Решение № 1477 от 30.11.2018, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1477 гр. Пловдив, 30.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова възз. гр. д. № 1337/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 1189/10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 18718/2017 г. по описа на

Районен съд – Пловдив, XV състав, са уважени предявените от П.Н.Х. против „Мястото“ ООД кумулативно обективно съединение искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението, извършено след изтичане срока на предизвестие № 2/24.08.2017 г., отправено от ответното дружество, за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение за периода от 25.09.2017 г. до 08.03.2018 г. в размер на сумата от 6958, 08 лв., като този иск е отхвърлен поради извършена съдебна компенсация с насрещно предявено вземане в размер от 1 546, 24 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, за разликата до пълния му предявен размера от 9 000 лв., както и за периода от 09.03.2018 г. до 25.03.2018 г.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника „Мястото“ ООД в частта, в която са уважени кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивникът обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно първата инстанция е приела за неоснователно възражението за недопустимост на исковете предвид липсата на издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Твърди, че съдът е разгледал исковете при липса на правен спор и предмет на съдебния контрол – а именно заповед за уволнение, с чиято проверка за законосъобразност съдът да е сезиран. В тази връзка се позовава на практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Счита, че липсата на издадена изрична заповед препятства възможността на съда за осъществяване проверка за спазване на давностните срокове, установени в разпоредбата на чл. 358, ал. 1 КТ. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон съдът е придал доказателствено значение на представеното по делото предизвестие за прекратяване на трудовия договор, тъй като последният представлява неподписан от работника документ. Липсата на подпис препятства доказване на обстоятелството, че предизвестието е било връчено на служителя, поради което не е произвело правното си действие, доколкото като едностранна правна сделка следва да бъде връчена или съобщена на страната, към която е насочена изразената в нея воля. Поддържа, че неправилно Пловдивският районен съд е счел изявлението на процесуалния представител на работодателя за недопустимост на иска за признаване уволнението за незаконно за оттегляне на направеното в отговора на исковата молба признание на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Твърди, че признанието на тези искове не води до настъпване на правни последици, тъй като признанието на недопустим иск е правно ирелевантно, в който смисъл била и практиката на Апелативен съд – Пловдив. Въззивникът твърди, че ищцата е започнала работа по друго трудово правоотношение с работодател „Ендлес Бюти“ ООД, което не е било обективирано в писмен трудов договор. За установяване на това обстоятелство неправилно първоинстанционният съд не допуснал поисканите от ответната страна доказателства. Позовава се на съдебна практика, съгласно която макар трудов договор, който не е сключен в писмена форма да е недействителен, ако работникът е действал добросъвестно при сключване на договора законодателят приравнява отношенията между него и работодателя на тези, които биха възникнали от действително трудово правоотношение и работодателят отговаря за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Счита, че районният съд неправилно не е съобразил тези обстоятелства при произнасяне по иска за заплащане на обезщетение за оставане на работника без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В законоустановения срок въззиваемият-ищец е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че трудовото правоотношение на служителката е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието, връчено й лично на 24.08.2009 г. С отправяне на предизвестие от страна на работодателя за прекратяване на трудов договор с негов работник на соченото основание, последния е упражнил потестативното си право, като издаване на евентуална заповед за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане срока на предизвестието има единствено констативен характер. Обстоятелството, че работодателят е счел трудовият договор за прекратен с изтичане срока на отправеното предизвестие е удостоверено от последния и в трудовата книжка на служителката с отбелязване на датата на уволнение – 24.09.2017 г. и правното основание за това – чл. 326 КТ във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Намира за правилен и извода на съда, че направеното от ответника – работодател признание на иска не може да бъде оттеглено.

Първоинстанционното решение – в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ до пълния му предявен размер, не е обжалвано, поради което в тази част то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е полагала труд при ответното дружество на длъжността „***“ по силата на безсрочно трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, с изтичане срока на предизвестие, връчено на ищцата на 24.08.2017 г. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответникът е признал предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е приел, че изявлението на процесуалния представител на ответника за оттегляне на признанието на иска не поражда правни последици на основание чл. 237, ал. 4 ГПК, тъй като не може да бъде оттеглено. Приел е че кумулативно обективно съединените искове са допустими, поради което и признанието им е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Посочил е, че липсата на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се цени с оглед основателността на исковете, а не досежно тяхната допустимост. Приел е, че в случай на отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, същото се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, независимо от издаването на заповед. Съдът е съобразил, че липсват своевременно наведени от страна на ответника възражения в насока, че предизвестието не е връчено на ищцата.

Моментът на прекратяване на трудовоправната връзка от друга страна бил надлежно удостоверен от работодателя в трудовата книжка. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и предвид липсата на установяване от страна на работодателя при условията на пълното и главно доказване на законността на извършеното уволнение поради реално съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата, съдът е приел исковете с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни. Съдът е приел, че на ищцата следва да бъде заплатено обезщетение за оставането й без работа от момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 25.09.2017 г. до 08.03.2018 г. – момента на издаване на справката за актуалното състояние на трудовите правоотношения на ищцата. Предвид основателността на иска за заплащане на обезщетение на ищцата е разгледал и уважил коменсаторното възражение на работодателя за извършване на съдебно прихващане със сумата от 1546, 24 лв. – получено на отпаднало основание обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение.

По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за установяване законността на уволнението носи работодателят, поради което необходимо е в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение на ищцата с писмен акт на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ; 2. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 3. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 4. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 5. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.

Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовият договор като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ в изчерпателно посочените в тази разпоредба случаи. Правната норма на чл. 326, ал. 2 КТ установява, че при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, срокът на предизвестието е едномесечен.

От трудов договор №

20/08.02.2013 г. се установява, че въззиваемата П.Х. е била назначена на длъжността „***“ при въззивникът – работодател „Мястото“ ООД по силата на трудово правоотношение със срок за изпитване. С допълнително споразумение от 07.09.2015 г. страните са постигнали съгласие за изменение характера на работата на служителката, като последната е приела да престира работната си сила на длъжността „***“ по силата на безсрочно трудово правоотношение срещу насрещното задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение в размер от 1510 лв.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата след връчване на 1-месечно /30-дневно/ предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение с № 2/24.08.2017 г.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие за прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като то е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение.