Решение № 5278 от 02.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 02.08.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана

Апостолова, като разгледа гр.д. №3216 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.

Ищецът Б.Н.Б. твърди, че на

13.12.1997 г. е образувано предварително производство по сл.д. №242/1997 г. по описа на ОСлС – гр. Благоевград по описа на ОП – гр.

Благоевград за извършено престъпление по чл.212 ал.4 вр. чл.20 ал.2 НК, по което с постановление от 23.06.1998 г. бил привлечен като обвиняем и във връзка с така повдигнатото му обвинение му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Сочи, че му било повдигнато обвинение за това, че през периода 03.02.1997 г. – 20.05.1997 г. в гр. София, в качеството му на длъжностно лице-митнически инспектор в С.М., не изпълнил служебните си задължения, съгласно изискванията на нормативните актове, необходимото оформяне на митнически декларации и съпровождащите ги документи, като задействал ЕАД с №1-0565 и с №1-0566, и двете от 03.02.1997 г., ЕАД с №1-1932 и с №1-1933, и двете от 03.04.1997 г., ЕАД с №№1-2881, 1-2882, 1-2889, и трите от 20.05.1997 г., с което деяние бил допуснал осъществяването на фиктивен износ на машини и статични памети с цел да набави за фирмите-износителки – ЕТ „К.-Е.Н.“, ЕТ „А.-В.Ч.“, ЕТ „А.-М.Й., ЕТ „Д.-В.А.и „В.“ ООД, като от деянието са настъпили значителни вредни последици – 715 117 000,00 лв. – възстановен данъчен кредит на описаните фирми – престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.93 ал.1 т.1 б. „а“ НК. Сочи още, че със заповеди на зам. министъра на финансите и на началника на ГУ „Митници“е наредено отнемане на поверените му лични печати, преместване на друго място за недопускане да осъществява митническо оформяне на внасяни, изнасяни и транзитирани стоки за, от и през страната, а със заповед НПВР-ДНП № 37491/1998 г. му е наложено ограничение „забрана за напускане пределите на Република България“ и на 06.07.1998 г. предал задграничния си паспорт в СПВ – СДВР. Поддържа, че по случая бил внесен обвинителен акт на 23.02.2004 г. в Окръжен съд – Благоевград за това, че през периода 03.02.1997 г. – 03.04.1997 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление е съставил документи с невярно съдържание – ЕАД – митнически декларации, като съзнателно дал възможност на други физически лица /Е.Н.и В.Ч./ да получат без правно основание чуждо движимо имущество – възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет, общо в размер на 246 764 000,00 стари лв., като имуществото било в особено големи размери и случаят бил особено тежък – престъпление по чл.21 ал.4 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.26 НК, по който обвинителен акт бил образувано НОХД №257/2004 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което с разпореждане на съда от 25.03.2004 г. било прекратено и върнато на ответника за отстраняване на допуснати на предварителното производство съществени процесуални нарушения. На 03.05.2004 г. бил внесен нов обвинителен акт за престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.20 ал.4 НК, по който обвинителен акт било образувано НОХД №1224/2004 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като междувременно на 30.09.2004 г. със заповед №10861 от същата дата на директора на Агенция „Митници“ бил временно отстранен от работа като държавен служител /Главен инспектор в Митница „София“ при Регионална митническа дирекция – София/, съгласно чл.100 ЗДСл. По делото били проведени 27 съдебни заседания през периода 08.02.2005 г. – 09.09.2010 г. и с присъда от 09.09.2010 г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 и ал.4 НК и било отменена наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“, като оправдателната присъда било протестирана от прокурор при ОП – Благоевград. В резултат на подадения от ответника протест било образувано ВНОХД №233/2011 г. по описа на САС, НО, 6 състав, по което с решение от 02.05.2011 г. присъдата на ОС – Благоевград е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На 21.06.2011 г. с разпореждане на ОС – Благоевград по НОХД №207/2011 г. делото е прекратено и е върнато на прокуратурата, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. На 21.07.2011 г. отново бил внесен обвинителен акт, на базата на който било образувано НОХД №355/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което също било прекратено с разпореждане от 22.07.2011 г., тъй като е образувано за същото престъпление срещу същите лица, а предходното производство – НОХД №257/2011 г. е висящо. На 14.11.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №561/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, производството по което било прекратено с разпореждане на съда от 08.12.2011 г., поради неподсъдност и делото било изпратено на Софийски окръжен съд, където било образувано НОХД №668/2011 г. по описа на СОС, НО, 6 състав, по което били проведени общо 11 съдебни заседания през периода 16.03.2012 г. – 04.03.2014 г.

Излага, че с присъда от 04.03.2014 г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК, като оправдателната присъдата била протестирана от прокурор при СОП, въз основа на който било образувано ВНОХД № 1006/2014 г. по описа на САС, НО, 3 състав, което приключило с решение №128 от 08.04.2016 г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда. Срещу въззивното решение бил депозиран касационен протест от прокуратурата, въз основа на който било образувано КНД №865/2016 г. по описа на ВКС, ІІ НО, по което с решение №250 от 23.02.2017 г. е оставено в сила изцяло решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда на СОС.

Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил незаконосъобразно обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление – документна измама. Заявява, че в резултат на повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и тези на П.е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното производство против него продължило повече от 18 г., като през цялото това време бил под постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. Изпитвал затруднение в продължение на осем години /от 1998 г. до 2006 г./ поради наложеното му във връзка с обвинението ограничение „забрана за пътуване зад граница”, тъй като по този начин бил лишен от възможността да извършва отговаряща на квалификацията му работа и да издържа семейството си не само в България, но и в чужбина, откъдето бил получавал официални писма - покани за работа. Излага, че наказателно преследване е съсипало живота му в личен и професионален план, а семейството му разчитало основно на доходите на съпругата му. Бил уронен професионалният му авторитет и кариерното развитие, бил злепоставен пред колегите си - митнически и полицейски служители. Сочи още, че заради отстраняването му от работа бил принуден да изкарва прехраната си с нискоквалифициран и непостоянен труд - като строителен работник и шофьор, бил е лишен да се развива професионално в областта, в която е желаел, в най-активната си възраст. Твърди също, че бил засегнат авторитетът му пред съседите, тъй като многократно бил призоваван от домашния си адрес, в резултата на което обвинението станало достояние на съседите, както и че периодично е бил атакуван чрез публикации в медиите. Твърди, че в резултат на обвинението се изолирал, ограничил контактите си, чувствал се е демотивиран и стресиран от случващото се, периодично е изпадал в депресии и апатия. В резултат на това станал избухлив, проявявал нетърпимост, предизвиквал скандали без повод или внезапно изпадал в апатия, не излизал от вкъщи и не вдигал телефона си, тъй като нямал желание да се чува и вижда с никого. Най-тежко било обстоятелството, че е обвинен незаконно във връзка с работата му, която била смисъл и кауза на живота му. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от 577 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът

Прокуратура на Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените от ищеца неимуществени вреди, както и размера на същите.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер.

Установява се по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 23.06.1998 г. на следовател при РСлС -

Благоевград по сл.д. №242/1998 г. на ОСлС - Благоевград ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 03.02.1997 г. – 20.05.1997 г. в гр. София, в качеството му на длъжностно лице-митнически инспектор в С.М., не изпълнил служебните си задължения, съгласно изискванията на нормативните актове, необходимото оформяне на митнически декларации и съпровождащите ги документи, като задействал ЕАД с №1-0565 и ЕАД с №1-0566, и двете от 03.02.1997 г., ЕАД с №1-1932 и с №1-1933, и двете от 03.04.1997 г., ЕАД с №№1-2881, 1-2882, 1-2889 , и трите от 20.05.1997 г., с което деяние е допуснал осъществяването на фиктивен износ на машини и статични памети с цел да набави за фирмите-износителки – ЕТ „К.-Е.Н.“, ЕТ „А.-В.Ч.“, ЕТ „А.-М.Й., ЕТ „Д.-В.А.“ и „В.“ ООД, като от деянието са настъпили значителни вредни последици – 715 117 000,00 лв. – възстановен данъчен кредит на описаните фирми – престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1

НК вр. чл.93 ал.1 т.1 б. „а“ НК. Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 000,00 лв.

Със заповед №261 от 30.11.1999 г. на зам. министъра на финансите и със заповед №260 от 29.12.1999 г. на началник на ГУ „Митници“ е наредено отнемане на поверените на ищеца лични печати, преместване на друго място за недопускане да осъществява митническо оформяне на внасяни, изнасяни и транзитирани стоки за, от и през страната.

Със заповед №10861 от 30.09.2004 г. а директора на Държавна агенция „Митници“ ищецът е отстранен временно от работа до приключване на образуваното срещу него наказателно производство, считано от 01.10.2004 г.

По делото не е спорно, че със заповед НПВР-ДНП №37491/1998 г. на ищеца е наложено ограничение „забрана за напускане пределите на Република България“.

Не се спори между страните, че на 23.04.2004 г. Окръжна прокуратура - Благоевград е внесла обвинителен акт в Окръжен съд - Благоевград, въз основа на който е образувано НОХД №257/2004 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, което с разпореждане на съда от 25.03.2004 г. е било прекратено и върнато на ответника за отстраняване на допуснати на предварителното производство съществени процесуални нарушения.

На 03.05.2004 г. е внесен нов обвинителен акт за престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.20 ал.4 НК, по който обвинителен акт е образувано НОХД №1224/2004 г. С Разпореждане от 11.11.2004 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 27 съдебни заседания - съответно на датите 08.02.2005 г., 19.04.2005 г., 21.06.2005 г., 15.11.2005 г., 14.02.2006 г., 27.04.2006 г., 30.06.2006 г., 10.07.2006 г., 09.10.2006 г., 21.11.2006 г., 12.12.2006 г., 13.02.2007 г.,

26.04.2007 г., 15.05.2007 г., 21.06.2007 г., 28.09.2007 г. 22.11.2007 г.,11.01.2008 г., 15.07.2008 г., 23.09.2008 г., 04.11.2008 г., 20.01.2009 г., 15.02.2010 г., 29.03.2010 г., 31.05.2010 г., 12.07.2010 г., 09.09.2010 г., на които ищецът се е явявал лично.