Решение № 323 от 19.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9841/2021
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 19.01.2023
- В сила
- 19.01.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Теодора Иванова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалният му представител, срещу решение № 20145530/24.06.2021 г. на СРС, 39 с - в, по гр. д. № 29801/2020 г., с което е отхвърлен предявения от ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, срещу Столична община, БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, за сумата от 1 105. 43 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по щета № 1903002397/19 по застраховка „Автокаско“ за нанесени щети на МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с peг.
№ *******, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 15.01.2019 г. /ПТП/ в гр. София, на ул. „Емилиян Станев" с посока на движение от ул. „Козяк" до ул. „А..Й., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска - 09.07.2020 г. до окончателното й изплащане и ищецът е осъден за разноски по делото.
В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Сочи, че съдът неправилно е приел, че между ищеца и собственикът на увреденото МПС не е сключена застраховка „каско“ с валидност към датата на ПТП, понеже страните не са оспорили действителността на договора. Съгласно обществена поръчка от 28.12.2017 г. всички автомобили, собственост на МВР, са застраховани със застрахователна полица № Е18990022789 при ищеца по имуществена застраховка „каско“ за периода 01.01.2019 г. – 21.12.2019 г. В случая, действително липсва описание на всеки от автомобилите „Киа Сийд“ с регистрационни номера, като по полицата е записано, че те са 278 броя, но съгласно списъка, това са всички автомобили от марката, собствени на 1
МВР, като процесното МПС е едно от тях. Основателно съдът е приел, че договорът е валиден и поражда последици между страните и за трети лица. Поддържа, че са доказани предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя срещу отговорното за деликта лице - СО. За повредата на застрахованото МПС е изплатено обезщетение от ищеца и следва да се ангажира регресната отговорност на СО.
Поддържа, че щетите са установени от САТЕ, свидетелските показания и протокола за ПТП в съвкупност и са в причинна връзка с произшествието. Сочи още, че съдът е следвало да съобрази действителната стойност на вредите към момента на ПТП, установени от неоспореното заключение на САТЕ. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска. Претендира разноските за двете инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то не отговаря на изискванията на НМРАВ и моли да се намали.
Въззиваемата страна - ответникът Столична община оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че СРС законосъобразно е направил извод за неоснователност на иска. Поддържа, че не са установени предпоставките за уважаване на исковете по КЗ. Сочи, че не е доказано категорично, че е настъпило ПТП на посоченото място, дата и време, както и че вредите са в причинно-следствена връзка с попадане на МПС в дупка на пътното платно, като липсват категорични доказателства за настъпване на ПТП и за неговия механизъм. Уведомлението на водача за настъпилото ПТП е частен документ, който не разполага с обвързваща доказателствена сила и не съставлява доказателство, че са настъпили вреди по описания в него начин. От гласните доказателства също не се установява механизмът на ПТП. Правилно СРС е приел, че не се установява да е сключен договор за имуществено застраховане и не са налице основанията за възникване регресното право на ищеца. Сочи, че заключението на експертизата може да определи само стойността на вредите но не установява увреждането да е в причинна връзка с тях. Не са ангажирани категорични доказателства за попадането в дупка на пътното платно. Ответникът е оспорил наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „каско“ за процесното МПС. Поддържа, че законосъобразно СРС е приел, че между ищеца и собственикът на увреденото МПС не е сключена застраховка „каско“ с валидност към датата на ПТП и процесното МПС не е било обект на застраховката и е включено към списъците, представени от ищеца, за които важи застраховката. СО е представила доказателства за състоянието на пътния участък към датата на ПТП. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо постановено. СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на решението СРС е обсъдил подробно всички събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната 2 цялост, като е изложил установената от тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди основно доказателствата, относими към спорните факти във въззивното производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) СО се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
От приетия пред СРС протокол за ПТП № 1713634 от 15.01.2019 г. в 16.55 часа, съставен от длъжностното лице при СДВР след посещение на място, се установява, че на същата дата в 16.00 часа в гр. София на кръстовището на ул. „А..Й." и ул. „Емилиян Станев“, е настъпило ПТП с управляваното от Г.И.Б. МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с peг. № *******, собственост на Дирекция „УССД – МВР“.
В протокола като причина за ПТП-то е посочено, че посоченото МПС се движело по ул. „Емилиян Станев“ с посока от ул. „Козяк" и на кръстовището е ул.
„А..Й.", преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение. В протокола е направена и схема на ПТП-то като изрично е отбелязано разположението автомобилът и на нарушената асфалтова настилка /дупка/, като са посочени и щетите по автомобила.
Пред СРС е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ул. „Емилиян Станев“, находяща се в гр. София е общински път.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1 080, 43 лв., с преводно нареждане 05.04.2019 г. Този факт не е спорен и се установява и от заключението на приетата пред СРС ССчЕ.
За да отхвърли иска СРС е приел, че не се установява процесното МПС марка „Киа“, модел „Сийд", с peг. № ******* да е обект на застраховка „Автокаско“ по силата на застрахователна полица № Е18990022789.
3
Според СРС от самата полица № Е18990022789, автомобилите предмет на застраховката са посочени в допълнителен списък, като по делото ищецът е представил писмо с изх. № 578500-2229 от 12.03.2021 г. от МВР, дирекция „УССД" относно предоставяне на списък на автомобилите застраховани по застрахователна полица № Е18990022789 с приложени към опис-приложение № 1 и описи-приложения във връзка с чл. 12, ал. 3 към договор УРИ 5785опд-188/28.12.2017 г. за застраховка „Каско“.
Настоящият състав не споделя изводите на СРС по този въпрос, по следните съображения :
Както основателно СРС е посочил в оспореното решение, от представената застрахователна полица по застраховка „Автокаско“ се установява, че дирекция „УССД“ - МВР и ЗД „Б.И.“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., са сключили договор за имуществено застраховане на множество автомобили по списък.
Полицата съдържа всички изискуеми реквизити посочени в чл. 345 КЗ, по нея е заплатена пълната застрахователната премия от страна на застрахования на обща стойност 574 811.73 лв., което се установява от неоспорената ССчЕ По отношение действието на полицата и относно процесното МПС, настоящият състав намира, че в представените опис-приложение № 1 и описи-приложения във връзка с чл. 12, ал. 3 към договор УРИ 5785опд-188/28.12.2017 г. за застраховка „Каско“ на инженерна и плавателна техника, на ред 104 (лист 102 от делото) е посочено, че предмета на застраховката са л. а. Киа cee'd 1.6 – общо на брой 278.
Описите са представени от страната по застрахователния договор дирекция „УССД“ при МВР - с писмо с изх. № 578500 - 2229 от 12.03.2021 г.
По делото не е спорно, че процесното МПС е собствено и се ползва от Дирекция „УССД“ на МВР в периода на ПТП. Тъй като не е спорно, че всички автомобили от марка „Киа“, модел „Сийд“ собствени на тази дирекция на МВР са застраховани при ищеца в периода следва, че и е процесното МПС е сред тях.
Макар да не е конкретно посочено в самите списъци, че съставляват приложение именно на процесната полица № Е18990022789, изявлението за това обстоятелство се съдържа в писмото с изх. № 578500 - 2229 от 12.03.2021 г. на МВР, дирекция „УССД“, което не е оспорено от ответника и е направено от застрахованата страна именно по процесния договор, което въззивният състав намира за достатъчно доказателство за установяване на посочения факт. Наличието на застраховка „каско“ за процесното МПС се потвърждава и от обстоятелството, че ищецът е заплатил обезщетение за увреждането на МПС, причинено на процесното ПТП, именно по тази застрахователна полица, отново безспорно установено в производството от писмените доказателства и ССчЕ. Т. е. налице са самостоятелни изявления и на двете страни, които се ползват от договора за застраховка, че МПС е предмет на застраховката, които следва се съобразят заедно с всички останали доказателства по спора.
Въззивният съд намира, че всички писмени доказателства, в своята съвкупност, са достатъчни да се приеме, че процесното МПС „Киа“, модел „Сийд", с peг. № ******* е обект на застраховка „Автокаско“ по силата на застрахователна полица № Е18990022789. СО не е оспорила валидността на застрахователния договор, а освен изложеното съдът приема, че само страните по него могат да правят възражения, че не дължат изпълнение, а СО не е страна по договора.
Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56c6c777-0f67-4a1a-aaa1-c37f3585adcd