Решение № 195 от 21.11.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500308 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Сочи стар“ ЕООД против решение № 140/17.05.2023г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 831/2022г., при участие на „Лев инс“ АД като трето лице-помагач на страна на ответника, и с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът е доказал всички предпоставки за уважаване на предявения от него иск. Излагат се подробни доводи за наличието на свръхобезпеченост на кредитора по изпълнителното дело. Сочи се, че и един от възбранените имоти е достатъчен за да удовлетвори интересите на кредитора. Навеждат се съображения за наличието на сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, за който ответникът е бил уведомен с искане от 09.12.2021г. за вдигане на възбраната върху същия и във връзка с който е заплатена неустойка в размер на 17 400 евро, представляваща претендираните в настоящото производство вреди. В тази насока се твърди, че дори и след извършената продажба са правени многократно възражения за наличието на свръхобезпеченост, които 1 обаче ответният ЧСИ не е разгледал, поради което се счита, че е налице бездействие от негова страна. Предвид това въззивникът оспорва като необосновани изводите на съда за липсата на незаконосъобразност в действията на ЧСИ, позовавайки се на нормата на чл.442а ГПК, с която е въведено изискването за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението. В подкрепа на твърденията си цитира и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Протокол № 1 относно мирното ползване на обектите на правото на собственост, изискваща пропорционалност в хипотезите, предвиждащи засягане на притежанията, спрямо целта, която се преследва. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който искът да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЧСИ С. С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият счита, че с нея се въвеждат нови твърдения за незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непроизнасяне на съдебния изпълнител по отправено до него възражение за свръхобезпеченост и които твърдения счита за преклудирани. Излага подробни доводи за липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността му в качеството на ЧСИ.

Твърди, че жалбоподателят е претърпял твърдените от него вреди в резултат на собствените му действия, а не поради незаконно принудително изпълнение. Сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответно на доказателствения материал, действителните отношения между страните и при липса на сочените в жалбата процесуални нарушения.

Третото лице-помагач „Лев инс“ АД не е подало отговор по жалбата.

В с.з. жалбата, съответно отговорът, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от "Сочи Стар" ЕООД против въззиваемия С. Р. С. иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.442а, ал.2 ГПК, основан на твърдения за претърпени от дружеството вреди в резултат на незаконосъобразно провеждано от ответника, в качеството му на ЧСИ, принудително изпълнение по изп.д.№ 20167390400290.

Наведените в исковата молба фактически основания са, че пред ЧСИ С. е висящо изп.д. № 20167390400290, по което дружеството е длъжник, а взискател - "Зл. П." ООД за вземане по изпълнителен лист, издаден по в.т.д.

№ 2634/2012г. на ОС - Варна и по който първоначално е било образувано изп.д. пред ЧСИ Ст., впоследствие преобразувано в изп.д. пред ЧСИ Н., след което и в процесното изп.д. Сочи се, че към 01.12.2021г. размерът на дълга е бил 49 388.73 лева, от които главница в размер на 21 816.87 лева, а останалото 2 начислени лихви и разноски към ЧСИ. Към същата дата по изп.д. са били наложени възбрани върху пет имота - апартаменти, собственост на дружеството-длъжник, всеки един от които на стойност, достатъчна да обезпечи удовлетворяване вземането на взискателя. Оценката само на три от тези имота възлизала на 676 950 лева. С молба вх.№ 05881/09.12.2021г. въззивникът е поискал от ЧСИ да вдигне наложената възбрана върху апартамент № 52, съставляващ имот с идентификатор ***, по отношение на който имот е бил сключен предварителен договор за покупкопродажба от 09.12.2021г., представен с молбата. С постановление от 10.01.2022г. съдебният изпълнител отказал вдигне наложената възбрана върху този имот, поради което при сключването на окончателния договор дружеството понесло уговорената в чл.14, т.2 от предварителния договор имуществена санкция -неустойка в размер на 17 400 евро.

Твърди се, че така заплатената неустойка съставлява претърпяна вреда в резултат на незаконосъобразния отказ на ЧСИ С. да вдигне възбраната върху ап.52, при очевидна несъразмерност на обезпеченията по изпълнителното дело и размера на дълга, с оглед на което и е предявен иска за заплащане на сумата от 17 400 лева, претендирано обезщетение за така претърпяната имуществена вреда.

С писмения отговор по чл.131 ГПК искът е оспорен от ответната страна като неоснователен. Наведени са възражения и правни доводи, че не е налице несъразмерност по см. на чл.442а ГПК, тъй като съгласно тази норма преценката на съдебния изпълнител следва да бъде направена въз основа на съвкупност от критерии, а не само чрез съпоставка между стойността на възбраненото имущество и размера на дълга. В тази връзка се навеждат твърдения относно хронологията на изпълнителното дело, за поведението на длъжника като целящо избягване удовлетворяването на взискателя и създаващо опасност взискателят да остане неудовлетворен. Сочи се, че не е налице провеждано незаконосъобразно принудително изпълнение, както и липсва причинна връзка между действията на съдебния изпълнител и твърдяната вреда.

По почин на ответника и на основание чл.219 ГПК е конституирано трето лице-помагач - "Лев инс" АД. Същото е оспорило предявения иск с доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ЧСИ.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните, въз основа на събраните доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните относно приетата за установена от първоинстанционния съд, въз основа на ангажираните по делото 3 доказателства, фактическа обстановка - Производството по изп.д. № 20167390400290 по описа на ЧСИ С. С. е образувано на 14.07.2016г. по молба на взискателя "Зл. П." ООД за продължаване на принудително изпълнение, започнало по изп.д. № 268/2013г. на ЧСИ Ил. Ст., преобразувано в изп.д. № 853/2013г. на ЧСИ Н. Н.. Предмет на принудително събиране е вземане по изпълнителен лист от 10.01.2013г., издаден по в.гр.д. № 2634/2012г. на ОС Варна в полза на "И. 1" ЕООД срещу "Сочи стар" ЕООД за заплащане на сумата от 21 816 лева, дължимо възнаграждение по договор за търговско сътрудничество от 25.05.2009г., сумата от 9 090.37 лева, дължима договорна неустойка, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 01.04.2011г. Легитимацията на взискателя е основана на разпоредбата на чл.429 ГПК вр. сключен договор за цесия с кредитора от 08.02.2013г.

Присъединен взискател по право е Държавата за вземания срещу длъжника, чиито размери са установявани в хода на процеса с издаваните удостоверения по чл.191 ДОПК. Така към 17.08.2016г., непосредствено след образуване на процесното изпълнително дело пред въззиваемия ЧСИ С. общият размер на задълженията на "Сочи стар" ЕООД е 93 439.11 лева, включващо вземанията на взискателя „Зл. П.“ ООД - 21 031.56 лв. главница и 11 031.56 лв. лихви, вземанията на присъединения взискател - 53 744.16 лева и 6 756.52 лева незаплатени разноски по изп.д.

Към датата на образуване на изп.д. № 20167390400290 за обезпечаване принудителното изпълнение по искане на взискателя са били наложени запори по банкови сметки на длъжника, от които не са постъпили суми, както и наложени възбрани върху 11 бр. недвижими имоти - апартаменти и заведение за хранене, всички собственост на длъжника и находящи се в новопостроена сграда с идентификатор ***. В хода на производството са постъпили суми от наложени запори върху внесени от длъжника парични гаранции по съдебни производства, с които са извършени погашения на задължения за разноски по изпълнителното дело и частично на вземането на държавата /л.614 от изп.д./.

Установено е по настоящото дело, че с Постановление от 04.10.2016г. и Постановление от 08.01.2018г. ЧСИ С. е вдигнал възбраните върху шест от възбранените имоти и с които длъжникът се е разпоредил в полза трети лица, без да предприеме действия по изпълнение на задължението към взискателя „Зл. П.“ ООД /нот.акт № 194/11.08.2016г., нот.акт № 57/01.02.2019г./.

След вдигането на възбраните върху част от имотите изпълнението е продължило спрямо пет апартамента. По отношение на четири от тях - ап.52, ап.35, ап.66 и ап.65 в периода 2016г - 2022г. са били насрочвани многократно публични продани, всички от които са били прекратявани поради постановени спирания на изпълнението на основание чл.309 ГПК вр. подадена от длъжника молба по чл.303 ГПК за отмяна на изпълнителното 4 основание, допуснати по реда на чл.390 ГПК обезпечения на бъдещи искове, предявими от "Сочи стар" ЕООД против първоначалния кредитор „И. 1“ ЕООД и/или взискателя, или поради предприети оспорвания от длъжника на оценките на изнесените на публична продан имоти.

Видно от материалите по изпълнителното дело част от бъдещите искове са били с идентичен предмет /чл.124, ал.5 ГПК/, всички допуснати обезпечения на бъдещите искове са били отменяни по реда на инстанционния контрол като е прието недопустимост на обезпечения иск, с изключение на ч.т.д. № 76/2019г., обезпечението по което е било отменено от същия съд поради непредявяване на иска.

Към настоящия момент изпълнението е спряно въз основа на обезпечителна заповед от 23.08.2022г. по гр.д. № 1536/2021г. вр. предявени по същото дело искове по чл.124, ал.5 ГПК, приети за допустими съгласно определение на Върховен касационен съд по ч.гр.д. № 3021/2021г.

Не е спорно между страните и това, че вън от уважените искания на длъжника за вдигане на възбраните върху шестте имота, предмет на постановленията от 04.10.2016г. и 08.01.2018г., въззивното дружество е отправяло множество искания до ЧСИ за вдигане на възбраните и върху останалите имоти като изпълнението бъде насочено спрямо други два имота студия, евентуално само върху един от изнесените на публична продан апартаменти / молби от 19.01.2019г. и 14.03.2019г., както и молби с вх. № 03204/04.08.2020г., вх.№ 03910/08.09.2020г., вх.№ 03948/10.09.2020г., вх. № 04216/28.09.2020г., вх.№ 0232/30.09.2020г., вх.№ 01659/29.03.21г., вх. № 02715/20.05.21г., вх. № 05881/09.12.2021г., вх. № 05240/17.11.2022г./ .

Исканията са били обосновани с доводи за свръхобезпеченост и наличието на купувач за част от имотите. Всички те са били оставени без уважение от съдебния изпълнител по подробно изложени в постановленията за отказ мотиви относно ликвидността на имотите, както и поведението на длъжника като осуетяващо удовлетворяването на взискателя, в това число и извършени разпореждания с освободени от изпълнението имоти. В същото време съдебният изпълнител е изразил готовност за вдигане на конкретни възбрани при условие, че сумата от продажбата на съответния имот бъде внесена от длъжника за погасяване на задължението му /постановление от 16.04.2021г., постановление от 10.01.2022г., постановление от 22.11.2022г./.