Определение № 152 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно частно наказателно дело № 20258003200278 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане № 998 от 20.03.2025, по НЧД № 1949/25 по описа на Софийски градски съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик.

Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано като НЧД № 157/25 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, на основание ЗПИИАКОРНФС, по искане на Република Австрия за изпълнение на финансова санкция, наложена на физическото лице С. В. Б., с адрес Република България, /населено място, улица, номер/. След изискана от съда справка от НБД „Население“ е установено, че адресът в /населено място/ е посочен като постоянен адрес, а като настоящ такъв е отбелязано /държава/. Съдът е направил опит да призове санкционираното лице от адреса в /населено място/, но призовката е върната в цялост с отбелязване, че, по данни на съсед А. П., търсеното лице живее в /държава/. Съдът, като е взел предвид, че санкционираното лице не се намира на адреса в /населено място/, е счел, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Изложеното становище е послужило 1 като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС.

В Софийски градски съд е образувано НЧД № 1949/25. Съдът е отказал да приеме делото по подсъдност, по съображения, че Окръжен съд, Пазарджик, не е положил достатъчно процесуални усилия да издири лицето, след което да направи преценка дали са налице условията на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. Воден от тези съображения, съдът е постановил разпореждане № 998 от 20.03.2025, по НЧД № 1949/25, с което е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик, и е постановил изпращане на делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК.

ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Пазарджик, по следните съображения:

Съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. В случая, по делото е изяснено, че лицето не живее на адреса в /населено място/, който фигурира в справката от НБД „Население“ като постоянен адрес. Данните са получени от съсед по местоживеене, а обстоятелството, че търсеното лице пребивава в /държава/, съвпада с отбелязването в справката от НБД „Население“, че настоящият адрес на лицето е в /държава/. При това положение, съгласно правилото за определяне на местната подсъдност, залегнало в чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, следва, че обичайното пребиваване на санкционираното лице е извън територията на Република България, в която хипотеза делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд.

С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Пазарджик, а делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд.

2

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА НЧД № 1949/25 по описа на Софийски градски съд за разглеждане от същия съд.

Копие от определението да се изпрати на Окръжен съд, Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3