Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260914 от 11.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7519/2020
Вид
Решение № 260914
Подписан
11.02.2021
В сила
11.02.2021
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр. София, 11.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 7519 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 83817/08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 34596/2019 г. по описа на СРС, 155 състав е признато за установено по предявените искови претенции от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, против Г.Х.С., с ЕГН **********, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415 от ГПК вр. чл. 149 ЗЕ и чл.79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.Х.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 479,46 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и четиридесети шест стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 23,87 лв.

/двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.10.2017 г. до 05.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковите претенции за сумата от 22,53 лв. /двадесет и два лева и петдесет и три стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от май 2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 4,26 лв. /четири лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.10.2017 г. до 05.12.2018 г., като неоснователни.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.415 и чл.422 ГПК искове е подадена въззивна жалба от ответника Г.Х.С..

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и че е постановено в нарушение на материалния закон. Изразено е становище, че неправилно първоинстанционния съд е формирал извод, че ответницата е клиент на потребената в съсобствения имот топлинна енергия без да съобрази представената молба от другия съсобственик /от 17.12.2002 г./, в която същия е поискал откриване на партидата на негово име, която е одобрена и приета от ответника. С оглед това и при наличие на съгласие на другия съсобственик – ответник в производството за това неправилно и незаконосъобразно СРС е приел наличие на облигационно отношение във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди за съсобствения имот с ответницата.

Поддържа се, че ищецът не е успял да установи пълно и главно, че ответницата има качеството на ползвател на имота и потребената в него ТЕ за процесния период. По делото е безспорно установено, че единствен ползвател на имота по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в периода е друго лице-съсобственика А.И.С.. Поддържа, че ответницата никога не е живяла в имота, респективно – не е ползвала ТЕ. С оглед дадените разяснения с т.1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС заявява правни доводи, че другия съсобственик се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставената в имота ТЕ за битови нужди и съответно дължи нейната стойност.

Поддържа, че исковете следва да се отхвърлят, доколкото ищецът не е доказал, че са налице облигационни правоотношения с ответницата и че тя е пасивно легитимирана да отговаря по тях. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е е подала отговор на въззивната жалба.

В подадена молба от 04.02.2021 г. изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, законосъобразно и обосновано, както и че при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Чрез представеното гр.д. № 79776/2018 г. по описа на СРС, 155 състав, се установява, че на 31.12.2018 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която А.И.С. и Г.Х.С. са осъдени да заплатят разделно на „Топлофикация София”, както следва: А.И.С.

1/4 идеална част и Г.Х.С. и 3/4 идеални части от следните суми: сумата от 639,29 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. „*********, ет. *********абонатен № ****, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. сумата от 31,83 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.10.2017 г. до 05.12.2018 г., сумата от 30,04 лв. - главница за дялово разпределение, сумата от 5,68 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 05.12.2018 г„ както и законната лихва върху главницата, дължима от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По повод депозирано по делото възражение и дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С.” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу Г.Х.С. за дължимите от нея суми по заповедта.

За да се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР или ищеца и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.

150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

От представения пред първата инстанция заверен препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, том I к, peг. № 3930, дело № 406 от 26.11.1999 г. на нотариус с peг. № 041, действащ в района СРС се установява, че Г.Х.С. е призната за собственик на 3/4 идеални части на основание покупко-продажба, реализирано право на строеж и наследство, и А.И.С. е признат за собственик на 1/4 идеална част на основание наследство на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „*********, ет. 3.

Въззивната инстанция намира, че при неправилно приложение на материалния закон, чл.149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди, чиято стойност се дължи от ответника.

В случая е установено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че титуляр на партидата за потребената в този имот с аб. № **** ТЕ за битови нужди е бил И.М.С., чийто наследници по закон се явяват Г.Х.С. – преживяла съпруга и А.И.С.-негов син.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части правата на своя наследодател, а низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи като наследяването в този случай става по коляно /чл.

10, ал. 1 и, ал. 3 ЗН/. По силата на чл.9, ал.1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. При съобразяване, че наследодателя е оставил за свои наследници по закон – едно дете и преживяла съпруга, съдът намира че удостоверените в съставения КНА № 59, том I к, peг.

№ 3930, дело № 406 от 26.11.1999 г. на нотариус с peг. № 041, действащ в района СРС и притежавани от съсобствениците квоти от имота са 3/4 идеални части за Г.Х.С. и 1/4 идеална част за А.И.С..

Съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС за задълженията на общата вещ съсобствениците отговарят съразмерно с частта си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Пред СРС е представена молба за откриване на партида от 17.12.2002 г., подадена от името на А.С.. На молбата ръкописно е посочено, срещу подпис, че Г.С. изразява съгласие партидата на имота за доставка на ТЕ да бъде прехвърлена на сина й А.С.. Това изявление очевидно е достигнало и е прието от „Т.С.“ ЕАД, щом дружеството се е позовало на него, представяйки молбата като доказателство по делото извършвайки и промяна в титуляра на партидата. С подаването на молба за откриване на партида и приемането й от ищеца се е осъществил фактическия състав по сключване на договора за доставка на ТЕ - изявлението на потребителя е прието от топлоснабдителното дружество и между страните е възникнало съгласие за заплащане на разходите за отопление на имота от подалото молбата лице.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответницата.