Решение № 178 от 15.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Кюстендил, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241500500301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 445/27.05.2024 г. по описа на СИС при РС – Дупница, подадена от „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК: ++++++, със седалище и адрес на управление: гр.

Дупница, ул. „Свети Георги“ № 41 и съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 16, ет.

2, оф. 3, чрез адв. С. Ц., срещу постановление с изх. № 2250/21.05.2024 г., постановено от ДСИ към СИС при РС – Дупница Георги Шутев, с което органът по принудително изпълнение е отказал да прекрати изпълнително дело № 20241510400048 по описа на същата СИС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.

Сочи се, че изпълнителното дело е било образувано от взискателя „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК: 206745686, за събиране на вземане, придобито от „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК: ******* и Д.З.Т. ЕГН: **********, чрез договор за цесия. Цесията е била съобщена на длъжника „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК: ++++++. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело е било направено изявление за прихващане за пълния размер на сумата, подлежаща на принудително изпълнение, което е достигнало до взискателя. Сочи се, че, въпреки направеното изявление за прихващане, изпълнителното дело не е било прекратено.

Поддържа се, че неправилно в обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че правопогасяващите възражения, в това число и прихващането, направени от длъжника, касаещи материалното право, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител, само ако не са оспорени от взискателя. Застъпва се, че при погасяване на вземането, предмет на приудителното изпълнение, независимо от начина, по който е направено това, съдебният изпълнител е длъжен да го отрази, независимо от оспорването на взискателя. Акцентира се, че вземане, за което е образувано изпълнително дело, може да се погаси чрез прихващане, поради което от значение в случая е въпросът валидно ли е извършено същото, като се поддържа, че отговорът следва да е положителен.

Отправено е искане въззивният съд да отмени обжалваното постановление, с което 1 съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, като приеме, че задължението на „АСБО - АГРО“ ООД към „Агрополизем“ ЕООД е погасено чрез извършено валидно прихващане, съотвветно да разпореди съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело – „Агрополизем“ ЕООД за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, доколкото по него не е представен документ за плащане. Твърди се, че изявлението за прихващане не е достигнало до взискателя, тъй като е получено от процесуалния му представител, адв. Чокойски, който, обаче, не разполагал с нужната представилна власт. По тази причина изявлението не било произвело своето действие и не било противопоставимо на взискателя. Оспорва се длъжникът да има насрещно, ликвидно, изискуемо вземане срещу взискателя. Допуска се възможността такова да е налице спрямо цедентите „Агрокрафт“ ЕООД и Д.З.Т., срещу които, обаче, трябвало да се отправи изявлението за прихващане. Твърди се, че когато е налице спор дали дадено вземане, за принудителното удовлетворяване на което е образувано изпълнително дело, е погасено чрез прихващане, същият може да бъде разрешен единствено в рамките на исково производство.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изразява становище, че основанията за прекратяване на изпълнително производство са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК, респ. основанията за приключване - в чл. 433, ал. 2 ГПК, което изключва разширителното им тълкуване. Допълва, че правопогасяващите възражения, в точност и това за прихващане от длъжника, касаещи материалното право, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител, само ако се основават на неоспорени от взискателя обстоятелства, доказуеми, по начин, предвиден в правилата, уреждащи изпълнителното производство. Застъпва, че доколкото правилата за доказване относно съществуването на факти в общото исково производство не намират проявление в изпълнителния процес, при наличието на спор между страните относно настъпването на ефекта на прихващането, същият следва да бъде отнесен към съда. Сочи, че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Обосновава, че по изпълнителното дело не са налице и основанията за приключването му, предвидени в текста на чл. 433, ал. 2 ГПК, доколкото разпоредбата визира реалното изпълнение на вземането по изпълнителния лист, а не погасяването му чрез някой от институтите на облигационното право. По изложените съображения смята жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на проверка акт на съдебния изпълнител, от лице имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело първоначално е образувано под № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова с район на действие ОС – Велико Търново, въз основа на постъпила молба от взискателя „Агрополизем“ ЕООД и приложен към нея изпълнителен лист № 41 от 12.05.2023 г., издаден по т. д. № 59/2021 г. по описа на ОС – Велико Търново, по силата на който „Асбо-Агро“ ООД, ЕИК: ++++++ е осъдено да заплати: 1/ на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК: *******, сумата 7 030 лв. - разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска и 2/ на Д.З.Т., ЕГН: **********, сумата 5 214 лв. - разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска. Приложени са договор за прехвърляне на вземане от 28.06.2023 г. между Д.З.Т. и „Агрополизем“ ЕООД, като и договор за прехвърляне на вземане от 28.06.2023 г. между „Агрокрафт“ ЕООД и „Агрополизем“ ЕООД, по силата на които цедентите Димитранка Тодорова и „Агрокрафт" ЕООД са прехвърлили на „Агрополизем“ ЕООД вземанията, за които е издаден гореописаният изпълнителен лист. Видно от приложените към молбата за образуване на 2 изпълнителното дело уведомления и известия за доставяне на пратка от „Български пощи“ ЕАД на дата 04.07.2023 г., цедентите са изпълнили задължението си да съобщят на длъжника за извършените прехвърляния на вземанията.

По изпълнителното дело е постъпила молба-възражение от длъжника „АСБО-АГРО“ ООД, към която е приложено уведомление за прихващане на вземане, адресирано до взискателя, в което е обективирано изявление за прихващане за пълния размер на подлежащото на принудително изпълнение вземане. В същата е обективирано и възражение за местна некомпетентност на ЧСИ, доколкото седалището на длъжника се намира извън района на действие на съдебния изпълнител, като е отправена молба за прекратяване на изпълнителното дело и препращането му на местно компетентен съдебен изпълнител.

С молба с вх. № 1106/19.02.2024 г. взискателят „Агрополизем“ ЕООД е поискал ЧСИ Ралица Касабова да изпрати изпълнителното дело на държавен съдебен изпълнител при РС – Дупница, а след получаването му същият да наложи запор на сметката на длъжника в ОББ АД. В резултат на постъпилата молба ЧСИ е изпратил делото на СИС при РС – Дупница, като същото е получено на 26.02.2024 г. Първоначално органът по принудително изпълнение при РС – Дупница, с разпореждане с изх. № 1161/26.02.2024 г., е отказал да образува изпълнително дело и продължаването на изпълнителните действия по изпратеното изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова, но след отмяна на въпросното разпореждане изпълнителното дело е образувано под нов канцеларски номер № 20241510400048 по описа на СИС при РС - Дупница.

По изпълнителното дело са постъпили молба за прекратяването му с вх. № 440/20.05.2024 г. и допълнение към искане за прекратяване на изпълнително дело с вх. № 439/20.05.2024 г. от длъжника „АСБО - АГРО“ ООД, с които е отправено искане за прекратяване на същото поради погасяване чрез прихващане на вземането, предмет на принудителното изпълнение.

С обжалваното в настоящото производство постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело по мотиви, съвпадащи с изложените към сезиращата съда жалба, по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 433 ГПК предвижда две хипотези, в които изпълнителното производство се прекратява поради погасяване на изпълняемото вземане. Останалите хипотези на прекратяване не са свързани с погасяването на изпълняемото вземане, а с настъпването на други, изрично посочени обстоятелства. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи надлежно заверена от взискателя разписка или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена.

С обжалваното в настоящото производство постановление с изх. № 2250/21.05.2024 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнително дело № 20241510400048 по описа на СИС при РС - Дупница, поради погасяване чрез прихващане на вземането, предмет на принудителното изпълнение, като се е аргументирал, че не е налице нито едно от основанията по 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдебният изпълнител е посочил, че възражението на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради извършено прихващане на насрещни вземания между страните не е от неговата компетентност.

Настоящият съдебен съсав намира, че правилно съдебният изпълнител е приел, че не може да разреши спора между страните относно това извършено ли е валидно прихващане, тъй като не разполага с такова правомощие. Възражението на длъжника за недължимост на сумата по изпълнителния лист поради настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител. Това е така, защото той е орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания. Своята дейност той може да 3 изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Така, за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил компетентност съдебният изпълнител да извършва или да констатира осъществяването на прихващане – то не е предвидено като изпълнителен способ.

По съществото си преценката за наличие на компенсаторно волеизявление и правните му последици е правораздавателна дейност, каквато съдебният изпълнител не може да осъществява. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Извън компетентността на съдебният изпълнител е да прави преценка за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и др. и обсъждането на правните им последици.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК законодателят е посочил хипотезите, които са основание за прекратяване на изпълнителното производство и сред тях не фигурира прихващането. Ако длъжникът твърди, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, изключващи изпълняемото право - погасяване на правото на принудително изпълнение поради прихващане, изтекла погасителна давност и др., от които факти длъжникът черпи права, той може да предяви иск за установяването им по реда на чл. 439 ГПК.