е валиден и той обвързва страните по него. Оттеглянето на пълномощните от ответниците съставлява нарушение на поетите от тях задължения по договора, за което същите дължат предвидената в т.8.1 неустойка. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Излага подробни аргументи за това.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 50 000лв., представляваща неустойка, предвидена в т.8.1 от Договор от 11.04.2018г. за строителство на сграда срещу обезщетение, която е дължима поради неизпълнение от 2 ответниците на задължението им по т.3.2 от договора за упълномощаване, в писмена форма с нотариална заверка, на лице, посочено от дружествотостроител, за представителство пред съответните държавни и общински органи по всички процедури, свързани с реализиране на предмета на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 11.04.2018г.
Договор за строителство на сграда срещу обезщетение, по силата на който ищецът е поел задължение да изгради сграда в поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна, ул.“Антим Първи“ №3, целият с площ от 644 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***,
***, *** и ***, а ответниците като част от съсобствениците на имота са се задължили да учредят в полза на ищеца право на строеж върху индивидуални обекти в нова /бъдеща/ сграда, с обща застроена площ равна на 58 % от максимално допустимата разгъната застроена площ на сградата, съответно да прехвърлят на строителя или на посочени от нето трети лица правото на собственост върху 58 % от построените обекти. От своя страна ищецът се е задължил да изработи проект за изменение на ПУП за поземления имот и след влизане в сила на изменението да организира изработването на инвестиционни проекти за изграждане на новата сграда в имота, при предварително съгласуване с всички собственици, да изгради и въведе сградата в експлоатация, както и да предаде на собствениците индивидуалните обекти, за които те притежават право на собственост, с обща площ от 42 % от разгънатата застроена площ на сградата.
Страните изрично са декларирали, че в процесния имот има сграда с идентификатор 17 ***, която е със статут на недвижима културна ценност, поради което всички административни процедури по изменения в ПУП, одобряване на инвестиционни проекти, разрешаване па строителство и въвеждане на новата сграда в експлоатация подлежат на съгласуване или одобрение от Националния институт по недвижими културни наследства. В т.3 от договора са визирани задълженията на възложителите да оказват съдействие на строителя за изработване на проект за изменение в подробния устройствен план и на инвестиционни проекти, както и за изготвянето на всички други документи, изискващи тяхното одобрение. На основание т.3.2 от договора собствениците следва да упълномощят в нотариално заверена форма, посочени от строителя лица, с право да ги представляват пред съответните държавни и общински органи по всички процедури, свързани с изпълнение на промяната в ПУП, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж, промени в хода на строителството, предварително съгласувани със собствениците, регистрации на строежа и въвеждането му в експлоатация. Задълженията на изпълнителя3 ищец по изграждане за негова сметка на нова сграда в имота, във всичките й етапи от промяна на ПУП до въвеждане на сградата в експлоатация, са уговорени в подточките на т.5 от договора. Конкретно в т.5.1 е предвидено, че след получаване на горепосоченото пълномощно от собствениците на имота, изпълнителят трябва да инициира процедура по изменение на ПУП, като извърши всички необходими действия в тази процедура, включително изработване на проект за изменение на ПУП, съгласуване на същия със собствениците на съседни имоти и с компетентните държавни и общински органи. На основание т.5.2 от договора след влизане в сила на заповедта за одобрение на промяната в ПУП, строителя следва да изработи идеен инвестиционен проект, част “Архитектура“ за новата сграда и да съгласува същия със собствениците, като и да подпише с тях разпределителен протокол предвиден в т.3.3. от договора. Според клаузите на т.7.2.1 и т.7.2.2 от договора за изпълнение на действията по чл.5.1, е определен срок от 18 месеца, считано от датата на получаване на пълномощно от собствениците за осъществяване на процедурата по промяна на ПУП и срок от 2 месеца, считано от влизане в сила на заповедта за одобрение на промяната, за изпълнение на действия по т.5.2. В т.7.3. от договора са предвидени хипотези, в които сроковете, свързани с изпълнение на задълженията на строителя спират да текат, тъй като забавянията не биха могли да се вменят във вина на строителя, а именно: съгласуване на документи със собствениците, забавяния породени от актове, действия или бездействия на администрацията, форсмажорни обстоятелства, действия на трети лица или виновни действия и бездействия на собствениците. В т.7.4 от договора е предвиден краен срок на действие на договора при забава по т.7.2.1 във връзка с т.5.1 поради причини, които изключват вината на строителя, продължила повече от 24 месеца, като в този случай договорът се счита прекратен и собствениците не дължат на строителя направените от него до момента разходи. Клаузите на т.8.1.-т.9.2 от договора уреждат задължения на страните за заплащане на неустойка при неизпълнение на задълженията им. Съгласно т.8.1 при неизпълнение на задълженията по т.3.2 за изготвяне и предаване на пълномощно, виновният собственик дължи на строителя неустойка в размер на 50 /петдесет хиляди/ лева.
При така постигнатите договорености ответниците са издали в полза на строителя-ищец нотариално заверено пълномощно с рег.№2855 от 17.05.2018г. и с рег.№2911 от 18.05.2018г. на Нотариус с рег.№335 на НК., като последният подпис, положен от съсобственик в пълномощното, е от дата 21.05.20218г.
Видно от Справка-удостоверение изх.№27 от 02.02.2022г. на Нотариус с рег.
№335 на НК на 29.07.2022г. с волеизявление до нотариуса ответниците, чрез пълномощник, са оттеглили горецитираното пълномощно.
Видно от заключението на тройната СТЕ преди сключването на договора, още на 07.04.2015г. в Община Варна е входирано Заявление вх.
№АУ0339340Д от съсобствениците на процесния недвижим имот с искане за изработване на ПУП, въз основа на инвестиционни намерения за изграждане на жилищна сграда в имота. С Решение по т.8 от Протокол №13/22.04.2015г.
4 на ЕСУТ при Община Варна е дадено положително становище по заявлението, в резултат на което е издадена Заповед №295/19.06.2015г. на Главен архитект на Община Варна за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ №*** в кв.438 по плана на 4-ти м.р. на гр.Варна, ул.“Антим I“ №3.
В последствие на 13.08.2015г. е входирано Заявление за приемане и одобрение на проект за ПУП, което е одобрено с Решение по т.12 от Протокол №29/18.08.2015г. на ЕСУТ при Община Варна и е предложено издаване на заповед по чл.129, ал.2 от ЗУТ след съгласуване с НИНКН. Със Заявление вх.
№ 9400-915/10.11.2015г. на НИНКН, придружено с Протокол №29/18.08.2015г. на ЕСУТ, е поискано съгласуване на ПУП, като със Становище изх.№33 НН1215/16.12.2015г. на Министерство на културата е отказано съгласуване на гореописания ПУП-ПРЗ и РУП. Последвало е подаване на Заявление с вх.
№9400-4584/29.11.2018г. на НИНКН, по което със Становище изх.№33-НН4/10.01.2019г. на Министерство на културата е даден положителен отговор на искането за съгласуване на ПУП-ПРЗ и РУП, под условие, че инвестиционният проект следва да се изготви от лица или под контрола на лица, регистрирани по чл.165 от ЗКН и че проекта подлежи на съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН. Също така се изисква проект за укрепване, консервация и реставрация на съществуващата сграда. Със Заявление рег.№АУ-0285660Д от 20.03.2019г. на Община Варна е поискано приемане и одобряване на проект за ПУП, като с Писмо с изх.№АУ078721ОД 008ВН/18.04.2019г. на Дирекция АГУП при Община Варна са констатирани множество пропуски в документацията, съответно преписката е върната със забележки. След подадено на 12.07.2019г. Заявление с вх.№АУ0285660Д, от Сдружение “Български Червен кръст“ на 30.07.2019г. е подадено възражение срещу проекта за ПУП, което възражение в последствие е оттеглено на 15.11.2019г.