Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3584 от 24.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53571/2025
Вид
Решение № 3584
Подписан
24.02.2026
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3584 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110153571 по описа за 2025 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Ищцата Л. Б. Т. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 363,71 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за: периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2018 г. вкл., както и за м. 01.2019 г., м. 04.2019 г. и за периода от м. 06.2019 г. до м. 12.2019 г. вкл., начислени по партида с клиентски № **********, разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София, ж.к. „

Ищецът Л. Б. Т. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к. по партида, водена на негово име. Счита, че не дължи заплащането й поради погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок. Сочи, че вземанията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 ЗЗД, доколкото представялват задължения за периодични плащания.

Развива подробни съображения за института на давността. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на предявения иск. Изрично сочи, че признава предявения иск за недължимост на сумата, тъй като задължението е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че ответникът не е предприемал никакви действия за извънсъдебно или съдебно събиране на процесната суми, нито оспорва предявения иск, поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищцовата страна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

1

С молба от 22.12.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение с оглед направеното от ответника признание на иска.

За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.

По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.

По разноските:

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. Посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично признава недължимостта на процесната сума на заявеното от ищеца основание, а именно поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са налице, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради което се налага извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е константната практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на I V г.о. на ВКС, Определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009 г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др .

Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде осъждан за разноски в настоящото производство.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат присъждани разноски.

2

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Б. Т., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 поради погасяване по давност на сумата от 185,96 евро (363,71 лева), представляваща стойност на ВиК услуги за: периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2018 г. вкл., за м. 01.2019 г., м. 04.2019 г. и за периода от м. 06.2019 г. до м. 12.2019 г. вкл., начислени по партида с клиентски № **********, разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София, ж.к.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3