Акт от 20.02.2023, Административен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 гр. Силистра,

20.02.2023 година

Административен съд гр.Силистра, в закрито, разпоредително заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: съдия П.Георгиева-Железова, разгледа административно дело № 151 по описа на АС за 2022 г. гр.Силистра и, за да се произнесе по молбата на жалбоподателя за допускане на графологическа експертиза, взе предвид следното:

С молба от 01.02.2023 г. жалбоподателят е поискал назначаване на съдебно-графологична експертиза по повод преценка автентичността на подписите под определени фактури, а именно № 14 от 28.09.2021 г.; № 15 от 28.09.2021 г., № 16 от 28.09.2021 г., № 24 от 08.11.2021 г., както и на международни товарителници.

Препис от молбата е била връчена на ответната страна, която е подала писмено възражение с доводи за неоснователност на искането за назначаване на графологична експертиза, като е обърнала внимание, че поставените въпроси, които целят да се установят чрез графологическата експертиза, не касаят предмета на делото, тъй като фактурите, посочени като предмет на съдебно-графологическата експертиза, са неподписани. Освен това, ответникът счита, че въпросите в искането за експертиза са неотносими към документите, за които е открито производството по оспорване в съдебно заседание от 19.01.2023 г. и не са съобразени с дадените от съда указания с определение № 36 от 26.01.2023 г. по настоящото дело.

Съгласно чл. 153 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК на доказване в процеса подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Предмет на спор, повдигнат с жалбата пред АС-Силистра, не е отказано право на данъчен кредит по получени доставки, а за наличието на предпоставки за прилагането на нормата на чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС по доставки, декларирани в дневниците за продажбите и в СД за ДДС по ЗДДС от „Аура Север“ЕООД като вътреобщностни.

В тази връзка по делото няма спор, че подписите, положени под процесните международни товарителници, са изпълнени от лицата,сочени като автори на подписите.Спорът е, че документите не съдържат всички реквизити по чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС.

По отношение на фактурите – по делото не е откривано производство за оспорване на фактурите, посочени от жалбоподателя. Открито е производство за оспорване истинността на писмени потвърждения за доставка и за международни товарителници.

В обобщение, след преценка на писмената молба и становището на ответника съдът намира, че действително посочените задачи в молбата нямат връзка с предмета на делото и не касаят спор за фактите, които са правнозначими.

Те не се отнасят за преценка-дали декларираните като вътреобщностни доставки са действително такива; По делото няма констатации от ответника за нередовно водено счетоводство; Предметният спор не е за признат или отказан данъчен кредит.

Спорът се свежда до това дали декларираните

ВОД в действителност са осъществени като такива по смисъла на чл. 7 и чл. 53 от ЗДДС или следва да се счете, че са осъществени на територията на Р България, при което ставката няма да е нулева.

С оглед гореизложеното, молбата на жалбоподателя се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ молбата на жалбоподателя от 01.02.2023 г. за допускане на съдебно-графологическа без уважение.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните.

СЪДИЯ:………………….