Определение № 36727 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36727 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110102072 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Ц. Н., Ц. Н. П. и Т. Н. П. срещу „С*“, Поделение „М*“.

С разпореждане от 27.05.2026г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, като:

1) Изложат конкретните обстоятелства, на които се основават предявените искове правопораждащите факти, свързани с възникването на вземанията на ищците, в т. ч:

- да посочат кога е починал общият им наследодател Н* П. Н*; наследодателят им бил ли е страна по сключен трудов договор, с кого и кога е бил сключен договорът; какъв е размерът на уговореното трудово възнаграждение;

- да индивидуализират всяко отделно вземане, включено в общата сума от 5900 лева, по основание, размер и период: 1) каква част от тази сума представлява трудово възнаграждение, какъв е видът на трудовото възнаграждение (основно или допълнително), за какъв период се твърди, че възнаграждението е дължимо и е останало неплатено; 2) каква част от общата сума представлява обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за колко дни и за коя година се претендира същото; 3) какво друго обезщетение се претендира съгласно КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, да бъде уточнено по вид и период, както и неговия размер от общия размер на сумата от 5900 лева;

- да посочат поотделно каква част от общия размер на вземането за мораторна лихва от 2600 лева се претендира върху вземането за неплатено трудово възнаграждение, върху вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск и върху другото неуточнено обезщетение по КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и да посочат фактът, с който свързват изпадането на ответника в забава от 02.02.2022г.

2) Посочат дали вземанията се претендират при условията на активна солидарност, или при условията на разделност. В случай че вземанията се претендират от ищците солидарно, последните да посочат откъде произтича активната солидарност между ищците, а в случай, че претендират вземанията разделно да посочат всеки от ищците за каква част от всяко отделно вземане предявява иск.

3) Да формулират надлежен петитум на исковата молба, съобразно направените уточнения, в който изрично да е посочено какво искане се отправя до съда.

4) Да представят документ за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 112,48 евро.

С уточнителна молба от 02.07.2026 г. ищците посочват, че Н* П. Н* е починал на 1

27.01.2022 г., като приживе е бил страна по трудов договор, сключен на 30.09.2019 г. с работодателя „С*“ ЕАД, с уговорено трудово възнаграждение от 1150 лева. Посочват, че общата претендирана сума от 5900 лева, представлява трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение съгласно КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, от общия размер на паричните средствата в личната му партида, вкл. и обезщетение от синдикален членски внос. Твърдят, че за м.09.2021 г. неплатеното трудово възнаграждение е в размер на 650,36 лева; за м.10.2021 г. – в размер на 812,95 лева и за м.11.2021 г. – в размер на 812,95 лева. Така посочените суми били ориентировъчни и точната им конкретизация щяла да стане след задължаване на ответника да представи ведомостите и всички счетоводни документи за 2019, 2020 и 2021 г. Сочат, че ответникът е изпаднал в забава на 02.02.2022 г., когато пред него е била входирана нарочна молба за изплащане на дължимите суми. Вземанията се претендират разделно – при квоти от по 1/3 част за всеки ищец.

На първо място, съдът намира, че неправилно е указал на ищците да представят доказателства за внесена държавна такса, като неизпълнението не може да бъде скрепено с неблагоприятни последици, поради което разпореждането в тази част следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК. В случая са предявени искове от универсални правоприемници на починал работник/служител, като спорът по делото е трудов и произтича от прекратено трудовото правоотношение. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно работниците, респ. техните наследници и те не заплащат такси и разноски по делото – така Определение № 1275 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1337/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

Независимо от това, съдът счита, че указанията не са изпълнени в цялост от ищците. Не е индивидуализирано всяко отделно вземане, включено в общата сума от 5900 лева, по основание, размер и период, с изключение на вземането за трудово възнаграждение за м.09, м.10 и м.11.2021 г. в общ размер на 2276,26 лева. Липсва каквото и да било уточнение относно вземанията за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като не е посочено и какво друго обезщетение се претендира съгласно КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Същото се отнася и по отношение на указанията във връзка с претендираното обезщетение за забава в размер на 2600 лева – не е посочено каква част от този общ размер се претендира върху вземането за неплатено трудово възнаграждение, върху вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск и върху другото неуточнено обезщетение по КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК дължи да прекрати производството. Във връзка с искането за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на ответника да представи ведомостите и всички счетоводни документи за 2019, 2020 и 2021 г. следва да се посочи, че предвидените в процесуалния закон способи за събиране на доказателства (включително този по чл. 190, ал. 1 ГПК) са регламентирани за осигуряване на възможност за страните в исковото производство да установят твърденията си по предмета на делото, а не за индивидуализиране на този предмет в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да върне исковата молба в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищците при условията на разделност (при квоти от по 1/3 част за всеки), сумата над размера от 2276,26 лева (сбор от неплатено трудово възнаграждение за м.09, м.10 и м.11.2021 г.) до пълния предявен размер от 5900 лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за неуточнен период, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение съгласно КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските от общия размер на паричните средствата в личната партида на починалия Н* П. Н*, както и в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищците при условията на разделност (при квоти от по 1/3 част за всеки) сумата в размер от 2600 лева, представляваща 2 мораторна лихва за периода от 02.02.2022 г. до 11.08.2025 г. В тези части производството по делото следва да се прекрати.

Делото оставя висящо по отношение на установителните искове на ищците за признаване за установено, че ответникът им дължи в качеството на наследници на починалия Н* П. Н*, при условията на разделност (при квоти от по 1/3 част за всеки), сумата в размер от 2276,26 лева, представляваща сбор от неплатено на починалия работник трудово възнаграждение за м.09, м.10 и м.11.2021 г.

Съдът счита, че в исковата молба, след направените уточнения от 02.07.2026 г., е налице противоречие в обстоятелствената част и заявения петитум, тъй като ищците са изложили твърдения, че трудовият договор на техния наследодател е бил сключен със „С*“ ЕАД, а са насочили исковете си срещу „С*“, Поделение „М*“. Поради това, исковата молба следва да се остави без движение и да се укаже на ищците да посочат надлежния ответник, а в случай че поддържат исковете както са предявени - да уточнят какъв е правният им интерес да ги насочат против „С*“, Поделение „М*“.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК разпореждане № 64695 от 27.05.2026 г. по гр. дело № 2072/2026 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която е указано на ищците да представят документ за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 112,48 евро.

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от С. Ц. Н., Ц. Н.

П. и Т. Н. П. срещу „С*“, Поделение „М*“, в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищците при условията на разделност (при квоти от по 1/3 част за всеки), сумата над размера от 2276,26 лева (сбор от неплатено трудово възнаграждение за м.09, м.10 и м.11.2021 г.) до пълния предявен размер от 5900 лева, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за неуточнен период, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение съгласно КТ, КСО и Наредбата за работното време, почивките и отпуските от общия размер на паричните средствата в личната партида на починалия Н* П. Н*, както и в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищците при условията на разделност (при квоти от по 1/3 част за всеки) сумата в размер от 2600 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.02.2022 г. до 11.08.2025 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2072/2026 г. по описа на СРС, 27 състав, в тези части.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от С. Ц. Н., Ц. Нейденов П. и Т. Н. П. срещу „С*“, Поделение „М*“.

УКАЗВА на ищците, че е налице противоречие между твърдението им, че техният наследодател е бил в трудово правоотношение със „С*“ ЕАД, и насочването на исковете срещу друг субект - „С*“, Поделение „М*“, като им УКАЗВА в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да посочат надлежния ответник по исковете, а в случай че поддържат исковете както са предявени - да уточнят какъв е правният им интерес да ги насочат против „С*“, Поделение „М*“.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение на така дадените указания в цялост, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението в частта, с която се прекратява частично производството по настоящото дело, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

3

Препис от определението да се изпрати на ищците.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4