Решение № 188 от 10.05.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Костинброд, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20231850100747 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от А.

С. А. – изпълнителен директор, срещу И. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Г., с правно основание чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с която е поискано да се признае за установено съществуване на вземане за следните суми: сумата от 165,38 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия, за периода от месец 05.2020 г. до месец 04.22 г.; сумата от 19,20 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 28.04.2023 година; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред съда – 11.05.23 година до изплащане на вземането; сумата от 30,22 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 05.2020 г. до месец 04.2022 година; сумата от 5,57 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.07.20 г. до 28.04.23 г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 11.05.23 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№578/23г. по описа на КРС, както и сумата от 75,00 лева, за направените разноски в заповедното производство, в това число сумата от 25 лева за заплатената държавна такса и сумата от 50 лева – юриск. възнаграждение, при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Сочи се, че вземането произтича от това, че длъжникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за 1 топлоснабден имот, находящ се в гр.С., с абонатен № 284043, инсталация № 4000191339 за посочения по горе период.

В едномесечния срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, поради това, че между него и ищеца нямало валиден договор, пораждащ права или задължения за страните и същият не дължал претендираните суми, тъй като не бил изразходвал топлинната енергия, а тръбите и цялата система не били изправни.

Третото лице помагач– „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съ е д и н е н и установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. И., с правна квалификация п о чл.

422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е приложено ч.гр.д.№578/23 г. по описа на КРС, от което е видно, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца срещу ответника по настоящото дело, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №237/17.07.2023г., по реда на чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника И. Т. И., да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД посочените в исковата молба суми.

В срок е подадено възражение от страна на длъжника И. И., че не дължи обективираните суми обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение №237/17.07.2023 г.

Ищецът е изпълнил дадените указания от заповедния съд, като в срок е била подадена и настоящата искова молба.

Приобщен е по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 31.01.1991 г., от който е видно, че ответникът по делото на посочената дата е придобил недвижим имот находящ се в гр. С., в сграда находяща се в комплекс „Христо Смирненски“ с площ от 45, 92 кв.м.

От приобщеното по делото удостоверение издадено от район „Слатина“ при Столична община е видно, че след 1976 г. на комплекс „Христо

Смирненски“ е дадено наименование ж.к.

„Христо

Смирненски“/като за същото е посочено, че е популярно сред населението с кв. „Слатина“/.

Видно от приобщения по делото списък на живущите по апартаменти 2 за жил. дграда- бл.73 от 28.09.1987 г., е че ответникът е вписан като живущ в апартамент №52.

Представен е с ъ щ о и договор между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД- отчетното дружество, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие.

По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици за кв. Слатина, блок 73, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в блока топлоенергия. Приложен е към него и декларация подписана от управител на ЕС, както и списък на собствениците в блока.

Приобщени са по делото обща фактура №1014050623 от 31.07.21 г., за отчетен период от 01.05.20 г. до 30.04.21 г. на стойност 70,63 лева, както обща фактура №1021573499 от 31.07.22 г., за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.22 г. на стойност от 96,46 лева, за инсталация с номер

400019191339/апартамент №52, вх.1, бл.73, ж.к. Смирненски“/.

По делото е приложена и справка за абонат с номер №400019191339, която е издадена за периода от 05.2020г. до 09.22г., за обща стойност от 220,37 лева, от които 195,60 лева посочени като главница и сумата от 24,77 лева като лихва.

Приложен е и сключеният договор от 03.06.20 г. който урежда отношенията между етажната собственост и третото лице помагач, по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер.

От третото лице- помагач по делото са представени и отчети за отоплителни сезони за периодите от 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., както и от 01.05.21 г. до 30.04.22 г., от които е видно, че първия период след корекция общата дължима сума за имота е 58,86 лева, а за втория период е в размер на 80, 38 лева и двете без ДДС.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имот находящ се в 3 гр.С. за посочения в исковата молба период е бил собственост на ответника по делото, като не са ангажирани доказателство в обраният смисъл.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота –собственост или вещно право на ползване.

Ответника по делото е бил собственик на процесния топлоснабден имот по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 31.01.1991г.

В качеството си на собствени к на топлоснабдения имот ответни кът се явява потребител на топлинна енергия като битов клиент.

По тази причина и именно в качеството си на собственик, ответникът за процесния период се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

По делото не се спори, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно е това, че в процесния имот, за посочения период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба, с изключение на претедниратните суми за отопление на общите части отредени в имота в размер на 16 кв.м., а се оспорва за останлата част от отопляемия обем на апартамента до 122 кв.м., както и че за процесния период в имота е извършвана услуга дялово разпределение в претендираната стойност.

По делото е изслушана и приета в съдебно заседание и съдебносчетоводно експертиза, която настоящия съдебен състав следва да кредитира в цялост, като от нея може да се установи какви суми са били начислявани, както и как са били отразени същите документално за процесния период/посочено е, че реално общия размер на осчетоводените суми е по4 голям от претендираните с исковата молба, но не е отправяно искане за увеличение размера на иска/.

По делото е изслушана и приета в съдебно заседание съдебнотехническа експертиза от вещото лице С. Ж., която настоящия състав кредитира в цялост. Въз основа на същата може да се стигне до извод за това, че в процесната сграда не е било прекъсвано топлоподаването в периода, за което ежемесечно са изготвяни отчети, за това как са били изготвяни същите, както и за стойността на изравнителните сметки.

По делото е изслушана и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно-техническа експертиза от вещото лице Г. Г., което настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира в нейната цялост. Същата не се подкрепя от останалите доказателствени източници по делото, сред които са и отчетите на топлинния счетоводител. Съдът намира, че макар и към изготвянето/месец март 2024г./ на експертизата да е установено, че в топлоснабдения имот са били свалени радиаторите, както и това, че вертикалните щрангове в него са били студени, то въз основа на този доказателствен източни не може да се обоснове извод, че за процесния период/ месец 05.2020 г. до месец 04.22 г. / в имота не се е подавала топлинна енергия. Доказателства в тази насока не са били ангажирани от страна на ответника, в чиято тежест е да докаже своите възражения, а представените топлинни отчети от третото лице- помагач не са оспорени.

Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка по делото се установи, че ответникът дължи на ищеца посочените в ИМ суми, като доколкото не е увеличен размера на иска по отношение на главницата, то съдът следва да уважи този иск до претендираната сума.

Доколкото се уважават главниците искове, то следва да бъдат уважени и предявените акцесорни искове за мораторна лихва.

Предвид изложеното, съдът следва да уважи исковата претенция по отношение на претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№578/23 г. по описа на РС- Коситнброд.

По разноските:

Съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което сторените разноски от страна на ищеца по делото следва да му 5 бъдат възложени. Представен е списък от ищеца, за сумата от 25 лева дължима и заплатена държавна такса в хода на исковото производство, сумата от 600 лева за внесен депозит по двете експертизи, както и за сумата от 100 лева за юриск. възнаграждение, които искания следва да бъдат уважени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл.415 и сл.

ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД , по отношение на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от А. С. А. – изпълнителен директор, че И. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Г., дължи следните суми: сумата от 165,38 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия, за периода от месец 05.2020 г. до месец 04.22 г.; сумата от 19,20 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 28.04.2023 година; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред съда – 11.05.23 година до изплащане на вземането; сумата от 30,22 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 05.2020 г. до месец 04.2022 година; сумата от 5,57 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.07.20 г. до 28.04.23 година, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 11.05.23 година до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№578/23 г. по описа на КРС, както и сумата от 75,00 лева, за направените разноски в заповедното производство, в това число сумата от 25 лева за заплатената държавна такса и сумата от 50 лева – юриск. възнаграждение, при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.