Решение № 13701 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13701 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110131383 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. Т. срещу А. Р. Я. и К. Б. Н..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните бил сключен договор за наем от 20.09.2022 г., относно недвижим имот - апартамент № 88, находящ се в гр. **************, който е прекратен с предаването на имота на 23.10.2023 г. Ищцата твърди, че ответниците не са заплатили дължимата наемна цена в общ размер на сумата от 2 200 лв. - 3 бр. наемни вноски за периода 10.07.2023 г. - 23.10.2023 г. Сочи още, че ответниците дължат заплащане и на сумата от 968,71 лв. - разходи за консумативи за периода 10.05.2022 г. - 23.10.2023 г., а именно: 322,29 лв. за ВиК, 213,36 лв. - за ел.енергия, 349,06 лв. - Топлофикация и 84 лв. - вноски за ЕС. Излагат се съображения и за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване и повреждане на имущество в наетия имот на обща стойност от 2570 лв., а именно: Кафе кана – 20 лв.; Огледало – 70 лв.; Маса - 15 лв.; Ел. скара – 35 лв.; Микровълнова фурна – 120 лв.; Пералня – 100 лв.; Хладилник – 270 лв.; Контакти – 50 лв.; Ел.кана – 20 лв.; Посуда – 150 лв.; Гювечета – 50 лв.; Щори – 80 лв.; Простор – 35 лв.; Сушилник – 20 лв.; Врати - хол и баня – 260 лв.; нощно шкафче – 45 лв.; спалня – 500 лв.; ламинат – 350 лв.; стени – 250 лв.; паяци и хлебарки – 40 лв.; тапети баня – 50 лв. В исковата молба се излагат съображения, че през периода на наемното правоотношение, комуникацията с ответниците била затруднена и протичала предимно чрез ел. писма. При предаването на апартамента ответниците получили за ползване основно ремонтиран и оборудван апартамент, а при връщането му на ищцата жилището било полуразрушено. Твърди, че е липсвала посудата и ел. уреди, а останалото било в окаяно състояние, съпроводено от мръсотия, паяци и 1 хлебарки. При тези съображения, моли съдът да постанови решение с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 2 200 лв. - 3 бр. наемни вноски за периода 10.07.2023 г. - 23.10.2023 г.; сумата от 968,71 лв. - разходи за консумативи за периода 10.05.2022 г. - 23.10.2023 г., а именно: 322,29 лв. за ВиК, 213,36 лв. - за ел.енергия, 349,06 лв. - Топлофикация и 84 лв. - вноски за ЕС и сумата от 2570 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване и повреждане на следните вещи Кафе кана - 20 лв.; Огледало - 70 лв.; Маса - 15 лв.; Ел. скара - 35 лв.; Микровълнова фурна 120 лв.; Пералня - 100 лв.; Хладилник - 270 лв.; Контакти - 50 лв.; Ел.кана - 20 лв.; Посуда - 150 лв.; Гювечета - 50 лв.; Щори - 80 лв.; Простор - 35 лв.;

Сушилник - 20 лв.; Врати - хол и баня - 260 лв.; н.шкафче - 45 лв.; спалня - 500 лв.; ламинат- 350 лв.; стени - 250 лв.; паяци и хлебарки - 40 лв. - тапети баня 50 лв. Сумите се претендират в условията на разделност, по равно от двамата отвтеници.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, както следва:

-за присъждане на сумата от 2 200 лева – наемна цена по договор за наем от 20.09.2022 г., за недвижим имот - апартамент № 88, находящ се в гр.

************** за периода за периода 10.07.2023 г. - 23.10.2023 г.;

-за присъждане на сумата от 968,71 лв. – разходи за консумативи, дължими за периода 10.05.2022 г. - 23.10.2023 г., а именно: 322,29 лв. за ВиК, 213,36 лв. - за ел.енергия, 349,06 лв. - Топлофикация и 84 лв. - вноски за ЕС -за присъждане на сумата от 2570 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване и повреждане на следните вещи: Кафе кана – 20 лв.; Огледало – 70 лв.; Маса – 15 лв.; Ел. скара – 35 лв.; Микровълнова фурна – 120 лв.; Пералня – 100 лв.; Хладилник – 270 лв.; Контакти – 50 лв.; Ел.кана – 20 лв.; Посуда – 150 лв.; Гювечета – 50 лв.;

Щори – 80 лв.; Простор – 35 лв.; Сушилник - 20 лв.; Врати - хол и баня - 260 лв.; н.шкафче - 45 лв.; спалня - 500 лв.; ламинат – 350 лв.; стени – 250 лв.; паяци и хлебарки – 40 лв.; тапети баня – 50 лв..

За основателността на иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника държането на процесния имот и за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена и консумативни разходи за изразходвана електрическа енергия, студена вода и топлоенергия в претендираните размери за посочените периоди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска за присъждане на обезщетение по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, 2 ищецът следва да докаже пълно и главно сочните вреди върху отдадената под наем вещ, настъпили по време на ползването на вещта от наемателя, както и размера на тези вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

В доказателствена тежест на ответниците е да оборят законовата презумпция по чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

По исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД:

По иска за неплатен наем:

Видно от представения като писмено доказателство договор за наем на недвижим имот от 20.09.2022 г. (л. 16-17 по делото), между Г. Д. Т., като наемодател и А. Р. Я. и К. Н. Б., като наемател, е сключен договор за наем за отдаване за временно и възмездно ползване апартамент с площ 40 кв.м., находящ се в гр. **************, ап. 88 за неопределен срок, считано от 20.09.2022 г. срещу задължение на наемателя да заплати наем в размер на 550 (съгласно чл.2, ал.1 от Договора), респективно – 560 лева на месец (съгласно чл.2, ал.2 от Договора) до 20-25 число на съответния месец, както и задължение на наемателя да заплаща консумативни разноски (такси за ток, вода, парно и телефон) по банкова сметка на наемодателя. В договора е уговорено, че наемодателят има право да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие, както и едностранно с тридневно предизвестие, в случай, че наемателят не заплати наемната цена до десето число на месеца на ползване. В договора има противоречиви твърдения относно заплащането на депозит – в чл. 2, ал. 3 от Договора е посочено, че при подписване на договора не е заплатен депозит, а непосредствено след това е посочено, че наемателят заплаща на наемодателя един наем и депозит в размер на един наем при подписване на договора. В договора за наем е предвидено съставяне на приемо-предавателен протокол при съставяне на договора.

Представен като писмено доказателство също така е Запис на заповед (л.

15 по делото) с дата на издаване 20.09.2022 г., издаден от А. Р. Я. и К. Н. Б., с който се задължават неотменимо и безусловно да заплатят в полза на Г. Д. Т. сумата от 550 лв.

Видно от представен като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 20.09.2020 г. (л. 17-гръб по делото), подписан от страните по договора за наем, се удостоверява, че на посочената дата 20.09.2020 г. наемодателят Г. Д. Т. е предала на наемателите А. Р. Я. и К. Н. Б. държането на процесния недвижим имот апартамент с площ 40 кв.м., находящ се в гр.

**************, ап. 88 и видно от протокола е удостоверено следното състояние на имота при предаването му: ТЕЦ – само вода, без радиатори, интериор – след основен ремонт (видно от снимки), кухня – дървена масичка, печка, хладилник, пералня, ел. кана, кафеварка, микровълнова, прибори и посуда; хол – дървена разтегателна маса, дървен син стол, дървен шкаф, библиотека, дървен триъгълен модул, прясно тапициран кухненски ъглов диван + 2 модула; спалня – спалня, 2- и 3-крилни гардероби, скрин, нощно 3 шкафче и несглобено огледало, дървена масичка, сушилник, дъска за гладене; баня – пластмасова ъглова етажерка, огледало, кофа, моп, леген.

Въз основа на така представените доказателства, съдът намира, че несъмнено се установява сключване на договор за наем от 20.09.2022 г. за предоставяне на ползването на жилище, находящо се в в гр. **************, ап. 88, по който Г. Д. Т. е наемодател, а А. Р. Я. и К. Н. Б. са наематели, а също така се установява от представения като доказателство двустранно подписан приемо-предавателен протокол, че на 20.09.2020 г. наемодателя предоставя фактическата власт върху наетия имот на наемателите, заедно с описаните в протокола движими вещи, находящи се в имота. Съдът споделя трайната съдебна практика, изразена в Решение № 97 от 23.07.2013 г. по т.д. № 73/2012 г., ВКС, I т.о., Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на ІІ т. о. и други, че при доказване на сключване на договор за наем и предаване на наетата вещ на наемателя, в тежест на наемателя възниква задължение да докаже връщане на вещта и погасяване на дължимите наемни плащания, като ползването на вещта през процесния период на действие на договор за наем при недоказано връщане на вещта не води до недължимостта на наемните вноски. Ответниците не са подали отговор на исковата молба, не се представили доказателства за погасяване на сумите или предаване на фактическата власт на наетия имот на наемодателя. Предвид посоченото, съдът намира че искът за заплащане на наемни вноски за периода 10.07.2023 г. до 23.10.2023 г. е основателен за сумите от четири наемни вноски. В договора има противоречие, като в чл. 2, ал. 1 от Договора е посочено, че наемната цена е 550 лв., а в чл. 2, ал. 2 от Договора – 560 лв. В запис на заповед, предаден като обезпечение на наемодателя и съставен в деня на сключване на договора за наем е посочена сумата от 550 лв. Предвид посоченото, съдът намира, че наемната цена е 550 лв. и следва да уважи иска за пълния посочен размер от 2200 лв.

По иска за неплатени битови сметки:

Претендира се и сумата от 968,71 лв. – за незаплатени битови сметки.

Съгласно чл. 233, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща освен наемната цена и консумативните разходи за ползване на вещта. Посочената разпоредба кореспондира с чл. 4, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 и 2 от договора за наем от 20.09.2022 г., в които е уговорено между страните задължение на наемателя да заплаща консумативни разноски за ток, вода, парно. Съдът намира, че предявеният иск е недоказан. За установяване на претендираните задължения за битови сметки, ищцата е съставила и представила извлечение за извършени плащания (л. 14 по делото), описи на неплатени сметки за периода 20 май – 23 октомври (л. 39-41 по делото), в които са възпроизведени съдържанието на фактури с посочване на дружество-издател на фактурата, абонатен номер, задължено лице, номер на фактура, дата на издаване, дата на плащане и дължима сума. Цитираните в посочените описи фактури не са представени както и платежните документи за заплащането им. Описът на фактури, обективиращи задължения и твърдения за плащането им, не удостоверяват обектът за който се отнасят и за кой период, доколкото в процесния договор за наем не са цитирани абонатните номера на партидите към дружествата 4 доставчик на съответна услуга („Топлофикация София“ ЕАД и „Софийска Вода“ АД), поради което дори при извършено плащане по цитираните фактури, по делото не се установява, че същите се отнасят за задължения възникнали именно за процесния имот – предмет на договора за наем и за процесния период. Въз основа на посоченото, съдът намира иска за присъждане на сумата от 968,71 лв. - разходи за консумативи, дължими за периода 10.05.2022 г. - 23.10.2023 г., а именно: 322,29 лв. за ВиК, 213,36 лв. за ел.енергия, 349,06 лв. - Топлофикация и 84 лв. - вноски за ЕС, за неоснователен, като недоказан.