Решение № 581 от 01.12.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500551 по описа за 2025 година

С Решение № 74 от 17.04.20 25 г., постановено по гр. д. № 240/2024 г. на Самоковския районен съд, е осъден В. С. Б. с ЕГН ********** да заплати на Н. Х. К. с ЕГН ********** обезщетение за пропуснати ползи от субсидии от ДФЗ за 2020г. в размер на 1328лв., и за 2022г. в размер на 1278лв. поради неправомерно заявяване за ползване от ответника пред ДФЗ на собствени на ищеца имоти с идентификатори ***, *** и ***, по КККР на с. Райово, за 2020г., 2021г. и 2022г., както и обезщетение за нанесените му преки имуществени вреди в размера на наложената санкция/ намаления от 3408,74лв. поради дублиране на заявените имоти с ответника за 2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В. С. Б. срещу горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно - постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд.

Изтъква, че решението по гр. дело № 948/2020г на РС- Самоков (с което било признато, че клаузата за срока на договор за наем от 09.10,2015г, сключен между Б. и П., касаещ трите процесии имота, е нищожна в частта за срока над три години) е влязло в сила на 31.01.2023г., като след тази дата той не е ползвал никой от имотите. Изразява становище, че до този момент договорът за наем е бил действащ и валиден между страните, които са го сключили (Б. и П.), а ищецът К. не е страна по него. Заявява, че самият той, дори и да искал, нямал възможност еднолично и доброволно да прекрати този договор без съгласието на П., каквото съгласие няма. Счита, че процесните парични суми, които са претендирани от ищеца и присъдени с обжалваното решение, не се 1 установяват по никакъв начин по делото, доколкото нямало доказателства за размерите на субсидиите и на финансовата санкция. Развива съображения, че размерът на субсидиите се формира по няколко различни схеми за подпомагане, като се прилагат корекции и намаления, като при това за база се ползва общо допустимата площ за подпомагане по интервенциите, включени в заявлението за подпомагане на съответната кампания. Позовава се на заключението по допуснатата СТЕ, съгласно която ДФ „Земеделие“ не може да предостави информация, каква субсидия е получена за отделни имоти по подадено заявление, още по- малко по кадастрални единици.“ Аналогично било и заключението по отношение намалението на субсидиите, което се извършвало също след комплексни административни проверки по няколко различни критерия, но не била посочена конкретна сума, с която да е наложена финансова корекция на ищеца точно за тези имоти. Твърди, че в случая не се касае за пропуснати ползи, нито за непозволено увреждане, причинено от ответника. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. по тълкувателно дело № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, според което, възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликт лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана, е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Цитира дословно мотивите към това решение. Прави извод, че неполучените субсидии не съставляват пропусната полза за земеделския производител ищец, тъй като подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за субсидираните имоти. Излага съображения, че ако ищецът бе обработвал процесиите имоти, той би реализирал разходи, които да се компенсират изцяло или отчасти със субсидии. В този смисъл, финансовата помощ е средство за производителя да намали себестойността на продукцията, но в конкретния случай ищецът не е обработвал земите и не е направил никакви разходи, т.е. не му се дължала земеделска субсидия, а неполучаването й не съставлява пропусната полза. Подчертава целевия характер на финансовата помощ - подпомагане дейността на производителя.

Счита, че законодателно предвидената система от мерки гарантира реализирането на публични цели и целево разходване на предоставените средства от земеделския производител, а не неоснователното му обогатяване чрез пряко предоставяне на безотчетни парични суми. Прави извод, че земеделската субсидия се дължи при реално направени разходи за поддръжката и обработката на наетите имоти, а не само на основание собствеността на земеделски земи. Следователно, тъй като ищецът не бил извършил никаква дейност и не е сторил разходи, подпомагане под формата на субсидия изобщо не му се е дължало. Намира за неоснователен и иска за обезщетяване на претърпени преки имуществени вреди в размер на наложена санкция/намаления в размер на 3408,74лв. Подчертава, че ищецът е знаел, че не ползва процесните имоти, както и че договорът за наем на земите е вписан и все още е действащ, а спорът за прогласяване на нищожността на клаузата за срока на договора е все още висящ пред РС-Самоков, но въпреки това е подал заявление за подпомагане, включващо и тези площи, вследствие на което му е наложена съответната санкция. Счита, че в случая липсват съществени елементи на твърдяното непозволено увреждане - вина, вреда, противоправно поведение и причинно-следствена връзка между тях. Сочи, че районният съд не е обсъдил доводите на ответника, с което е нарушил процесуалните 2 правила и е приложил неправилно закона. Моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и да отхвърли като неоснователни предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия, който я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение. Анализира предпоставките за отговорността по чл. 45 от ЗЗД и счита, че в случая са налице. Тълкува съдържанието на термина „пропусната полза“ съгласно теорията и съдебната практика, като го сравнява при договорната и деликтната отговорност. Подчертава, че е заявявал за ползване процесните имоти с декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ в ОСЗ Самоков, както и е заявил същото и пред ответника писмено и устно, но поради противоправното поведение на последния и отказа му да предаде владението на имотите, ползването им било невъзможно. Намира тези обстоятелства за безспорно доказани по делото, а въз основа на тях районният съд бил достигнал до правилни изводи за основателност на исковите претенции.

Излага аналогични съображения и по отношение на наложената му санкция от 3408,74лв. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и препраща към изложените в нея съображения, които поддържа. Счита, че фактите по делото са безспорни, както и че в случая не става въпрос за пропуснати ползи, тъй като земеделските субсидии не са полза, която се дължи на собственик на земеделска земя, който е регистриран като земеделски производител. Изразява становище, че те са компенсация за сторени разходи при обработка на земята дейността, която извършва земеделският производител. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. Представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият н е се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Оспорва доводите на жалбоподателя, че претенцията не представлява пропуснати ползи. Подчертава, че въззиваемият, в качеството си на собственик на процесните имоти, не е имал възможност не само да ги обработва, но и му е наложена санкция за това, че ги е заявил, но не е успял да ги обработва, тъй като са били заявени по самия договор. Изразява мнение, че законът е в ущърб на собствениците на имоти, тъй като ДФ „Земеделие“ и МЗХ неправилно приемат като правно основание за заявяването на първо място сключените и вписани в АВ договори. Счита, че не може наемател или арендатор да възпрепятства собствениците да заявяват и да обработват земите си. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, ведно с произтичащите от това последици. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

3

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

ІІІ. По същество:

В настоящия случай ищецът не обосновава предявените искове с качеството си на собственик на процесните имоти и с това, че ответникът несобственик го е лишил от възможността да ги владее и ползва, в който случай правната им квалификация би била по чл. 59 от ЗЗД (арг. от Решение № 677 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009 г., III г. о., ГК).

Вместо това, като противоправно поведение на ответника и основание за исковите претенции се изтъква неправомерно заявяване за подпомагане на собствените на ищеца земеделски имоти от страна на ответника, което било довело до пропускане на ползи от ищеца и до налагане на финансова санкция (намаление) от ДФ „Земеделие“. В такава хипотеза съдебната практика (Решение № 403 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 758/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че, за разлика от горния случай, „когато ищецът излага твърдения за виновно и противоправно поведение на ответника, което е причинило вредоносни имуществени последици, вкл. и пропуснати ползи, правното основание на иска за обезщетение е по чл. 45 от ЗЗД“. Поради това настоящият съдебен състав намира, че дадената с обжалваното решение правна квалификация на предявените искове е правилна.

Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от него. По този иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на вредоносното събитие (т.е. противоправно поведение на ответника), претърпените вреди, както и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Не подлежи на доказване вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

В конкретния случай страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява (макар и косвено) релевираното от ищеца поведение на ответника, а именно – заявяването на процесните собствени на ищеца имоти за подпомагане от страна на ответника.

4

Настоящият съдебен състав намира, че това поведение не е противоправно, тъй като право да получи субсидии (финансови помощи, директни плащания) по релевираните от ищеца мерки за подпомагане на земеделските производители (СЕПП, НР1, СПП, ДЗП и Натура-2000) има този, който реално обработва земята и осъществява земеделска дейност, като това не е задължително във всички случаи да бъде собственикът на земята.