Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 853 от 07.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 577/2025
Вид
Определение № 853
Подписан
07.07.2025
Състав
Ивайло Петров Георгиев, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. София, 07.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500577 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Г. А. М., Г. М. М., Д. Н. Б., И. Н. Н., Е. С. И., Д. Т. Д. и Д. В. К. срещу Определение № 102738/26.04.2017 г., постановено по гр.д.

№74097/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което съдът е оставил без разглеждане предявения иск против Софийски районен съд с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е прекратил делото произволно и превратно. Твърди се, че съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от ищеца с исковата молба и ако е било невъзможно, делото да се разгледа по чл. 2б ЗОДОВ, съдът е следвало да квалифицира иска като такъв по чл. 49 ЗЗД. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С оглед разпоредбата на чл. 130, изр. второ от ГПК, препис от частната жалба не е бил връчен на насрещната страна по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че така заявената претенция попада в приложното поле на правното основание по чл. 2б от ЗОДОВ, съобразно изложените в исковата молба фактически обстоятелства, тъй като в случая ищците претендират обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата 1 на човека и основните свободи.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава Трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В съдебната практика няма спор, че провеждането на тази процедура е предпоставка за допустимостта на иска.

Следователно, за да бъде допустим процесният иск за обезщетение на вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, е необходимо да е била проведена административната процедура по реда на глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт и по нея да няма постигнато споразумение. В случая такава не се твърди да е проведена от ищците по делото, а и не се доказва.

Видно от констативен протокол от 14.11.2016 г. на Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет по заявление с № РС-16398/12.10.2016 г. е инициирано производство по ЗСВ, но не от физическите лица – ищци в настоящото производство, а от юридическото лице с нестопанска цел „Институт за политики за малки и средни предприятия“ Още повече от Уведомление с изх. № 94-Д-276 от 02.12.2016 г. се установява, че именно на юридическото лице с нестопанска цел „Институт за политики за малки и средни предприятия“е указано, че процедурата по глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт е изчерпана с постановяването на отказ за определяне и изплащане на обезщетение и именно то е активно легитимирано да предяви иск по съдебен ред.

Следователно по делото не се доказва от ищците да е била проведена административната процедура по реда на глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт и по нея да няма постигнато споразумение, поради което искът е недопустим и не следва да се разглежда по същество, а постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На следващо място, следва да се отбележи, че неоснователно в жалбата се поддържа, че ако е било невъзможно, делото да се разгледа по чл. 2б ЗОДОВ, то е следвало да се разгледа по чл. 49 ЗЗД. Съгласно императивната забранителна разпоредба на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетението може да бъде претендирано само по реда на този закон, но не и по общия ред. Изключение от горното е налице, ако се претендира обезщетение за вреди от съдебно производство, приключило повече от шест месеца преди влизане в сила на чл.

2б ЗОДОВ – арг. от § 9 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.), но настоящият случай не е такъв, тъй като производството, от което се твърди да са причинени вредите, е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 19.07.2016 г., т.е. при действието на чл. 2б ЗОДОВ. Недопустимостта на исковото производство по специалния закон ( чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ) поради непроведена административна процедура не означава, че ищецът може на общо основание и по свой избор да ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 49 ЗЗД, тъй като специалният закон изключва приложението на общия.

2

Посочените в исковата молба фактически обстоятелства относно твърдяното непознаване и неприлагане на процесуалния и материалния закон от ответника не попадат и в приложното поле на правното основание по чл. 2в ЗОДОВ, тъй като ответникът в настоящото производство – Софийски районен съд, не е правораздавал като последна инстанция по делото, в хода на което ищците претендират да са им били причинени процесните вреди. Съгласно трайната съдебна практика на националните съдилища и СЕС, отговорност на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право (Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.).

Предявяването на иска чл. 2в ЗОДОВ срещу съда, отсъдил като последна инстанция, гарантира, че нарушението на общностното право е останало неотстранено по реда на инстанционния контрол и със способите на националното право, което е предпоставка за иска по чл. 2в от ЗОДОВ (арг. от Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК). В конкретния случай обаче ищците твърдят, че постановеното по гр.д.

№74097/2016 г. по описа на Софийски районен съд определение, с което е отказана началната регистрация на сдружение „Институт за политики за малки и средни предприятия“ е било отменено с влязло в сила на 19.07.2016 г.

Решение № 1557, постановено по гр. д. № 3386/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, поради което и не би могло да се приеме, че твърдяното нарушение (в случай че се установи такова) не е било отстранено по пътя на инстанционния контрол.

Следователно Софийски районен съд не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иск по чл. 2в ЗОДОВ, ако се приеме, че такъв иск е предявен в настоящото производство.

Воден от горното Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТРВЪРЖДАВА Определение № 102738/26.04.2017 г., постановено по гр.д. №74097/2016 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4