Решение № 10 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЯ при участието на секретаря АММ като разгледа докладваното от АСЯ Гражданско дело № 20221110123030 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно съединение установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 6 ЗПФУР.

Ищецът „******“ ЕООД е подал срещу ответника М. Н. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, дължими по договор за паричен заем № ***/07.09.2016 г., сключен с „******“ ЕАД, погасени чрез плащане от „****“ ЕООД, в качеството му на поръчител по силата на сключен договор за поръчителство от 07.9.2016 г., вземанията по които са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, а именно: 737,59 лева, представляваща главница, заедно със законната лихва от 29.12.2021 г. до погасяване на задължението, 132,44 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.10.2016 г. - 10.10.2017 г. и 251,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.10.2016 г. - 23.02.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу длъжника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 07.9.2016 г. между „******“ ЕАД и ответника е 1 сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 1000 лева, като сумата му е предадена.

Поддържа, че ответникът е поел задължение да върне заема на 13 месечни вноски – всяка по 96,67 лева, включващи главницата от 1000 лева и възнаградителна лихва в размер на 256,71 лева. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит ответникът сключил с праводателя на ищеца „****“ ЕООД договор за поръчителство, като последният се задължил да отговаря пред кредитодателя за задълженията, поети от ответника по договора за кредит. Договор за поръчителство бил сключен и между „****“ ЕООД и „******“ ЕАД. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора за кредит, поради което на 23.2.2021 г. поръчителят заплатил на заемодателя процесните суми, с което плащане в него полза възникнало вземане срещу длъжника. Сочи, че е придобил вземанията на кредитора и на поръчителя по кредита по силата на договор за цесия, която е съобщена на ответника. Моли съда да установи вземанията така, както са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът оспорва наличието на сключен с „****“ ЕООД договор за поръчителство, както и на такъв между посоченото дружество и заемодателя.

Оспорва прехвърлянето на вземанията, както и да е уведомен за цесията.

Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена 2 форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между „******“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне, заедно с възнаградителната лихва; падеж на задълженията по договора за кредит; наличие на договори за поръчителство, по силата на които „****“ ЕООД е погасило задълженията на длъжника по договора за кредит в претендирания размер; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

С определението от 10.10.2022 г. и с протоколно определение от 08.11.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 07.9.2016 г.между ответника и „******“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит със съдържанието на представения към исковата молба документ, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лева, която му е предадена; че ответникът е поел задължение да върне заема на 13 месечни вноски – всяка по 96,67 лева, включващи главницата от 1000 лева и възнаградителна лихва в размер на 256,71 лева в периода 10.10.2016 г. – 10.10.2017, съобразно представения към исковата молба погасителен план; че „****“ ЕООД е погасило към кредитодателя вземанията на ответника по процесния договор за кредит, както и че ответникът не е извършил нито едно плащане по процесния договор за кредит, включително на дължими по договор за поръчителство суми. Ето защо и на основание чл. 153 ГШК съдът намира осъществяването им за доказано.

Предвид горното за ответника е възникнало задължение да погаси задълженията за главница и възнаградителна лихва.

3

Според константната съдебна практика договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство. Ето защо съдът ще изследва единствено наличие на валиден договор за поръчителство между кредитора-заемодател и поръчителя, като счита за ирелевантно да обсъжда възраженията на ответника относно пороци на договора за поръчителство между него и „****“ ЕООД.

По делото е представен договор за поръчителство от 07.9.2016 г., сключен между „******“ ЕАД и „****“ ЕООД, по силата ма който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с ответника за всички задължения по процесния договор за кредит. Макар представения по делото договор да не е подписан, доколкото и двете страни са търговски дружества, приложима е разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Доколкото поръчителят е платил всички задължения на ответника по процесния договор за кредит, то няма съмнение че с поведението си не е оспорил действителността на изявлението. Ето защо съдът намира за установено, че между кредитора и поръчителя е налице валидно правоотношение по договор за поръчителство, по което „****“ ЕООД е изпълнило задълженията на ответника по процесния договор за кредит. Страните не спорят, а и от уведомлението за извършеното плащане /л. 32 от делото/ се установява, че последното е извършено на 23.2.2021 г. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Ето защо след извършеното плащане качеството кредитор на процесните вземания има платилият поръчител.,

С договор за цесия от 02.3.2021 г. „******“ ЕАД /цедент 1/ и „****“ ЕООД /цедент 2/ са прехвърлили на цесионера – ищец свои вземания, подробно описани в приложенията към договора. Видно от представеното към исковата молба извлечение от приложение № 1 /л. 35, по силата на договора е прехвърлено към ищеца именно вземането на поръчителя. В 4 приложението е посочено че задължението към заемодателя е платено, като се дължи на поръчителя. Предвид така направените уточнения в приложението, неоснователни са възраженията на ответника, че не е ясно кой кредитор какво вземане прехвърля на цесионера.

Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право /завършва фактическия състав на придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника/, поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл.

290 ГПК съдебна практика – решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.

От представеното по делото пълномощно /л. 56 от делото/ е видно, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на извършеното прехвърляне, като договорът за цесия, заедно с приложението към него, писменото пълномощно и изготвеното до ответника уведомление /л. 30 и сл. от делото/ са връчени на ответника, заедно с преписа от исковата молба и останалите доказателства. Ето защо съдът намира за доказано прехвърлянето на вземанията на поръчителя по процесния договор за кредит с договор за цесия, който има действие спрямо длъжника.

Предвид изложеното, исковете за установяване на процесните задължения към цесионера са основателни. В срок ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.

143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.

Ищецът не твърди и по делото няма доказателства поръчителят да е уведомил ответника за намерението да изпълни задълженията по процесния договор за кредит. С уведомлението от 23.2.2021 г. поръчителят е уведомил длъжника за вече извършеното плащане. Поради това ответникът-длъжник може да противопостави на поръчителя възражението си за изтекла погасителна 5 давност на задълженията към момента на плащането – 23.2.2021 г. Макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от найважните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът може да противопостави и на ищеца възражението за изтекла погасителна давност и то следва да бъде разгледано.

В мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че задължението за главница се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че при уговорено погасяване на задължението на отделни погасителни вноски с различни падежи, съгласно императивната норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта /падежа/ на всяка отделна погасителна вноска, а не едва от падежа на последната вноска, т.е. - за всяка погасителна вноска тече самостоятелна давност. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Падежът на първата погасителна вноска е настъпил на 10.10.2016 г., като давностният срок е изтекъл на 16.12.2021 г. /като се съобрази спирането/. Ето защо и към момента на плащането нито една част от задължението за главница не е било погасено по давност. Ирелевантен в случая е въпросът дали след плащането тече нова давност, доколкото ищецът не претендира цялата главница, а давностният срок на задължението по втората вноска, е изтекъл на 17.1.2022 г. – след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21,12,2021 г., от която 6 дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и предвид чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо във всички случаи към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция в полза на ищеца съществува вземане за главница в претендирания размер, порадикоето искът за установяване на задължението за главница е основателен и следва да бъде изцяло уважен.