Решение № 653 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500662 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 7100 от 24.11.2025 г. по гр.д.№ 5722 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, І-10 състав, в частта, в която са уважени претенциите по чл.432, ал.1 КЗ на ищцата Д. Б. С. за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени в размер на 3 882,77 лв.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на решението в обжалваната му част при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускането на повторно съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. Неправилно съдът приемал, че възражението за съпричиняване не е доказано пълно и главно. Сочи се, че приносът на пострадалата за настъпване на ПТП не бил изяснен в хода на делото пред първата съдебна инстанция. Заключението на САТЕ, на което съдът се 1 позовал, било оспорено от ответника/въззивник. Неоснователно съдът не допуснал повторна САТЕ. Относно механизма на ПТП се позовава на доказателствата събрани в досъдебното производство. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и не отговаряло на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост. Съдът не бил изложил мотиви защо присъжда този висок размер на обезщетението.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което исковете по чл.432, ал.1 КЗ да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.

Направено е и доказателствено искане за допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице, което да отговори на въпросите в отговора на исковата молба или алтернативно съдът да назначи тройна САТЕ, от три вещи лица, които да работят по същите задачи.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата- Д. Б. С. чрез процесуалния й представител, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите й е били уважени. Счита, че от първоинстанционния съд не са допуснати сочените от въззивника, нарушения. От събраните по делото доказателства се установявало наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на ищцовата претенция по чл.432, ал.1 КЗ. Възражението за съпричиняване намира за неоснователно като недоказано. Сочи се, че механизмът на ПТП бил установен от събраните по делото доказателства, които били обсъдени от първоинстанционния съд. Причина за настъпването на ПТП било противоправното поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, който не се бил съобразил с разпоредбите на чл.5, ал.1,т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 ЗДвП; пострадалата била пресичала на пешеходна пътека. Установено било по делото, че ПТП било предотвратимо от страна на водача на лекия автомобил, който при преминаването през пешеходна пътека имал задължението да намали скоростта и да спре.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил съобразен с търпените от ищцата болки и страдания- вследствие на ПТП същата била получила контузия на гръдния кош, счупване на долния край на дясната голямопищялна кост, счупване на долния край на дясната малкопищялна кост.

2

Същите били установени от представените по делото медицински документи, както и от заключението на СМЕ. Уврежданията били причинили трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период поне 6 месеца.

Установени били и остатъчни явление вследствие на така причинените на ищцата, травматични увреждания. Твърди се и, че понастоящем ищцата търпяла болки при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права. В заключението на СМЕ било посочено, че пълно възстановяване на получените травми не се очаква. При определяне на размера на обезщетението съдът бил взел предвид емоционалното състояние на ищцата, както и психологическите последици, които пострадалата била претърпяла. Позовава се и на гласните доказателства, събрани на страната на ищцата. Размерът на обезщетението бил съобразен със съдебната практика по аналогични казуси. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 09.12.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 22.12.2025 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционния съд е приел:

Относно механизма на ПТП:

Прието е, че на 30.01.2024 г. лек автомобил „Дайхатцу ИРВ“ се е движел по бул. „Княгиня Мария Луиза“ върху лявата част на дясната пътна лента от 3 двете с посока от пл. „Лъвов мост“ към ул. „Поп Богомил“. Водачът на автомобила е спрял пред пешеходна пътека с монтиран на нея пешеходен светофар, за да изчака преминаване на пешеходци върху пешеходната пътека.

В посочения момент светофарът е светел със зелен сигнал за направленията на автомобила и пешеходката. В определен момент зеления сигнал на светофарната уредба е започнал да свети с прекъсване, като в този момент пострадалата пешеходка се е намирала в началото на пешеходната пътека.

Водачът на процесния автомобил е забелязал мигащата зелена светлина на пешеходния светофар и е потеглил с автомобила си. Пострадалата пешеходка е изминала 2.5 м., движейки се върху пешеходната пътека. Процесният автомобил е започнал да се ускорява, като е достигнал до траекторията на движение на пешеходката, достигайки до 10 км/ч. Автомобилът с предната си дясна част челно е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара, пешеходката е била качена частично върху предния капак на автомобила, като не е достигнала до предното стъкло на автомобила. След удара, водачът на автомобила е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим, при което е спрял, намиращ се с предната си част върху пешеходната пътека, а пострадалата пешеходка е изпаднала пред автомобила също в дясната част на пешеходната пътека. Причина за настъпване на процесното ПТП според първоинстанционния съд са действия на водача на лекия автомобил, който е потеглил с автомобила си в момент, в който пред него и върху пешеходната пътека се е движила пострадалата пешеходка. За да достигне до този си извод първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства по досъдебното производство, двете изслушани съдебноавтотехнически експертизи, разясненията на вещото лице инж.Т. и на вещото лице инж.П. при изслушване на заключението, които били категорични, че удара е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, който водач бил имал възможност да забележи пешеходката още докато била на тротоара вдясно от него. Когато пострадалата пешеходка предприела пресичането, за нея светофарната уредба светела със зелен сигнал. Мигащата светлина започнала в момент, когато пешеходката е била около средата на дясната пътна лента за посоката на движение на автомобила- в този момент лекия автомобил потеглил и достигнала до мястото на удара за около 1-1,5 сек, което време не било достатъчно ищцата да излезе от коридора на автомобила, с 4 което да може да предотврати настъпването на ПТП. При тези си констатации първоинстанционният съд е достигнал до извода, че причина за настъпването на ПТП е изцяло от субективен характер и това са действията на водача на лекия автомобил Т. К., които действия били противоправни – в нарушение на правилата на движение – чл.119, ал.1 ЗДвП- не бил изпълнил задължението си при приближаване към пешеходната пътека да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре;

Относно претърпените от ищцата травматични увреждания вследствие на ПТП:

Като се е позовал на представените по делото писмени документи, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и свидетелските показания, първоинстанционният съд е приел, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила : контузия на гръдния кош, счупване на долния край на дясната голямопищялна кост, счупване на долния край на дясната малкопищялна кост. Спешна медицинска помощ ищцата била получила в УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“, където й била извършена операция – открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с 2 винта, открито наместване и фиксация на малкопищулната кост с метална пластина и винтове. Впоследствие на 26.04.2024 г. била оперирана още веднъж - изваждане на 2 супрасиндесмални винта и пластина от малкопищялната кост. През м. юни 2024 г. ищцата била провеждала физиотерапия и рехабилитация. Счупването на долния край на двете кости на дясната подбедрица причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 6 месеца. Контузията на гръдния кош причинила болки и страдания за около 7-8 дни. Ищцата претърпяла болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни, а също така и след 60 дни от операцията, когато започнала да стъпва пълноценно на крака– за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет след този период за около 2 месеца, болки с по-слаб интензитет до 6 месеца след операцията. След изписването от болницата, ищцата продължила лечение в домашни условия за около 3 месеца. В момента ищцата имала остатъчни явления - дясната глезенна става била по-дебела с 4 см, дясното ходило било по-дебело с 3 см, по външната страна на ставата се виждал белег от операция 6 см., по вътрешната страна се виждал белег от операция 5 см., ставата извършвала движения в обем по-малък от нормата с 14 5

%. Понастоящем ищцата изпитвала болки при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права. При ищцата пълно възстановяване не се очаквало. За лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер на 3 882,81 лв. От показанията на свидетеля Ц. С. – дъщеря на ищцата, се установявало, че след изписването, ищцата не можела да се движи, две седмици била на легло, неподвижна, след което започнала да се придвижва, първоначално - с проходилка. Имала нужда от чужда помощ. Едва след втората операция ищцата започнала сама да се придвижва. Невъзможно било да излиза навън, тъй като живеели на трети етаж, без асансьор. Преди ПТП ищцата не ползвала помощни средства, придвижвала се сама, а към момента се страхувала да излиза, ползвала туристическа щека. Поради болки в глезена и подуване преустановила разходките в планината, които преди практикувала.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Като се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД, приетите за обективни и доказани по делото факти, вида на увреждането – контузия на гръдния кош, счупване на долния край на дясната голямопищялна кост, счупване на долния край на дясната малкопищялна кост, довело до продължително лечение на легло и обездвижване, естеството на проведеното лечение – извършените две операции след произшествието и рехабилитация, интензитет и продължителност на болката и продължителния период на възстановяване от около 6 месеца, остатъчните явления - дясната глезенна става била по-дебела с 4 см., дясното ходило било по-дебело с 3 см., по външната страна на ставата се виждал белег от операция 6 см., по вътрешната страна се виждал белег от операция 5 см., ставата извършвала движения в обем по -малък от нормата с 14 %, както и обстоятелството, че при влажно и студено време, при продължително стоене права, ищцата ще изпитва болки и пълно възстановяване не се очаквало, съдът е приел, че справедливото обезщетение, отнесено към датата на деликта и съобразно със съдебната практика за присъжданите към тази дата обезщетения, е в размер на 40 000 лв.