Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3927 от 18.10.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7493/2018
Вид
Решение № 3927
Подписан
18.10.2019
Състав
НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 3927 18.10.2019 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 7493 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Ю.Д. ЕГН **********, чрез пълномощниците адв. С.П.К.и адв.

Т.М.Д. против Б. Р. С. АД, ЕИК130950970, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с която е предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6070 евро /еквивалента на 11865 лв./ - като част от платените на 13.05.2018г. 24230,21 евро, при начална липса на основание, като разлика между платените и действително дължимата главница по „Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот ***“ сключен между Д.Ю.Д. и банка - „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* /тогава „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД/.

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2008г. между страните бил сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот ***, по силата на който банката следвало да предостави кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 685 лева. Част от сумата, представляваща равностойността в швейцарски франкове на сумата от 50 685 лева била преведена по блокирана банкова сметка *** - кредитополучател, с която сума следвало да се заплати дължимата от последния цена по договор за покупко-продажба на имот. Останалата част от кредита, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева е следвало да му се предостави за довършителни работи на два етапа по друга сметка. Ищецът твърди, че всички суми по отпуснатия кредит били предоставени на кредитополучателя в лева, като кредитополучателя не бил получавал никакви суми по кредита в швейцарски франкове. На 27.08.2008г. ответното дружество „Б. ритейл сървисиз“ АД е встъпило в правата на банката кредитодател - „Юробанк България“ АД, въз основа на сключен между двете дружества договор за цесия.

Твърди се, че след сключване на договора за кредит настъпило изменение в курса на швейцарския франк спрямо българския лев, с тенденция към повишаване на курсовата разлика в ползва на швейцарския франк. От друга страна банката увеличила и лихвения процент по ипотечни кредити за граждани в швейцарски франка, което довело до повишаване на размера на анюитетните вноски по кредита. В последствие били подписани и няколко допълнителни споразумения и анекси към основния договор. Описаното довело до съществено влошаване на икономическото положение на кредитополучателя, спрямо положението му към подписване на договора за кредит. След серия от предсрочни погасявания по кредита, на 13.05.2013г. ищецът внесъл сума в размер на 24230,21 евро, с която, след превалутиране от страна на банката били удовлетворени окончателно всички парични претенции на ответното дружество по договора.

Ищецът твърди, че в договора се съдържали редица неравноправни клаузи, включително и всички допълнителни споразумения, сключени с ответното дружество, което не притежавало нужния лиценз за упражняването на банкова дейност.

Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 2 от сключения между страните договор погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която същият е бил разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършвало с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове. Съобразно чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката, курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително и в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл. 23., ал. 2 от договора кредитополучателят декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Ищецът твърди, че е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Посочва, че с Решение на СЕС по дело С-26/13 било прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 налага задължението в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на конвертиране на чуждестранната валута, посочен във въпросната клауза, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. В настоящия случай, банката била уведомила ищеца потребител, че избраната чуждестранна валута не е с фиксиран курс, но не му е предоставила информация за факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането и последиците, свързания с риска от повишаване на погасителните вноски при колебания в обменния курс.

Ищецът не е бил запознат по подходящ начин с посочените по-горе обстоятелства, като не е могъл да разбере поетите рискове.

Сочи, че разликата в курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката, по неин търговски курс, към всеки от двата момента, която се явява печалба за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна лихва. Тази разлика не била част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга.

Твърди се, че в т. 59 от Решението на СЕС по дело

С-26/13 е прието, че курсовата разлика не е част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга. Клаузата на чл.

23, ал.1 и 2 представлявала пряка уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната страна неизгодните икономически последици от повишаване на валутния курс на швейцарски франк. В този смисъл било и Определение от 22 февруари 2018 г. на СЕС по дело С-119/17.

Освен това клаузите на чл. 23 от договора обективирали декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към лева/евро и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по кредита и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и всички вреди /включително пропуснати ползи/, но същата не съдържа предварително оповестяване на валутния риск и единствено свидетелства за формалното спазване от страна на банката на принципа на добросъвестност, прогласен от чл. 143 от ЗЗП. В случая обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност и съгласие, не следват от ясно и прозрачно формулирани условия на договора. За ищеца са останали неясни последиците от сключване на договор за кредит в швейцарски франкове и начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните му задължения за погасяване на кредита.

Следователно, непредоставянето на подобна информация от страна на банката било в нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП. Освен това чл.

6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 не представяли по ясен и разбираем за потребителя начин съществените условия от сключения договор, водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на потребителя, поради което били неравноправии, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - нищожни.

Ето защо на 13.05.2013г. ищецът не е следвало да заплати изисканата от ответника сума /еквивалент на 24230,21 евро/, а сума в по-малък размер, тъй като при превалутирането не е следвало да прилага повишения курс на швейцарския франк, а курсът, който е приет към момента на подписване на договора - 1,175200 лв. за 1 шв. франк. Ищецът бил заплатил еквивалента на приблизително 29959,27 швейцарски франка. Разликата между действително дължимото и това което платено, без да се дължи била приблизително 12028,66 лв. или 6228,58 евро, която сума следвало да бъде уточнена в хода на процеса. В последното проведено съдебно заседание, ищецът се отказва от иска за разликата над 6070 евро /с левова равностойност 11865 лева/ до първоначално предявения размер от 6228,58 евро /12028,66 лева/.

С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Признава обстоятелството, че на 03.07.2008г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ от една страна и Д.Ю.Д., от друга, бил сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № *** за кредитен лимит на равностойността в швейцарски франкове на 80 685 лева. Впоследствие вземанията по договора за кредит били прехвърлени с договор за цесия на ответника. Между ищеца и ответника били сключени три допълнителни споразумения – от 09.11.2010г., от 06.01.2012г. и от 15.03.2013г., както и два анекса за частично погасяване на кредита, а именно: анекс от 03.05.2012г. за сумата от 9980 швейцарски франка и анекс от 08.11.2012г. за сумата от 13 520 швейцарски франка. Кредитът бил усвоен от ищеца. Ответникът твърди, че кредитът бил окончателно погасен на 10.07.2013г., когато ищецът внесъл сумата от 24 390,24 евро, които са превалутирани и по курса на банката се равнявали на 30 000 швейцарски франка. Ответникът поддържа, че кредитът е договорен, разрешен, усвоен и изплащан в швейцарски франкове, като оспорва всички твърдения на ищеца в обратната насока. Сочи, че в договора за кредит ясно били посочени размера на сумите по договора в швейцарски франкове. Вноските се дължали в швейцарски франкове, като обменият курс на банката не определял техния размер. Изречение второ на клаузата на чл.

6, ал. 2 от Договора уреждала единствено ситуация, при която, ако кредитополучателят е в неизпълнение в деня на падежа на някоя от месечните вноски не е постъпила дължимата сума в договорената валута. В този случай банката имала право да погаси липсващата вноска, като продаде на кредитополучателя нужното му количество швейцарски франкове срещу съответните парични суми от други сметки на кредитополучателя, като приложи своя курс „продава“. Тази възможност обаче не била задължителна, а ищецът бил свободен да набавя необходимото количество швейцарски франкове за погасяване на дължимите вноски от друга банка, обменно бюро или друго място, чийто валутен курс е счел е за най-изгоден. Ето защо не би могло да става въпрос за „печалба“, която банката формира от разликата между валутния курс на швейцарския франк.

Ответникът твърди, че ищецът бил информиран за валутния риск съгласно чл. 23, ал. 1 от Договора за кредит. Посочва, че клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 не били неравноправни. Позовава се на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и твърди, че посочените клаузи били уговорени индивидуално. Процесният кредит бил отпуснат по искане на ищеца, в което искане били посочени основните параметри на кредита, включително и обстоятелството, че ищецът искал възнаградителната лихва по договора за кредит да е плаваща, како за валута ищецът бил отбелязал „равностойността на евро в швейцарски франкове в деня на усвояването на кредита“ и „лева“, а като цел на договора са отбелязали „покупка“. От датата на искането 12.05.2008г. до сключването на договора били изминали около два месеца, през които страните преговаряли и всяка от тях е могла да предлага промени, да иска добавянето или премахването на условия- т.е. страните са имали възможност да преговарят по условията на договора. Клаузите в процесния договор не били част от общите условия на банката, като всяка от тях подлежала на обсъждане и евентуално при искане – на промяна. Освен това ищецът към момента на сключване на договора бил управител на търговско дружество, поради което като средностатистически потребител е бил осведомен за факта, че швейцарският франк няма фиксиран курс спрямо лева или евро, за което бил предупреден с клаузата на чл. 23 от процесния договор. Банката нямало как да прогнозира конкретните предстоящи промени на валутните курсове, независимо дали в посока на повишаване или намаляване. Също така договорът бил сключен, тъй като към момента на подписване на договора кредитите в швейцарски франкове били с най-ниски лихви, а не защото на ищеца му били необходими суми точно в тази валута. От нотариалния акт за покупката на недвижимия имот било видно, че продажната цена била уговорена в лева. Ето защо в договора се включила клауза относно „превалутиране“ на усвоения кредитен лимит. Освен това, с посочените по-горе допълнителни споразумения били уговорени периоди на облекчено погасяване на кредита. Относно разпоредбите, свързани с валутата на договаряне, усвояване и на погасяване на кредита същите съставлявали основен предмет на Договора за кредит, поради което не можели да се считат за неравноправни при условие, че са изразени на ясен и разбираем език.