Решение № 3414 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110148143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.Председател на Управителния съвет срещу П. В. Ч., ЕГН: **********: София, 1421, обл. С....., Н. П. Ч. с ЕГН: ********** с адрес: София, 1421, обл. С..... и К. П. Ч. с ЕГН:**********, с адрес: София, 1421, обл. С..... с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите във връзка с доставена топлинна енергия както следва:

З а П. В. Ч. - 458.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 77.96 лв. за периода 15.09.2021г. до 16.05.2023г., както и 16.38 лв. главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер на 3.25 лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

З а Н. П. Ч. 458.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 77.96 лв. за периода 15.09.2021г. до 16.05.2023г., както и 16.38 лв. главница за 1 услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер на 3.25 лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

З а К. П. Ч. 458.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 77.96 лв. за периода 15.09.2021г. до 16.05.2023г., както и 16.38 лв. главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер на 3.25 лв. за периода от 16.07.2020г. до 16.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца 2 възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответниците с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се облигационната връзка и количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че претендира топлинна енергия от ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, а не наследствено задължение в качеството на наследници на покойната С. Т. Ч..

Назначеният особен представител на ответниците моли в съдебно заседание съдът да се произнесе по иска както е предявен с исковата молба като сочи че в проведеното съдебно заседание е направено изменение на исковете, което е направено извън предвидения преклузивен срок и затова моли да не се взема предвид.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, следва да бъде разяснено следното:

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).

В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.

Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.

3

Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3306/2013 Г., Г.

К., ІV Г. О. НА ВКС).

Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.

Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 4

ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.