Определение № 128 от 28.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500114 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „В. и к. „ ЕООД – Пловдив ,представляван от ю.к.Г. Н. вх.№ 4064/02.02.2024г. против протоколно определение от 18.01.2024г. , с което е обезсилено решение № 3391/19.07.2023г. ,постановено по гр.д.18040/22 г. по описа на РС – Пловдив ,обезсилена е заповед № 6374/14.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по в.гр.д. 2463 / 2023.пПо описа на ОС – Пловдив. По подробно изложените съображения в частната жалба жалбоподателят заявява искане за отмяна на това определение и връщане на делото за произнасяне по въззивната жалба.

От ответника по частната жалба Е. Ш. З. ,представляван от особен представител адв.Л. е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба и по съображенията ,изложени в него се заявява искане същата да бъде оставена без уважие.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото ,по което е постановено обжалваното тук определение – в.гр.д.2463/2023 г. по описа на ОС – Пловдив ,е образувано по въззивна жалба от Е. Ш. З. ,представляван от адв-Л. ,преупълномощена от назначения му особен представител адв.Д. ,против решение ,постановено по гр.д.18040/2022 г. по описа на РС – Пловдив ,в частта ,в която е признато за 1 установено ,че същият дължи на „В. „ЕООД парични суми за консумирана питейна и отведена канална вода така ,както са посочени в решението.Доколкото ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, с определение по чл.267 от ГПК от 19.09.2023 г. въззивният съд ,насрочвайки делото за разглеждане в о.з. , е указал на въззиваемата страна ,ищец в производството ,да внесе възнаграждение за особен представител на ответника – жалбоподател в размер на 400 лв.Тъй като това не е било сторено с протоколно определение от 30.11.2023г. съдът е приел ,че неизпълнението на това указано задължение е нередовност на исковата молба ,поради което е оставил същата без движение до васяне на депозит за назначения особен представител в размер на 400 лв. и изрично е указал ,че при неизпълнение на на тези указания първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.Констатирайки ,че това указание е останало неизпълнено съдът ,с определение от 02.01.2024 г. е насрочил делото в о.з. като с протоколно определение от 18.01.2024 г. е обезсилил решение № 3391 / 19.07.2023г. ,постановено по гр.д.18040 / 2022 г. по описа на РС – Пловдив ,както и заповед № 6374 / 14.09.2022г. ,издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.13169 / 2022 г. по описа на РС – Пловдив и е прекратил производството по делото.

Против това протоколно определение е постъпилата и разглеждана тук жалба от ищеца в производството „В. „ ЕООД ,който счита същото за неправилно и позовавайки се на практика на ВКС ,която приема ,че невнасянето на възнаграждение за особен представител е нередовност на въззивната жалба ,а не на исковата молба и не рефлектира върху допустимостта на решението ,предмет на обжалване ,е заявил искане определението да бъде отменено и въззивната жалба ,по която е образувано в.гр.д. 2463/23 г. по описа на ОС – Пловдив да бъде върната като нередовна .

Действително приема се ,че неизпълнението на задължението за внасяне на възнаграждение за особен представител,назначен по чл.47 ал.6 от ГПК във въззивното производство е нередовност на жалбата .Това е така обаче

,когато задължението да стори това

,тежи върху жалбоподателя.Конкретният случай е точно обратния.Задължението за внасяне на възнаграждение за назначения на ответника ,тук жалбоподател ,особен представител е на ищеца „В. „ЕООД ,ответник по въззивната жалба ,което той не е сторил въпреки указанията на съда .Изискването за предварително внасяне на сумата ,която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител е сред условията за налдежното упражняване на правото на иск и невнасянето й препятства движението на делото ,поради което разпоредбата на чл.129 ал .3 от ГПК е приложима във всяка инстанция. Доколкото обаче последица от неизпълнението на задължението на ищеца да внесе дължимата сума за заплащане на възнаграждение за особения представител на ответника във фазата на въззивното производство ,е обезсилване на постановеното първоинстанционно решение ,то това следва да бъде направено с решение ,а 2 не с определение,поради което в конкретния случай ,съдът ,постановявайки обезсилване на решението на РС – Пловдив с протоколно определение е постановил недопустим съдебен акт ,който следва да бъде обезсилен и делото върнато на въззивния съд за надлежно произнасяне.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение от 18.01.2024г. , ,с което е обезсилено решение № 3391/19.07.2023г. ,постановено по гр.д.18040/22 г. по описа на РС – Пловдив ,обезсилена е заповед № 6374/14.09.2022г. за изпълнение на парично засълени епо чл.410 от ГПК и е прекратено производството по в.гр.д.

2463 / 2023. По описа на ОС – Пловдив и ВРЪЩА делото на ОС –Пловдив за надлежно произнасяне .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3