Решение № 2875 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2875 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно гражданско дело № 20261100503559 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20268530400143 на ЧСИ с peг. № 853 при КЧСИ с район на действие СГС, с който е отказано намаляването на разноските за адвокатски хонорар и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че възражението му по чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, над размера по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за образуване на изпълнителното дело. Изтъква се, че поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Счита, че неправилно е определен и размера на пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на задължението следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.

В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения за това.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК , се 1 излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същото е определено в нормативно предвидения минимален размер.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:

Производството по изпълнително дело е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 8 776.43 евро. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 евро.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен запор върху банкова сметка.

На 23.02.2026г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските - да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., както и за преизчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ С обжалваното разпореждане, обективирано в протокол от 03.04.2026г., съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на длъжника.

Така установеното налага следните правни изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе 2 по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

По жалбата възнаграждение относно определените разноски за адвокатско

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

В конкретния случай следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г., тъй като не са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото, в която, съгласно изискванията на чл. 428 ГПК, е посочен изпълнителен способ. Поради това настоящият състав приема, че на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004г.

Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу лице – Столична общена, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв. – 102.26 евро.

Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението 3 и на длъжника и са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява основателна – определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.

По жалбата относно определените разноски за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи.

Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. Пропорционалната такса по т.26, съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение - в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д.

№1249/09 г. на III ГО на ВКС.

Към датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист е в размер от 8 776.43 евро.

Съгласно чл. 26, б. "г" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. , при което таксата по т.26 възлиза на 639.07 евро, а с вкл. ДДС – 766.88 евро.

Предвид това, таксата не е изчислена правилно от ЧСИ и същата следва да бъде намалена до 766.88 евро. Жалбата и в тази част е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по 4 реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в протокол от 04.03.2026г. по изп. дело № 20268530400143 на ЧСИ с peг. № 853 при КЧСИ с район на действие СГС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на 102.62 евро поради прекомерност.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело № 20249210400278 на ЧСИ с peг. № 921от КЧСИ на 766.88 евро с вкл. ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5