Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15500 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2613/2026
Вид
Определение № 15500
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15500 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502613 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, чрез пълномощник – юрисконсулт И. Г., срещу Определение № 586 от 07.01.2026 г., постановен по гр. д. № 46377/2025 г. по описа на Софийски районен съд, г. о., 72-и състав, в частта, в която на основание чл. 130 ГПК производството по отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск бива прекратено.

В частната жалба се излагат доводи, за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се, че съдът неправилно е счел, че предявените усгановителен и осъдителен иск почиват на едно и също правно основание, което води до недопустимост на втория, като е прекратил производството в тази му част. Счита, че предявяването и уважаването на осъдителния иск е поставено под условие, че съдът счита предсрочната изискуемост за ненастъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага, че с настоящата искова молба и приложенията към нея е отправено ново уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, като по този начин се въвежда ново обстоятелство.

По същество обуславя правния си от предявяване на осъдителните искове в условията на евентуалност с факта, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е съобщено на длъжника с връчването на препис от исковата молба, което обстоятелство, надхвърля времевия обхват на основанието в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, което счита, че представлява ново основание.

С тези доводи, моли за отмяна на оспорвания акт. Претендира разнсоки.

Софийски градски съд, след като се запозна със становището, изложено в частната жалба и материалите по делото, намери следното:

Жалбата е допустима, подадена е в рамките на законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Първоинстанционното производство е образувано по реда на чл. 422 ГПК. Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление гр.

1

София, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда „ТАО“ ет. 6, е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Р.П.С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

****, дължи сумите: 12 678,25 лева /6482,29 евро/, представляваща главница по Договор за кредит № 000LD-R-053918, сключен на 22.5.2019 г. с Първа инвестиционна банка АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законна лихва от 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, 1979,19 лева /1011,94 евро/ договорна лихва за периода от 20.5.2022 г. до 2.4.2024 г., 1651,51 лева /844,40 евро/ лихва за забава за периода от 2.4.2024 г. до 10.3.2025 г., 253,65 лева /129,69 евро/лихва за забава за периода от 11.3.2025 г. до 2.5.2025 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28570/25 г. на СРС.

В условията на евентуалност ищецът е предявявил осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати сумата от 6 629,93 лева /3389,83 евро/ главница, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се в исковата молба, че ответницата сключила договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД № 000LD-R-053918/22.5.2019 г., съгласно който получила в заем сума в размер на 13 560,25 лева, която да върне на 120 месечни погасителни вноски до 1.5.2029 г. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.4.2024 г., вземанията по договора за заем с ответника са прехвърлени на ищеца. За извършената цесия до ответницата на посочения от нея адрес е изпратено уведомително писмо, върнато като непотърсено, което следва да се счита за връчено съгласно договора, ако не - да се приеме уведомяване чрез връчване на исковата молба. Относно обявяването на предсрочната изискуемост - до ответницата на посочения от нея адрес е било изпратено уведомително писмо, върнато като непотърсено, което също следва да се счита за връчено съгласно договора, ако не - да се приеме уведомяване чрез връчване на исковата молба. Тъй като ответницата не изплатила задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията му, както и да му се присъдят разноските в заповедното и исковото производство. В условията на евентуалност, ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно, моли за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 6 629,93 лева /3389,83 евро/ главница по договора.

С отговора на искова молба ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва допустимостта на предявените искове с оглед неяснотата относно активната процесуална легитимация на ищеца.

Този извод на първоинстанционния съдебен състав е правилен и напълно се споделя от въззивния съд.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания да се приеме за разглеждане евентуално предявеният осъдителен иск, тъй като се касае до искове между едни и същи страни, с едно и също основание и искане, доколкото настъпването на предсрочната изискуемост или падежа не са различни основания на вземането, т.е. осъдителният иск е недопустим.

Съгласно т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, по иск предявен по реда на чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, а в случаите на въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

Настоящият случай не попада в хипотезата на друго основание, налагащо предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност, доколкото обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска, поради което следва да приложи разпоредбата на чл. 126 ГПК. Обстоятелството дали вземанията са 2 обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска, а липсата на точно изпълнение, без настъпили последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в ТР 8/2019 г. по ТД 8/2017 г. на ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.

Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба или в хипотезата на производство, развиващо се по реда на чл. 422 ГПК, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в който смисъл съдебната практика е безпротиворечива.

Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.

Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.

В обобщение на гореизложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което ревизираният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 586 от 07.01.2026 г., постановен по гр. д. № 46377/2025 г. по описа на Софийски районен съд, г. о., 72-и състав, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото в частта по предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Р.П.С., ЕГН **********, осъдителен иск за присъждане на сумата от 6 629,93лева главница по Договор за кредит № 000LD-R-053918/22.5.2019 г..

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4