Решение № 376 от 23.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000418 по описа за 2021 година

Секретар Невена Богомилова, като разгледа докладваното от съдия Хайдукова т.д. № 418 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Би ейч еър” ООД срещу решение № 260632 от 30.12.2020г. по гр.д. 1743/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 13 с-в, с което е постановено по молба на

„Класик еър репрезентейшънс“ ООД признаване и допускане изпълнението на съдебно решение от 28.11.2013г., постановено от Районен съд – Тел Авив по дело № 5139891 05-13, с което „Би ейч еър“ ООД е осъдено да заплати на „Класик еър репрезентейшънс“ ООД сумата 780 885 шекела, годишна лихва в размер на 4 % годишно за периода от внасянето на иска до момента на фактическото плащане, 3 000 шекела разноски по делото и 37,548 шекела – такса адвокат, и са присъдени в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. и 5 911 евро.

Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при иначе правилно установена от съда фактическа обстановка. Излага само формално да са представени изискуемите съобразно чл. 119, ал. 2 КМЧП документи, като поддържа същите да са неправилно преведени и да не съдържат формираната от съда в Тел Авив воля в оригинала на документите. Сочи да е оспорил същите и оспорването му е доказано от приетата СПЕ, като съобразно заключението на вещото лице оригиналният текст на решението на иврит не е формулиран правилно и може да подведе в тълкуването и оттам в превода на израза „прикрепените лихви/разлика в индекса на валутен курс“. Поддържа правилно първоинстанционният съд предвид заключението по СПЕ с определение от 24.06.2020г. да е указал на ищеца, че не сочи доказателства за действителната воля на съда и му е дал срок да ангажира доказателства в тази насока, но относими към изпълнение указанията на съда

2 доказателства не са събрани. Излага представените удостоверение за дължими суми по принудително изпълнение, провеждано в Тел Авив, и обяснително писмо от адвокатско дружество „Голдин Левентал“ да не са годни доказателства в тази насока, доколкото тълкуването на съдебния акт е форма на авторитетно тълкуване от постановилият решението съд. По тези доводи поддържа съдебното решение от 28.11.2013г. на Районен съд – Тел Авив да съдържа неяснота, която не може да бъде отстранена от българския съд, който предвид последната може единствено да отхвърли исковата претенция. Жалбоподателят поддържа да не са налице и предпоставките на чл. 117, т. 2 и т. 5 КМЧП, за да бъде уважена сезиралата съда молба. Излага в производството по издаване на процесното решение съдът в Тел Авив да е нарушил основни принципи на българското право, свързани със защитата на ответника.

Поддържа видно от процесното решение и решение от

18.09.2013г. съдът в Тел Авив да е приел, че ответникът е редовно уведомен чрез връчване на исковата молба на адресът на кантората на адвокат Е., която е използвана от ответника като законен адрес за получаване на съдебни документи в съответствие с Наредба 477 към

Гражданскопроцесуален кодекс на държавата Израел.

Сочи, макар връчването на съдебен адрес формално да изпълнява изискванията за редовно призоваване и съобразно българския закон, същото да не изпълнява

3 изискването за уведомяване на страната и за осигуряване на правото и на защита. Поддържа в конкретния случай видно от обсъдените обстоятелства във връзка с представителната власт на адв. Е. с решението от

18.09.2013г. на съда в Тел Авив, последният адвокат да е заявил да няма контакт с ответника от 2011г., посочил е да е законен адрес за получаване на книжа, но е уточнил, че последното не го задължава да представлява ответника и че ще изготви молба за удължаване на срока за изготвяне на защитна теза. Жалбоподателят излага тези обстоятелства да сочат на извод на ответника да не е било осигурено правото на защита срещу иска. Поддържа да не е налице и предпоставката по чл. 117, т. 5 КМЧП за признаване и допускане на изпълнение на процесното решение предвид противоречието му на българския обществен ред. Излага с нормата на чл. 404 ГПК да са посочени изчерпателно актовете, които подлежат на изпълнение, включително съдебно решение, което трябва да има съдържанието по чл. 236 ГПК. Поддържа от съдържанието на процесното решение да не може да се установи, нито какво е постановил съда, нито какво е съществото на спора – липсва посочване на материалноправното основание, от което произтичат правата на ищеца. Сочи дори да се приеме, че основанието е твърдяното такова от ищеца по споразумение от 24.03.2009г., то от съдебния акт да не става ясно дали присъдената сума е за реално изпълнение 4 на целия договор или за конкретен период на действието му. Поддържа решението да е неясно и в частта на присъдената с него сума предвид следващият сумата

780 885 шекела запис: „придружена с разлика по приравняване“ „с прикрепени лихви“ или „с разлика валутен курс“. Излага неяснота да е налице и относно началната дата, от която се присъждат лихви в размер на 4 % годишно, която дата не е изрично посочена в съдебния акт. Предвид горецитираните недостатъци на съдебния акт поддържа същият да е противен на българския обществен ред и да не следва да бъде признат и допуснат до изпълнение в Република България на основание чл. 117, т. 5 КМЧП. По изложените доводи моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата, „Класик еър репрезентейшънс“ ООД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа жалбата на ищеца да не съдържа обосновани доводи срещу правилността на обжалвания съдебен акт, а фактически твърдения на страната във връзка със събраните по делото писмени доказателства, които последната не е оспорила пред първоинстанционния съд. Излага обжалваното решение да е правилно и обосновано от всички събрани по делото доказателства, обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Оспорва оплакванията на жалбоподателя да е налице основание за отхвърляне на молбата му на основание чл. 117, т. 2 КМЧП като поддържа възраженията за процесуални нарушения да са преклудирани на основание чл. 120, ал. 2 КМЧП предвид възможността тези възражения да бъдат заявени пред съда в Тел Авив. Излага и да не е налице нарушение на правата на ответника на защита по делото, доколкото същият е редовно уведомен и му е връчен препис от исковата молба, а само негово право е да прецени дали да ангажира процесуален представител по спора или не. Сочи и от представеното по делото решение от 18.09.2013г. да е видно, че кантората на адвокат Е. е предала на ответника информацията за исковата молба и е депозирала молба за получаване на книжа от ответника, с което се 5 покриват изискванията за редовно връчване на исковата молба. Поддържа кантората на адв.

Е. да е регистрираният адрес за връчване на всякакви включително съдебни книжа в Израел, предвид на което и ако не е била налице връзка между кантората и ответника, то ответникът е имал задължение и възможност да посочи друг адрес за връчване на книжа в изпълнение на задължението му по израелския Закон за лицензиране на авиационните услуги и като не е сторил това не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Оспорва като противни на закона и оплакванията на жалбоподателя, че признаването и допускането на изпълнение на решението на Районен съд – Тел Авив би било в противоречие с установения в страната правов ред, като поддържа решението да съдържа всички основни реквизити на съдебен акт и съобразно българския процесуален закон – чл. 236 ГПК. Излага диспозитивът на съдебното решение да съдържа ясно волята на съда, за това „какво постановява съдът по съществото на спора“, а правното основание и фактическите и правни изводи на съда да са в мотивите на съдебния акт по аргумент на чл. 236, ал. 2 ГПК.

Поддържа израелският съд да е посочил, че решението се взема след „изслушване на обстоятелствата по делото“, а последните са известните и на двете страни по сключеното споразумение за посредничество от 24.03.2009г., като ответникът и не оспорва страните да нямат други отношения. Оспорва като необосновани и възраженията на ответника за неяснота на диспозитива на съдебното решение като сочи с последния да са присъдени конкретни парични суми и да е ясен. Излага да не е налице неяснота и по причина на непосочен период, за който се присъжда сумата, като обоснованият извод, както е приел СГС поддържа да е, че сумата е дължима за цялостното изпълнение на договора. Излага и ясно да е посочена датата, от която се присъждат лихви върху главницата и същата да е изводима от съдебния акт, а именно датата на подаване на молбата в съда – 27.05.2013г. По изложените доводи поддържа да са налице всички предпоставки за уважаване на молбата му за признаване и допускане изпълнение на решението на Районен съд – Тел Авив и моли обжалваният съдебен акт, с който молбата е уважена, да бъде потвърден като правилен.

Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за валиден.

Обжалваното решение е и допустимо, доколкото за спазени процесуалните предпоставки на чл. 118 КМЧП и чл. 119 КМЧП за сезиране на компетентния съд – Софийски градски съд.

Решението е правилно, а поддържаните в жалбата на ответника доводи неоснователни, по следните мотиви:

Съдът е сезиран с искове по чл. 118, ал. 2 КМЧП и чл. 119, ал. 1 КМЧП за признаване и допускане изпълнение на чуждестранно съдебно решение от 6

28.11.2013г., постановено от съдия при Районен съд – Тел Авив по дело № 51398-05-13.

Кодекса за международно частно право съдържа изчерпателно изброяване на положителните и отрицателните предпоставки като обвързва признаването и допускането до изпълнение на чуждестранните съдебни решения с тяхното кумулативно наличие. Предвид нормата на чл. 120, ал. 1 КМЧП съдът проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП, което определя последната законова разпоредба като императивна материалноправна норма, за спазването на която следи въззивния съд дори във въззивната жалба да няма оплакване в тази насока.

Изискване за редовност на молбите по чл. 118, ал. 2 КМЧП и чл. 119, ал.

1 КМЧП е към същите да бъде приложен редовен от външна страна препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, за което съдът също следи служебно.

Видно от преписката пред СГС към исковата молба е приложен заверен препис от съдебно решение о т 28.11.2013г., постановено от съдия при Районен съд – Тел Авив по дело № 51398-05-13, както и препис от решение на Районен съд – Тел Авив по същото дело от 27.10.2016г., с което съдът е потвърдил, че съдебното решение от 28.11.2013г. е окончателно, вече не може да бъде обжалвано и може да бъде приложено в Израел. Документите са четливи, редовни от външна страна и са представени в оригинален текст на иврит със заверка и апостил по Хагската конвенция от 1961г., както и в превод на български език, предвид на което съдът приема изискванията на чл.

119, ал. 2 и ал. 3 КМЧП да са спазени.

Ответникът в срока за депозиране на писмен отговор е оспорил верността на превода от иврит на част от диспозитива на съдебното решение от 28.11.2013г. При спазване на закона – чл. 185 ГПК, и предвид необходимите му специални знания първоинстанционният съд е назначил по делото Съдебно - преводаческа експертиза, заключението по която е прието от съда без възражения от страните. В този смисъл и оплакванията на жалбоподателя за неправилност на съдебния акт по причина на допуснати нарушения във връзка с оспорването на превода на приложените по делото книжа са неоснователни.