Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 10 от 18.06.2026, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Наказателно дело от общ характер 117/2026
Вид
Присъда № 10
Подписан
18.06.2026
В сила
04.07.2026
Състав
НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ от 01.07.2026 г. към ПРИСЪДА № 10/18.06.2026 г. по НОХД № 117/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.

Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Средец е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство № 262/2025 г. по описа на РУ – гр. Средец, респ. пр. преписка № 18005/2025 г. по описа на БРП – ТО Средец срещу А. Н. Г., с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 144, ал.

3, т. 1, във вр. с ал. 1 от НK и за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Подсъдимият А. Н. Г., с ЕГН: **********, роден на *****г. в с.

Зидарово, общ. Созопол, обл. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас, осъждан е обвинен в това, че на 02.10.2025 г. в къща находяща се в с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас се заканил с убийство на И. И. М., с ЕГН: ********** чрез действия - настойчиво блъскане по входната врата и прозорец на къщата, изричайки на висок глас думите „Отвори, отвори“, държейки в ръцете си предмет наподобяващ огнестрелно оръжие – черно-кафява на цвят пластмасова пушка, с която разбил стъкло на входната врата на къщата, проникнал в жилището и продължил да блъска с ръце по заключена вътрешна дървена врата и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т.

1, във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият А. Н. Г., с ЕГН: **********, роден на *****г. в с.

Зидарово, общ. Созопол, обл. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас, осъждан е обвинен в това, че по същото време и място, в условията на съвкупност – на 02.10.2025 г. в с. Момина църква, общ.

Средец противозаконно е повредил чужда движима вещ: входна врата на къща, на стойност 59,82 € /петдесет и девет евро и осемдесет и два евро цента, равняващи се на 117 лв./, собственост на И. И. М., с ЕГН: ********** престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

В хода на откритото заседание, подсъдимият и неговият служебен защитник направиха искане производството да протече при условията на Глава XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирайки съгласие да не се събират други доказателства относно тези факти. Като съобрази, че изявлението на подсъдимия за разглеждане на производството по реда на Глава XXVII от НПК е направено преди даване ход на съдебното следствие и като отчете, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът допусна производството по делото да се развие по реда на Глава XXVII чл. 371 и сл. от НПК.

Представителят на РП – гр. Бургас, ТО – гр. Средец в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и 1 категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Изразява становище, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и не са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.

54, ал. 1 от НК „лишаване от свобода“, за срок от три години, което след редукцията по чл. 58а от НК да се определи такова в размер на две години, като същото да бъде търпяно при първоначален строг режим на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС.

Подсъдимият се явява лично в последното с.з. и с назначения му служебен защитник адв. А. К. от БАК. Съжалява за деянията, които е извършил.

Служебният защитник на подсъдимият адв. К. в пледоарията си намира, предложението на прокурора за напълно законосъобразно.

Доказателствата по делото са гласни–направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени такива.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подс. А. Н. Г., с ЕГН: **********, е роден на ***** г. в с. Зидарово, общ. Созопол, обл. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: с. Момина църква, общ.

Средец, обл. Бургас, осъждан.

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимият живее в село Момина църква.

По делото се установява, че с

1./ Присъда № 528/11.06.1991 г. по НОХД № 139/1991 г. по описа на Районен съд Бургас, влязла в сила на 25.06.1991 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т . 3 от НК като му било наложено наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от 3 /три/ години;

2./ С Присъда № 38/19.06.1992 г. по НОХД № 136/1992 г. по описа на Окръжен съд Бургас, изменена с Решение № 883/09.03.1993 г. на ВС на РБ, влязла в сила на 09.03.1993 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 152, ал. 4, пр. последно във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 /петнадесет/ години и за извършено престъпление по чл. 116, т. 6, предл. второ от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 /осемнадесет/ години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било наложено най-тежкото измежду двете наказания, а именно 18 /осемнадесет/ години „лишаване о т свобода“. Н а основание чл. 68 от Н К било приведено в 2 изпълнение и наказанието по Присъда № 528/11.06Л991 г, по НОХД № 139/1991 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и

3./ С Присъда № 46/20.02.2013 г. по НОХД № 22/2013 г. по описа на Районен съд Средец, потвърдена с Решение № 113/25.04.2013 г. по ВНОХД № 263/2013 г., по описа на Окръжен съд Бургас, влязла в сила на 25.04.2013 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал, 1, т. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години и за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ години и 4 /четири/ месеца, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание в размер на 9 /девет/ години и 4 /четири/ месеца и на основание чл. 24 от НК било увеличено с три години или общо 12 /дванадесет/ години и 4 /четири/ месеца. Наказанието било изтърпяно на 02.05.2025 г.

Пострадалата И. И. М. е на 84 години, родена е на **** г., пенсионер, вдовица, живее сама в къща в с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас.

Боледува от: артериална хипертония, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, преживяла исхемичен мозъчен инсулт през 2020 г.

Установява се, че на 02.10.2025 г. пострадалата била в дома си в с.

Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас. След обяд заключила външната врата на двора и входната врата на къщата и се прибрала в дома си. В периода от около 15,00 - 16,00 часа, тя седяла в къщата и гледала телевизия, когато чула, че някой вика. И. М. погледнала през прозореца и видяла, че в двора е влязъл обвиняемия А. Н. Г., с прякор „мечо“. Подсъдимият бил пиян и започнал настойчиво да блъска по входната врата и прозорец на къщата, викайки: „Отвори, отвори“. Подсъдимият имал желание да влезе при пострадалата, заплашвайки я с убийство, като за да бъде по-убедителен, той решил и взел в ръцете си черно-кафява на цвят пластмасова пушка наподобяваща огнестрелно оръжие, която взел от пристройка /салмата/ в двора на къщата. И. М. видяла, че подсъдимият държи в ръцете си чернокафявата на цвят пушка, която възприела като истинска. Подсъдимият Г. държал пушката в ръце и решил да я използва и с нея да разбие стъклото на входната врата на къщата. Подсъдимият замахвал с пушката и счупил стъклото на входната врата. През счупеното стъкло Подс. А. Г. влязъл в преддверие /салон/ на жилището. Пострадалата много се страхувала. Гледала какво се случва през заключената, вътрешна, дървена врата, която също имала стъкло отгоре. Подсъдимият, проникнал в жилището и продължил да блъска с ръце и по заключената вътрешна, дървена врата, заплашвайки с цялостното си поведени пострадалата с убийство, опитвайки се да влезе в помещението на къщата, в което тя се била заключила.

И. М. много се изплашила, страхувала се, че ако влезе при нея, подсъдимият А. Г. ще я убие, тъй като й било известно, че той е лежал в Затвора за убийство. По време на гореописаните действия извършени от страна на подс. Г., от страх за живота си, плачейки И. М. се обадила за помощ на своите съседи свидетел Т.И. К. /майка на кметицата на селото/ и свидетел 3

В.Н. А.ов. Те от своя страна уведомили за случващото се кмета на селото, свидетел К.Г.К., която веднага подала сигнал на районния полицейски инспектор на с. Момина църква - Ц.И..

В същото време вследствие на обажданията за помощ от страна на пострадалата на улицата пред къщата веднага пристигнали свидетел С.С.С и свидетел Б.В.А., които възприели действията на обвиняемия /чули го да вика и да блъска по дървена врата, видели счупения стъклопакет на входната врата/ и му извикали да излиза от къщата. След като бил подканен да излезе от къщата от посочените свидетели, подсъдимият излязъл през счупения прозорец, като преди това оставил в коридора черно-кафявата на цвят пластмасова пушка. На улицата пред дома на пострадалата пристигнали и свидетелите Д.Г. Д., Ш.А.

М., Н.И.А., които видели в двора на къщата, опитвайки се да излезе през заключената дворна порта обвиняемия Г.. За случващото се бил уведомен и свидетел С.Н. Г. - брат на обвиняемия, който също пристигнал на местопроизшествието. От двора на къщата Подс. Г. излязъл като се промушил през метална решетка на входната врата на оградата, тъй като вратата /портата/ била заключена. След като Подсъдимият излязъл от къщата на пострадалата, бил съпроводен до дома си от брат си - свидетел С.Г., където покъсно полицейските служители при РУ Средец - Ц.И. и свидетел С.М. задържали обвиняемия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за срок до 24 часа и го отвели в РУ Средец за документиране на случая.

Пръв при пострадалата след деянията пристигнал нейният внук свидетел С.И.М., който заварил счупена входната врата, а баба си стресирана и много изплашена, която се страхувала, че Подс. А. Г. ще я убие, постоянно питала къде е той и дали може да се върне. За това, че пострадалата е била видимо уплашена след деянията сочат и свидетелите С.М., К.К., нейният син свидетел И.М., а също и самата пострадала.

За преживян от пострадалата сериозен стрес и уплах сочи и изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно- психиатричнопсихологична експертиза /КСПГТЕ/ от 15.01.2026 г. /12.02.2026/, която дава заключение, че по време на инкриминираното деяние И. М. е изпаднала в Остра реакция на стрес. Изпитвала е безпокойство, тревога, безпомощност и силен страх, породен от очаквано посегателство и насилие /вкл. убийство/ спрямо нея. С течение на времето тези наситени негативни емоции са еволюирали в характерния за Посттравматичното стресово разстройство симптомокомплекс: епизоди на повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, безсъние, тревожност и депресия. Видно от комплексното изследване и свидетелските показания от сина й И.М., това състояние продължава и понастоящем. То е флуктуиращо, може да се очаква възстановяване, но заболяването може да премине в хронично, с продължителност от много години и да се превърне в трайна личностова промяна, /л. 128-142 от досъдебното производство/.

По досъдебното производство била назначена изготвена и комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза /КСППЕ/ от 15.01.2026 г. на 4 обвиняемия А. Н. Г., която дава заключение, че към датата на инкриминираното деяние Подсъдимият е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките, като е психично годен да участва по делото и да дава достоверни обяснения, /л. 144-158 от досъдебното производство/.