Решение № 1205 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330111850 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046 против МДМА-16 ООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът констатира, че при издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 10089/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, заповедният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на периода, за който следва да се присъди главница. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, депозирано на 01.04.2024 год., кредиторът е претендирал присъждане на главница за периода м. 05.2020 год. до м.06.2022 год.. В заповедта за изпълнение е посочен период м.05.2020 год. до м.06.2020 год., която фактическа грешка може да бъде поправена от заповедния съд по реда на чл. 247 ГПК. След влизане в сила на решението и при изпращане на препис от последното на заповедния съд, последния следва да прецени дали са налице основанията по чл. 247 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу МДМА-16 ООД за сума в общ 1 размер на 468.74 лева . В срок срещу заповедта постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК, за установяване съществуване на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ за топлоснабден имот - ***

Твърди се, че ответникът е потребител на на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на параграф 1, т.43 от ДР на ЗЕ. Според чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществявала на уосновата на писмени договори при Общи условия, сключвани между ищцовото дружество и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Твърди, че между ищцовото и ответното дружество бил подписан Договор за продажба на топлинна енергия № *** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ. За процесния период в сила били ОУ, одобрени с решение № ОУ 043/12.07.2002 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-033/08.10.2007 год. на ДКЕВР, влезли в сила от датата на решението. В глава IV бил определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ, като задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената фактура. След този срок ответникът изпадал в забава. С ОУ била предоставена възможност за възражение относно начислената с фактурата стойност, каквото твърди, че в ищцовото дружество не е постъпвало.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани по прогнозни месечни сметки. След края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата – Топлоконтрол ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 год. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да 2 признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 468.74 лева, от които 381.63 лева, главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, от които 225.49 лева –за отопление/сградна инсталация и 156.14 лева – битово горещо водоснабдяване, за периода м.05.2020 г. м.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.04.2024 год. до окончателното изплащане на вземането; 87.11 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2021 год. до 20.03.2024 год.

Иска се уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява. Депозирана е молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответната страна при наличие на предпоставките за това. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът „МДМА 16“ ООД , редовно призован, не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. със събщение, ведно с Разпореждане по чл.131 ГПК,, връчено му чрез пълномощник, както и с Определение № 13800/05.11.2024 год., връчено му чрез пълномощник. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства, както с исковата молба.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 250 лева, от които 75 лава. сторени в заповедното производство по ЧГД № 10089/2024 г. на РС Пловдив и 175 лева, сторени в настоящото производство, от които 75 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че предвид фактическата и правна сложност на делото, се дължи юрисконсултско възнаграждение именно в размер на 100 лева.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415,ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните, че „МДМА-16“ ООД ЕИК 204069017 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046, следните суми: сумата от 381.63 лева, главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в ***, , от които 225.49 лева –за отопление/сградна инсталация и 156.14 лева – битово горещо водоснабдяване, за периода м.05.2020 г. - м.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.04.2024 год. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 87.11 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2021 год. до 20.03.2024 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4884 от 10.06.2023 г. по ч. гр. д. № 10089 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „МДМА-16“ ООД ЕИК 204069017 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 8164609046, сума в размер на 250 лева., от които 175 лева, сторени в настоящото исково производство и 75 лева, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 10089/2024 г. на РС Пловдив.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено „МДМА16“ ООД ЕИК 204069017, че може да поиска от ОП Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Препис от решението, ведно с ч.гр.дело № 10089/2024 г. на РС Пловдив да се върнат на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта. заповедният съд следва да прецени дали е допуснал очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение досежно периода, за който е присъдено вземането за главница.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4