Решение № 116 от 27.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100601363 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба на адв. Д. Щ. от АК-Бургас, в качеството му на повереник на тъжителя О. К. М., против присъда № 260005 от 15.11.2021г., постановена по НЧХД № 428/2019г. по описа на Районен съд-Айтос. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. М. А. С. ЕГН ********** за невинен и го оправдал по повдигнатите му с тъжбата обвинения за осъществени престъпления по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл.130 ал.2 от НК, като отхвърлил предявения от тъжителя М. срещу М. С. граждански иск за причинени от деянието по чл.130 ал.2 от НК вреди за сумата от 500 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд осъдил тъжителя О. М. да заплати на подсъдимия С. сторените от последния разноски в размер на 1 000 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита.

Във въззивната жалба и допълненията към нея са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че постановената оправдателна присъда била следствие от превратното тълкуване на събраните по делото доказателства.

Престъпленията били категорично доказани, поради което се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираните с тъжбата деяния, уважаване на предявения граждански иск и присъждане в тежест на подсъдимия на сторените от тъжителя разноски.

1

Във връзка с жалбата и допълненията към нея е постъпил писмен отговор от подсъдимия С., чрез адв. П. А. от АК-Бургас, в който се сочи, че доводите на тъжителя били неоснователни, тъй като атакуваната присъда не страдала от посочените пороци, а била законосъобразна и правилна, поради което следвало да бъде потвърдена, като се иска на подсъдимия да бъдат присъдени сторените от него разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция тъжителят М., редовно призован, не се явява. От изпратената от електронната поща на адв. Д. Щ. от АК-Бургас молба е видно, че същият е упълномощен да представлява тъжителя в хода на въззивното производство по настоящото дело и в тази връзка желае делото да бъде разгледано в негово и на тъжителя отсъствие, да бъдат приети приложените към молбата писмени доказателства – адвокатско пълномощно, договор за наем и анекс към него, фактура и справка за извършени по делото разноски, и с която се отправя упрек към цялостната дейност на районния съд - в съдебното производство неглижирал обстоятелството, че по делото липсвал приложен още в хода на воденото преди това досъдебно производство доказателствен материал – фактура; не бил изпълнил задълженията си да събере всички необходими за правилното решаване на делото доказателства; мотивите не били разбираеми, каквото било изискването за всеки съдебен акт.

Във въззивното съдебно заседание подс. С., редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощения си защитник – адв. П. А. от АК-Бургас, която счита, че представените с посочената по-горе молба на тъжителя доказателства по делото не следвало да се приемат. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Обсъдена по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:

Подсъдимият М. А. С. ЕГН ********** е роден в гр. ***** и живее в с. *******, община ******, ***** област. Той е ******* гражданин и е неосъждан.

Към инкриминираната с тъжбата дата – 18.06.2019г., подс. С. и тъжителят М. живеели в с. ******, община ***** и били съседи - къщите им били непосредствено една до друга, разделени от бетонна ограда. Тъжителят бил едноличен собственик и управител на „********, ЕИК ******** - търговско дружество, приоритетно извършващо превоз на пътници, като за тази цел били наети автобуси, сред които и автобус марка „*****“, модел „*******“, с рег. № *******, собственост на **********“ – *********. Тъжителят М. лично 2 осъществявал превозите на пътниците, като вечер паркирал някой/и от автобусите на улицата пред дома си, както и пред този на подс. С.. Това правел и синът му – свид. К. К., занимаващ се със същата дейност. Тъй като първите курсове за съответния ден започвали в ранните часове на деня, тъжителят и синът му имали практика да стартират двигателите на автобусите, паркирани пред тяхната и на подсъдимия къщи, около 03:30 часа, след ги оставяли да работят на място, за да загреят. Майката на подс. С. – свид. З. А., подавала жалби в полицията за шума от автобусите, което влошило отношенията между двете семейства.

На посочената по-горе дата, около 03:50 часа, тъжителят за пореден път стартирал двигателите на автобусите пред дома си, включително и на този марка „*****“, модел „*******“, рег. № *******. Малко след това, докато седял в него на шофьорската седалка, подс. С. излязъл от дома си, взел няколко камъка от земята, приближил се до автобуса и ги хвърлил по предното му стъкло, в резултат на което го счупил, след което се прибрал в дома си.

В хода на съдебното производство била изготвена оценъчна експертиза, от която се установява, че към датата на увреждането стойността на увреденото имущество – предно панорамно стъкло, била 1 720 лева (като посочената стойност включвала и необходимите за възстановяването на стъклото разходи – боя, кит, цена на услугата по поставянето на стъклото и други).

Изложената фактическа обстановка съдът извлече въз основа събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. К. К., К.М. и З. А., и от писмените доказателства и доказателствени средства – оценъчна експертиза, копие на договор за наем от 14.03.2019г., копие на фактура № 1004204896 от 11.07.2019г., справка за съдимост на подсъдимия и други.

Въззивният съд установи, че първата инстанция е изследвала обективно, всестранно и пълно наличните по делото доказателства, тълкувала ги е съобразно точното им съдържание, без да ги извращава, подценява или надценява, чрез което е извела правилна фактическа обстановка. Настоящият състав се присъединява изцяло към дадената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност, която намира за хомогенна и непротиворечива, а следващите от нея фактически изводи се оценяват като логични и обективно верни. Показанията на свидетелите К. и К. М. не оставят съмнение, че на инкриминираните с тъжбата дата, място и време, подс. С. е взел няколко камъка от земята пред дома си и ги хвърлил по прозореца на наетия от ********** автобус. Със същата категоричност се установява, че вследствие на деянието на обсъждания автобус били нанесени щети, изразяващи се в унищожаване на предното му панорамно стъкло. В частта, в която посочените свидетели сочат, че подс. С. е обиждал и заплашвал тъжителя М., настоящият състав счита, че същите не са убедителни в достатъчна степен и не се подкрепят от други доказателствени източници, поради което не ги кредитира с доверие, а също така в тях не се съдържат конкретни волеизявления, които същият евентуално е сторил. Съдът отбелязва, че евентуални оскърбителни или обидни за тъжителя изявления или заплахи, 3 отправени от подсъдимия, всъщност не са включени във фактическата рамка на повдигнатото с тъжбата обвинение, поради което и не следва да бъдат изобщо обсъждани.

След като е установил и обсъдил фактите, включени в предмета на доказване по делото, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав.

Безспорно в принципен план подс. С. е унищожил предния панорамен прозорец на автобуса, експлоатиран от „*******, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК. Пострадал от това престъпление обаче, респективно от престъплението по ал.4 на същия член (каквото е повдигнатото с тъжбата обвинение) може да е единствено физическото лице, собственик на вещта, изхождайки от общия принцип, че вещта погива за собственика й. Облигационните връзки между собственика на конкретна вещ и други лица, възникнали по повод увредената вещ, могат да обосновават промяна в горепосочения извод, но за това по делото не са налице съответните годни и кредитирани от съда доказателства. По отношение на представените във въззивното производство от повереника на тъжителя документи, настоящият състав счита, че те не притежават сочената от същата страна по делото доказателствена сила. От тях, разгледани обаче в съвкупност с показанията на свидетелите К. и К. М., твърденията на тъжителя в жалбата и факта, че автобусът се е намирал във фактическата власт на последния, се установява, че в действителност О. М. е ползвал в качеството си на управител на „********* превозното средство въз основа на сключен между неговото дружество и ** „***********“ договор за наем. Повереникът твърди, че между същите страни към споменатия наемен договор бил сключен и анекс, представен във въззивното производство, съгласно който наемателят „******** се задължил да поема, извършва и заплаща за своя сметка всички повреди и щети по предоставения му автобус, предмет на договора, с което обосновава качеството на пострадал на физическото лице - тъжителя М.. Съдържанието на посочения документ според настоящия състав противоречи изцяло на правилата на формалната логика и на обичайните отношения между търговци в подобни случаи, но найсъщественото – не е подкрепено от други годни доказателства. При липса на други доказдателства, не може с категоричност да се потвърди автентичността на вписаната в анекса дата, нито дали той обективира действителната воля на посочените в него страни.

Наред с това, на л.20 от приобщеното към делото досъдебно производство е приложен договор за наем на автобус марка „*****“, модел „******“, с рег. № ****** (процесният автобус), сключен между „******* и ** „***********“ на 22.04.2019г., а представеният във въззивното производство наемен договор за същия автобус и между същите страни е с посочена дата 14.03.2019г. и осезаемо се различава от представения в досъдебното производство договор, което на свой ред буди основателно съмнение в истинността на представените по делото документи. Докато за съществуването на наемните отношения между двете дружества са налични и други доказателства, то за последващата им уговорка в анекса отсъстват каквито и да било подкрепящи я достоверни източници на фактически данни.

4

По-нататък, от значение за образуване и водене на наказателно производство от частен характер за осъществено престъпление по чл.216 ал. 4 от НК е волеизявлението на пострадалото лице. В разглеждания случай субектът, претърпял имуществени вреди от счупването на предното стъкло, е собственикът на автобуса - ** „***********“, което е юридическо лице-търговско дружество. Районният съд е приел, че представителят му – М.

И. М. бил обективирал пред разследващите органи в досъдебното производство нежеланието си да бъде образувано наказателно дело. Такова изявления настоящият състав не установи, но дори и да беше сторено, то би било ирелевантно. От гледна точка на наказателното право, поради правната си природа, юридическо лице не може да притежава качеството на пострадал, тъй като съгласно разпоредбата на чл.74 от НПК, пострадал може да бъде само „…лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. По аргумент от разпоредбата на чл.74 ал.2 от НПК, в правната теория и съдебната практика не съществува спор, че законодателят е визирал единствено физическите лица, които единствено могат да имат наследници. Доколкото не обладава качеството на пострадал от престъплението, собственикът на увредената вещ не е овластен да инициира и наказателно дело от частен характер, тъй като то се образува единствено по тъжба на пострадалия. От изложеното явства, че тъжителят М., като физическо лице, изначално не е притежавал качеството на пострадал, тъй като увредената с престъплението вещ не е негова собственост, а принадлежи на юридическото лице „*********. Следователно тъжбата, подадена от М. в качеството му на управител на „********, както и от името на самото дружество „******** , не изхожда от пострадало от престъплението физическо лице, както изисква разпоредбата на чл.80 от НПК, което води до заключение за изначалната липса на надлежна тъжба, и това е основание за прекратяване на наказателното производство в тези части на основание чл.24 ал.5 т.1 от НПК. Въпреки това обаче районният съд е постановил присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.4 от НК, който правен извод е правилен по същество, поради което атакуваната присъда в тази част следва да се потвърди.