Решение № 435 от 23.10.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 234/2024
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 435 гр. Кърджали, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100234 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пред. I ЗЗД на Д. М. Я., роден на ********** г., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Република България № ****, издадено на **** от МВР – гр. Кърджали, чрез адв. Т., срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Кърджали за осъждането на ответника да заплати на ищеца, следните получени без основание суми: 1.) сумата от 25 000 лева, платена на 14.08.2020 г; 2.) сумата от 23 000 лева, платена на 01.09.2020 г.; 3.) сумата от 12 000 лева, платена на 29.09.2020 г.; 4.) сумата от 2 485 лева, платена на 16.10.2020 г.; 5.) сумата от 20 000 лева, платена на 16.11.2020 г; 6.) сумата от 3 000 лева, платена на 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху посочените суми считано от датата на исковата молба 29.01.2024 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Я. е бивш съдружник в „****“ ЕООД до 07.03.2023 г. като след тази дата същият е бил заличен. Гореописаното обстоятелство е вписано в Търговския регистър под № ***. За периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. ищецът е извършил шест банкови превода в общ размер от 85 485 лв. Преводите са извършени от лична сметка на ищеца по банкова сметка на дружеството. Сумата е в размер на общо 85 485 лева и е платена без основание, тъй като общото събрание на дружеството не е приемало решение за внасяне на допълнителни парични вноски, парите не са платени и на друго основание. Преводите са извършени, както следва: сумата в размер на 25 000 лв. на 14.08.2020 г.; сумата в размер на 23 000 лв. на 01.09.2020 г.; сумата в размер на 12 000 лв. на 29.09.2020 г.; сумата в размер на 2485 лв. на 16.10.2020 г.; сумата в размер на 20 000 лв. на 16.11.2020 г.; сумата в размер на 3000 лв. на 05.01.2022 г.;
1
Обосновава се, че ответното дружество се е обогатило с получените суми без основание, като се иска тяхното връщане и присъждане на разноски.
В писмен отговор „****“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Н.Р.Ф., чрез адв.д. ,,Д. и Б.“, представлявано заедно и поотделно от управителите адв. Д. Д. и адв. И.
Б . , оспорва предявените искове. Възразява, че Д. М. Я. и настоящият собственик на дружеството Р.С.О. са първи братовчеди. През 2020г. ищецът, който е шведски поданик, се завърнал в Република България. Обяснил на роднините си, че е материално затруднен и не разполага със средства, тъй като е натрупал значителни задължения.Финансовото му състояние било тежко и той поискал от своите роднини помощ. За да му помогне в тежката финансова ситуация, съпругата на Р.С.О. - Н.О. със съгласието на семейството си му предоставила в заем за срок от една година сумата от 30 000 лева, като му ги превела по банков път от своята сметка в Република Турция.
От своя страна синът на братовчед му - Ш.Р.О., в стремежа си да помогне на роднината си в тежкото му финансово състояние, му предложил съдружие в търговска дейност като регистрират съвместно дружество „****“ ЕООД. Ищецът се съгласил и убедил Ш.О., че може да бъде полезен с познанията си и опита си в производството на яйца от кокошки носачки. Ищецът предложил да развиват такава дейност в птицеферма в с. ****, която той бил основал, но в последствие продал. Двамата регистрирали дружеството ответник „****“ ЕООД гр. Кърджали, през месец юни 2020 г. и започнали търговска дейност. Ищецът убедил съдружникът си да му предостави фактическото управление на фирмата, тъй като имал опит. Бил назначен по трудов договор в дружеството „****“ ЕООД като служител. Тъй като се ползвал с пълно доверие на всички свои роднини, му била предоставена пълна свобода да ръководи делата и дейността на дружеството, както намери за добре. На ищеца били предоставени устройствата за електронно банкиране и неограничен достъп до сметката на дружеството. Той контактувал с контрагентите, извършвал реализацията на готовата продукция и получавал в брой заплащане от клиентите.
Споразумението между съдружниците, поради доверието което си имали, било получените от продажбите на продукция суми ищецът да внася по сметката на дружеството, тъй като това са оборотни средства на дружеството от дейността му. По това време управителката на дружеството нямала опит и изцяло се доверявала на действията на ищеца. Твърди се, че средствата описани в исковата молба, като заплатени от ищеца всъщност са собствени оборотни средства на дружеството. Тези средства са преминали през банкова сметка, с която ищецът оперира, но не са негова собственост.
Дейността на дружеството била успешна и същото нямало нужда от заемане на външни средства или кредитиране от други лица. Не е била налице необходимост от привличане на външни средства от трети лица или от съдружниците.
Твърди се, че през 2021 г.. Ш.О. прехвърлил притежаваните от него дялове в „****“ ЕООД на своя баща Р.С.О. и прекратил участието си в дружеството. Ищецът продължил фактически и без ограничения да управлява дейността на общото им дружество, вкл. да се разпорежда с паричните му средства. Тъй като изтекъл едногодишния срок за връщане на предоставеният му заем заемодателката Н.О. поискала връщането на сумата от ищеца.
Ищецът отказал да върне получения заем в срок и обяснил, че ще направи това в началото на 2022г., тъй като не разполага с необходимите средства. След като това не било сторено отношенията между съдружниците се обтегнали. В работата на ищеца били установени нередности и му били поискани обяснения за действията. Установени били множество неразплатени задължения на значителна стойност към доставчици, които предявили претенции към дружеството. Освен това било установено, че има извършени разплащания към лица, за които няма данни дружеството да е в търговски отношения.
Било установено, че ищецът разполагайки с достъп до устройствата за електронно банкиране и сметката на дружеството си е превеждал като трудово възнаграждение суми, 2 по-високи от договореното.
За връщането на предоставеният заем било заведено гр. дело № **** по описа на ОС - Кърджали, а за неоснователно получените суми по високи или различни от дължимото трудово възнаграждение било заведено гр. дело ****по описа на PC - Кърджали.
Изложено е, че след като били установени тези факти ищецът от 01.04.2022г. престанал да идва на работа, което довело до прекратяване на трудовия му договор.
Впоследствие ищецът подал предизвестие и напуснал дружеството като съдружник. При напускането си в подаденото предизвестие ищецът изрично посочил, че няма имуществени претенции към дружеството.
Въпреки това предявил иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД против ответника, като било образувано т. дело **** на ОС – Кърджали. В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът посочил, че притежава качеството на кредитор, тъй като преведената от него по банков път сума била изплатена поради грешка. В тази връзка се изтъква, че сумата е претендирана като дължима на друго основание, различно от настоящото. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, но за неоснователни, по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като в тежест на ищцовата страна, при условията пълно и главно доказване, е да установи факта на твърдяното имуществено разместване. Тоест ищецът следва да докаже, че негови собствени средства са преминали в патримониума на дружеството ответник.
Ответникът пък от своя страна следва установи основанието - правоотношението, юридическата причина, която оправдава имущественото разместване, ако такова е налице.
В разглежданата хипотеза основното противоречие между страните по делото се свежда именно до това дали е налице имуществено разместване. Ответникът по същество не излага твърдения за правоотношение, в тесен смисъл, между него и ищеца, което да оправдава направените преводи на парични суми. Оспорва обаче, че средствата, които дружеството ответник е получило всъщност са оборотни средства на самото дружество, а не средства, собственост на ищеца. Поначало въпросът кому принадлежат паричните средства при иск за неоснователно обогатяване е без правно значение за изхода на правния спор, доколкото за длъжника по този иск е без правно значение дали кредиторът е обеднял със собствени средства или с такива получени от трето лице, на което сам дължи изпълнение по договор за заем, мандат и прочее. Отношенията между кредитора и третите лица са релативни и те не се отразяват на облигационната връзка по неоснователното обогатяване.
Не така стои въпросът обаче при наличие на доверителни отношения между кредитора и длъжника. В тази хипотеза не е без правно значение дали, макар и формално да е налице имуществено разместване на парични средства, титуляр на тези средства е лицето, което ги е получило. Когато едно лице предаде парични средства на друго лице, които са собственост на последното, без оглед на това какво е конкретното доверително правоотношение – мандат, представителство, гесция и пр., неоснователно обогатяване не е налице. В случая ответникът възразява, че ищецът е оперирал със сметките на дружеството, като е получавал оборотните средства от продажбата на яйца, с оглед на за близките роднински отношения между него и другия съдружник, които са се влошили впоследствие.
Установява се от приетите по делото доказателства, а и между страните не е налице спор, че ищецът Д. М. Я. до датата 07.03.2023 г. е бил съдружник в дружеството ответник „****“ ЕООД. Същият, в периода от 01.10.2020 г. до 17.06.2022 г., е работил и по трудово правоотношение в дружеството ответник, което се установява от представената по делото справка от НАП /л.73/, като е изпълнявал длъжност, свързана с водене счетоводни и стокови 3 документи, с код по НКПД 43212015 – „Снабдител, доставчик“. Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че в периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. процесните суми са преведени от банковата сметка на ищеца по банкова сметка на дружеството ответник на съответните дати и в размерите, както е посочено в исковата молба. Като основания на извършените преводи са посочени „Вноска от съдружници неизискваща регистрация по ТЗ“, „Захранване на сметка“ и „ Вноска“.
Установява се от разпита на св. Ш.Р.О. – бивш съдружник и от обясненията на Н.Р.А.
– управител, двамата брат и сестра, че ищецът е братовчед на бащата на Ш.Р.О. и Н.Р.А..
Същият по думите на посочените по-горе лица е разбирал от бизнеса, свързан с отглеждането на кокошки носачки и продажбата на яйца. В показанията на св. О. и обясненията на А., се твърди, че тъй като ищецът е имал финансови затруднения, роднините взели решение да му помогнат като започнат съвместен бизнес, след завръщането му от Швейцария през 2020 г. Така било учредено дружеството ответник „****“, което започнало да развила успешна търговска дейност, свързана с отглеждането на около 16 000 – 17 000 кокошки носачки. По думите на св. О. първоначалния капитал осигурил той, а ищецът участвал в дружеството със своя опит. Ето защо дружеството фактически се управлявало от ищеца, макар управител формално да била Н.Р.А.. Ищецът имал пълен достъп и контрол върху банковите сметки на дружеството и извършвал разплащания. Той държал оборотните средства на дружеството от продажбите. Впоследствие отношенията между роднините се обтегнали, разпитаните лица посочват, че причина за това е невърнат заем от ищеца на тяхната майка, в размер на 30 000 лева, както и установени злоупотреби със средства на дружеството.
Относно достоверността на свидетелските показания и обясненията по чл. 176 ГПК съдът намира, че същите следва да бъдат ценени изключително внимателно, като се отчете заинтересоваността на разпитаните лица. В тази връзка обаче следва да се подчертае, че съдебната практика приема, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. В този см. - решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736 / 2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665 / 2020 г. на ВКС, II г.о. и др.