Решение № 1033 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501551 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ – Бургас – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1519/25.07.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№788/24г., с което е прието за установено в отношенията между ищеца Д. М. С. и ответника Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт - гр. Бургас, че в периода от 01.04.1973 год. до 01.04.1983 год. ищцата, е полагала труд в ТКЗС – с. Равнец, който се зачита за трудов и осигурителен стаж, на основание чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.

Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Извършва анализ на нормите на чл.1, чл.5, ал.1, ал.2, вр. ал.13 от ЗУТОССР. С позоваване на издаденото удостоверение образец УП -13, с изх.№5507-02-315/30.03.23г., както и откази за издаване на удостоверение, въззивникът обосновава твърдение за липса на писмени данни за претендирания от ищцата трудов стаж. Тези откази и удостоверение не са били обжалвани по реда на чл.117 КСО, а представянето им в настоящото производство не удостоверяват допустимост на иска, т.к. удостоверението по чл.5 ЗУТОССР е условие за допустимост. В тази връзка въззивникът оспорва изводите на БРС, че съхраняваните архиви не са в пълен обем, като се позовава на приемо – предавателен протокол №485-02/10.09.2007г., видно от който предадените документи и ведомости за заплати касаят целия претендиран период и ищцата не фигурира в тях.

Въззиваемата – ищец Д. М. С. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В съдебно заседание заявява становище да потвърждаване на 1 решението. Излага съображения, че е работила през целия си живот и моли да бъде установен трудовия й и осигурителен стаж за процесния период.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно наличието на предпоставките, предвидени в ЗУТОССР за допустимост на иска и неговата основателност, поради което и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. И в тази част мотивите следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.

По жалбата следва да се каже: съобразно нормата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР (Закона) и доколкото работодателят на ищцата – ТКЗС – с.Равнец е прекратил дейността си без правоприемник, НОИ – ТП – Бургас е приел с приемо – предавателен протокол документацията, в т.ч. ведомости за заплати и други, като видно от направените отбелязвания, в нея има множество корекции, изтривания, добавяне на съдържание, в т.ч. подлепване. Издадения от ответника документ, че по отношение на ищцата липсват данни за трудов стаж в процесния период съставлява удостоверение по чл.5, ал.2 от Закона, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Обстоятелството, че ищцата не е обжалвала отказите да й бъде издадено УП-13 не препятства правото й на иск. Ето защо искът е допустим.

С оглед доказване на неговата основателност са налице предпоставките на чл.6, ал.1, ал.2 и 4 от Закона за допустимост на свидетелските показания, доколкото е представен изходящ от работодателя документ, че през 1973г. ищцата е полагала труд в ТКЗС – с.Равнец. Разпитаните по делото свидетели са удостоверили с трудови книжки обстоятелството, че са работили в процесния период при същия работодател, а от показанията им се установява, че и ищцата е работила в този период.

Ето защо искът й за установяване на този стаж е основателен. Решението на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1519/25.07.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№788/24г.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3