Решение № 7244 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7244 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110126556 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Г. П. Г. срещу И.С. с искане да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и сумата от 484,62 лева – мораторна лихва върху всяка от главниците за съответния период. Ищецът твърди, че бил служител на ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 4000 лева. Не му било заплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2024 г. и януари, февруари, март и април 2025 г. Отправил няколкократни покани за плащане, но такова не постъпило. Счита, че с неизплащането им, ответникът бил в забава и дължал съответните мораторни лихви за съответните периоди в общ размер 484,62 лева. Претендира тези суми и моли съда да му ги присъди.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на трудово правоотношение между себе си и ищеца. Твърди, че за процесния период ищецът не е престирал труд, както и че извършвал системни нарушения, свързани с работната дисциплина и трудовите си задължения. Оспорва и размера на предявените искове.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. След направен частичен отказ от главния иск, размерът му е намален за сумата от 14000 лева с еврова равностойност 7158,09 евро.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

1

По делото е представен препис от Трудов договор № 9 от *** (л. 5 до л. 7 от делото), по силата на който ищецът и работодателят, представляван от управителя С.С., са се уговорили ищецът да полага труд за ответника на длъжност „административен секретар“, с трудово възнаграждение в размер на 4000 лева, при смесен режим на място на работа: на адреса на работодателя и от разстояние от адреса на ищеца в гр. ***. Представен е и препис от споразумение от 15.01.2025 г. (л. 8 от делото), с който страните са се споразумели да прекратят трудовото правоотношение считано от 15.01.2025 г., а ответникът се е задължил да заплати на ищеца обезщетение в размер на четири брутни работни заплати. Въз основа на това споразумение от работодателя е издадена Заповед № 12 от 14.01.2025 г., (л. 9 от делото), с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 15.01.2025 г. на основание чл. 331, ал. 1 КТ. Представен е и препис от справка, издадена от НАП (л. 12 от делото), от която се установява, че към 05.05.2025 г. прекратяването на това трудово правоотношение между страните по делото на това основание не е вписано като обстоятелство по партидата за актуалното състояние на ищеца. По делото беше представен и препис от писмо, изпратено от ищеца на ответника по електронна поща (л. 129 и л. 130 от делото), от 08.01.2025 г. от който се установява, че на тази дата ищецът е отправил молба до ответника да бъде допуснат до работното си място.

От ответника по делото беше представен препис на Заповед № 1 от *** (л. 134 от делото), с която ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение и е прекратил трудовото правоотношение, считано от датата на връчване. Представен е и препис на Заповед № 8 от *** (л. 135 от делото), с която ответникът е наредил на ищеца да не се заплаща трудово възнаграждение поради системни нарушения на трудовата дисциплина, отправяни заплахи, липса на възлагани задачи и ограничение на достъпа му до офиса на дружеството.

По делото беше приета и изслушана неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза. Установява, че за процесния период трудовото възнаграждение на ищеца възлиза на 15944,64 лева или 8152,37 евро, върху които за процесния период от работодателя са декларирани и внесени дължимите данъци и осигурителни вноски.

Като свидетел по делото беше разпитан Г. Д.П.. Заявява, че познава ищеца и знае, че бил служител на ответника. Работното му място се намирало в сградата на У., на ***. Двамата със свидетеля отишли да проверят дали може да влезе. Картата му за достъп не била активна и не успели да влязат. Това се случило на 21.02.25 г. Нямало скандал с охраната. Ищецът и изпълнителният директор на ответника г-н С. говорили по телефона малко преди края на 2024 г. Ищецът изявявал желание да му бъде възлагана работа дистанционно. Към момента на разпита, ищецът живеел на ул. К., от месец октомври 2024 г.

Адресът, посочен в трудовият му договор, бил предходният му адрес. Малко след като ищецът се изнесъл от този апартамент, започнали конфликтите и неразбирателството между него и работодателя му дали да продължи да работи там. На 21.02.25 г., нямало представител на работодателя. Ищецът не получил официално обяснение защо картата му за достъп не работи. Имало изпратени имейли за възлагане на работа. През процесния период до 30.04.2025 г. ищецът не полагал труд към друг работодател. Не подавал сигнал до работодателя, че има обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. През процесния период, в края на 2024 г. и началото на 2025 г. не е извършвал работа. Длъжността му била административен секретар 2

Като свидетел по делото беше разпитан и С.З.З. – бивш служител на ответника. Заявява, че познава ищеца. Дистанционната работа в дружеството се осъществявала чрез използване на всякакви възможни форми за комуникация. Работодателят винаги трябвало да знае, кой каква дейност ще извършва и от къде ще я извършва. До втората половина на януари 2025 г. свидетелят не си спомня ищецът да е участвал във виртуални срещи.

Присъствал на конфликти с негово участие. Определя ищеца като конфликтна личност. Имал конфликт и с изпълнителния директор С.С.. С. му предложил да го назначи на друга позиция, но ищецът отказал. Във връзка с работни ангажименти свидетелят имал контакт с ищеца може би в началото на ноември 2024 г. Свидетелят се опитвал по някакъв начин да намери решение на ситуацията за преназначаването на ищеца, за да продължи да работи при ответника, но той не проявил никакъв интерес. През месец ноември 2024 г. била проведена работна среща, на която ищецът присъствал, но найдемонстративно я напуснал. След като спряла дейността по събиране на данни, в която той участвал, вече не искал да върши нищо друго. На 15.01.2025 г. дошъл в офиса с негов приятел, за да може да се уредят евентуални документи, или въпросът за неговото преназначаване или прекратяване на дейността. След това ищецът му звънял някъде февруари 2025 г. по повод това да уреждят работните си отношения с работодателя.

Било ден петък, свидетелят вече си бил тръгнал към края на деня. Ищецът му звъннал и искал да влезе в офиса, защото нямал достъп тогава, но свидетелят му казал, че не е в офиса и не може да го пусне. Повече не контактувал с него.

Изразява мнение, че ищецът не осъществявал контакти с работодателя след 15.02.2025 г., защото управителят С.С. му е показвал Viber съобщения, отправени от него към ищеца без обратна реакция. Още от ноември 2024 г. до края на април 2025 г. ищецът не бил полагал труд за ответното дружество. На свидетеля не е известно дали ищеца се бил включвал дистанционно във фирмена среща. Свидетелят нямал отношения с ищеца след като бил назначен на длъжността „Административен секретар“. Счита, че възможно да не знае за опити на ищеца да се свърже с работодателя. Предполага, че от края на 2024 г. ищецът няма достъп до работното място.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено редовно трудово възнаграждение: съгласно тази разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За уважаване на този иск е необходимо да се установят следните юридически факти: 1) наличие на валидно съществуващо трудово правоотношение между работника и работодателя, 2) полагане на труд от страна на работника и 3) липса на заплащане на трудовото възнаграждение.

По отношение на първия факт е необходимо да се отговори на въпроса дали между страните е съществувало трудово правоотношение, кога и на какво основание е било прекратено. Наличието на трудово правоотношение съдът намира за установено от представения по делото трудов договор. Твърдението на ответника, че към сключването му С.С. не е разполагал с представителна власт, не се доказа от негова страна. В същото време за наличието на трудово правоотношение между страните се съдържат индиции общо взето в цялата доказателствена съвкупност: представените от ищеца справки от НАП, представените от ответника преписи на фишове за заплати (л. 68 до л. 72 от делото), направеното от ответника в хода на процеса частично плащане, 3 приетата по делото експертиза, разпитите и на двамата свидетели. Всички тези доказателства сочат, че ответникът е третирал ищеца като свой служител, поради което настоящият състав счита, че трудово правоотношение е било възникнало при условията на приложения по делото Трудов договор № 9 от *** По въпроса кога и на какво основание е прекратено правоотношението, съдът намира следното: съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Видно е от представения препис, че работникът е приел сключеното на 15.01.2025 г. споразумение и то е произвело действието си да задължи работодателя да му изплати обезщетение в размер на четири брутни трудови заплати. По делото не се събраха доказателства, нито се изложиха твърдения това задължение да е било изпълнено. Направеното от ответника в хода на процеса частично плащане е било за трудово възнаграждение за м. декември 2024 г. и частично за м. януари 2025 г. С оглед липсата на заплащане на това обезщетение, на основание чл. 331, ал. 3 ГПК основанието за прекратяването на трудовия договор се смята за отпаднало. Т.е. споразумението не е проявило своя прекратителен ефект и трудовото правоотношение се счита за продължаващо, поне до налагането на дисциплинарното наказание – уволнение със Заповед № 1 от *** Дали посочената заповед е влязла в сила е ирелевантно за предмета на делото, доколкото съдът приема за установен факта, че за процесния период между страните е било налице трудово правоотношение.

По отношение на втория факт, между страните не се спори, а и от показанията на двамата свидетели се установява, че ищецът не е полагал труд.

Спорният въпрос е дали ответникът е допускал ищеца до работа и дали ищецът е изразявал готовност за това. След анализ на доказателствената съвкупност съдът намира този факт за доказан. Индиции за това се съдържат в показанията на свидетеля Пенков, който заявява, че на 21.02.2025 г. присъствал на такъв опит; съдържат се и в показанията на свидетеля Зафиров, който заявява, че ищецът му звъннал и поискал да влезе в офиса; съдържат се и в изпратеното от ищеца писмо от 08.01.2025 г., получаването на което не се оспорва от страна на ответника; възможността на ищеца поне частично да полага труд за ответника се установява и от уговореното в договора смесено работно място; недопускането на ищеца до офиса на ответника и деактивирането на картата му за достъп са безспорни между страните; не на последно място индиции, че служителят е изразявал желание да полага труд, но работодателят не е създавал условията за това се съдържат и в представената по делото Заповед № 8 от ***, където изрично се посочва, че на ищеца не са възлагани задачи и е ограничен достъпът му до офиса на дружеството. За пълнота следва да се отбележи, че съдът счита тази заповед за незаконосъобразна. Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Наказанията, предвидени за нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника са три, изрично посочени в чл. 188 КТ. Извън тези наказания, за работодателя не съществува възможност да се освободи от задължението си да изплаща на работника дължимото се трудово възнаграждение при добросъвестно полагане на труд или изразяване на желание за това. Конфликтният характер на ищеца, който се 4 очертава доста явно от цялостната доказателствена съвкупност по делото, не може да бъде основание да не му се изплаща възнаграждение, при условие, че от него е заявено желание да изпълнява длъжността, посочена в сключения трудов договор. Проявленията на този конфликтен характер могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарни наказания, включително и найтежкото такова или дори за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, не и за незаплащане на трудово възнаграждение. По делото не се установи ответникът да е ограничавал достъпа на ищеца до работното му място и до работните му задачи на законосъобразно основание, поради което съдът счита и втория факт за доказан.

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56ca96aa-9d30-4d08-b433-5540961cda95