Решение № 3 от 30.01.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр.Велинград, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. П.А при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. П.А Административно наказателно дело № 20245210200189 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба, депозирана от В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. *********** № 63 срещу Наказателно постановление № 2021-367-02-933/03.09.2021 г. издадено от главен инспектор С. Д. К. на длъжност ВНД Началник на РУ Велинград. В депозираната жалба се твърди, че Наказателно постановление № 2021-367-02933/03.09.2021 г. издадено от главен инспектор С. Д. К. на длъжност ВНД Началник на РУ Велинград, е връчено на В. Д. К. на 05.04.2024 г., а в наказателното постановление било описано нарушение, което е извършено на 30.08.2021 г., поради което и са изложени аргументи, че е изтекла повече от една година от извършване на твърдяното в наказателното постановление нарушение и наказващият орган бил изгубил възможност да реализира правомощията си. Твърди, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Оспорва се основателността на издаденото наказателно постановление и соченото нарушение. Твърди се, че от субективна страна не било налице действие или бездействие във връзка с което да е нарушена виновно правна норма. Твърди, че на въпросната дата бил забравил документите си за самоличност в дома си, но органите на МВР не му предоставили възможност да ги представи допълнително. Твърди, че превратното тълкуване на закона от контролните органи би довело до 1 незаконосъобразно бездействие от тяхна страна. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН. Твърди, че са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на производството по делото от страна на административният орган е представена преписката по издаване на наказателното постановление и не е изразено становище по същество на жалбата.

На проведеното по делото на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, не се явява, не се представлява. Депозирал е становище от 25.09.2024 г., с което поддържа депозираната жалба, моли да се отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено и връчено при в нарушение на материалния и процесуалния закон.

На проведеното по делото на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ответникът по жалбата ВНД Началник на РУ Велинград, не се явява, не се представлява.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, депозирана е процесуално легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Депозираната от Д. К., ЕГН **********, жалба срещу Наказателно постановление № 2021-367-02-933/03.09.2021 г. издадено от главен инспектор С. Д. К. на длъжност ВНД Началник на РУ Велинград, е основателна.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2021 г. около 00.34 часа жалбоподателят се намирал в гр.

Костандово на ул. „***********“, при което му била извършена полицейска проверка от Б. П. С. на длъжност полицай ППД при РУ ВЕЛИНГРАД в присъствието на свидетеля Ц. А. Б. /ИМЕТО СЪВПАДА/. При извършването на проверката на 30.08.2021 г. около 0.34 часа в гр. Костандово на ул.

2

„***********“ било установено, че В. Д. К., ЕГН ********** не представя документ за самоличност. Въз основа на това е прието, че лицето виновно е нарушило чл. 6 от ЗБЛД, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 933/30.08.2021 г.

АУАН е връчен лично на В. Д. К., ЕГН **********, който в графа възражения е посочил, че няма такива. АУАН е връчен на В. Д. К., ЕГН ********** на 30.08.2021 г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно постановление № 2021367-02-933/03.09.2021 г., с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл. 6 ЗБЛД, за това, че на 30.08.2021 г. около 0.34 часа в гр. Костандово, ул. *********** при извършена полицейска проверка, лицето не представя личен документ /лична карта/, с което виновно е нарушило чл. 6 от ЗБЛД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите Б. П. С. и Ц. А. Б. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - Акт за установяване на административно нарушение № 933/30.08.2021 г., Наказателно постановление № 2021-367-02933/03.09.2021 г.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Б. П. С. и Ц. А. Б., които прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото. Съдът възприе с доверие и писмените доказателства по делото, които също прецени като еднопосочни и безпротиворечиви.

Доколкото доказателствената съвкупност е безпротиворечива и по арг. от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да излага. Следва да бъде посочено и че по същество жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че 3 следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

При извършване на дължимата служебна проверка съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗБЛД нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД, а съгласно ал. 2 наказателните постановления се издават от ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свидетеля Б. П. С., на длъжност " полицай" при РУ Велинград, упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление пък е издадено от началник на РУ - Велинград, оправомощен да издава наказателни постановления по силата на цитираната заповед.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД въвежда задължение за гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица да удостоверят своята самоличност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗБЛД удостоверяването самоличността на българските граждани се осъществява чрез представяне на документ за самоличност сред посочените в чл. 13 ЗБЛД - лична карта, СУМПС, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност.

Без съмнение полицейските служители Б. П. С. и Ц. А. Б., извършили проверката на жалбоподателя на 30.08.2021 г., попадат в кръга на компетентните лица, които по силата на закон /чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР/ могат да изискват удостоверяване на самоличността на българските граждани.

Установи се и не се и оспорва от жалбоподателя, че при извършената на 4

30.08.2021 г. проверка по редовността на документите същият не е представил на полицейските служители документ за самоличност, което е предвидено като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 ЗБЛД.

При издаване на наказателното постановление обаче е допуснато съществено процесуално нарушение от административния орган водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Видно от съставения АУАН нарушението е извършено в гр.

Костандово, ул. „***********“, а в наказателното постановление е посочен друг адрес, а именно гр. Костандово, ул. ***********.

Последователна е практиката на съдилищата, че АНО не разполага с процесуална възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното НП, непосочени в АУАН. В НП задължително се съдържа описание на нарушението, което следва да съответства на описанието на нарушението в АУАН. Тъй като се касае за административно-наказателна отговорност, която е санкционна отговорност, недопустимо е да има разлика в съдържанието между двата акта - АУАН и НП, т. к. по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП задължително се съдържа описание на нарушението, което следва да съответства на описанието на нарушението в АУАН. Ето защо, съдът приема, че е нарушено правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил.

Последното допуснато нарушение при процедиране на производството от наказващия орган е съществено и опорочава НП само на това основание.

Въпреки това следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложение чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН. Основанията, на които може да се прекрати едно административнонаказателно производство са изчерпателно посочени в ЗАНН, а именно: когато деянието съставлява престъпление (чл. 33, ал. 2 ЗАНН), когато нарушителят е починал (чл. 34, ал.

1, б. "а" ЗАНН), когато нарушителят е изпаднал в поС.но разстройство на съзнанието ( чл. 34, ал. 1, б."б" ЗАНН), когато е предвидено в закон или указ (чл. 34, ал. 1, б. "в" ЗАНН), в случаите на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – когато не е 5 издадено НП в 6 – месечен срок от съставянето на акта, както и когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или не може да му се вмени във вина (чл.

54 от ЗАНН). В настоящия случай Наказателното постановление е издадено в рамките на предвидения от закона 6 – месечен срок. Видно от материалите по делото АУАН е съставен на 30.08.2021 г., а наказателното постановление е издадено на 03.09.2021 г. В този смисъл АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По отношение твърдението за приложение на чл. 28 ЗАНН следва да се посочи, че съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и като издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като санкционираното нарушение разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение. Съгласно чл. 82 ЗБЛД за маловажни нарушения на ЗБЛД се прилага разпоредбата на чл.

28 ЗАНН или се налага глоба по квитанция до 20, 00 лева от упълномощените за това длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН дава възможност на АНО при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като съгласно тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д.

№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е налице, когато извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намери, че в случая санкционираното нарушение разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Установи се, че при извършване на проверката жалбоподателят не е извършвал други нарушения, не е управлявал МПС, не е реализирал ПТП, имал е адекватно 6 поведение.