Решение № 106 от 03.07.2025, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ихтиман, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20251840200147 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „* – Д“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. Г. Д., чрез адв. М.

П. против Наказателно постановление (НП) № 501/18.02.2025 г., издадено от зам. директора на РДГ - София * Н. – изпълняващ функциите директор на РДГ – София, с което за две нарушения, съответно по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 и по т. 2 от ЗГ са наложени имуществени санкции в размер на по 2000 лева всяка, на основание чл. 266, ал. 2, пр. 7 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен и се настоява за неговата отмяна.

Навеждат се доводи, че в издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не е изрично отразено дали подписалите го свидетели са свидетели само по съставяне на АУАН или са свидетели при установяване или констатиране на нарушението. На следващо място се сочи, че не е спазено изискването в АУАН и НП да се посочи конкретното място на извършване на нарушението, доколкото не става ясно дали обектът по чл. 206 от ЗГ се намира в населено място и ако да, какъв е административният му адрес. На трето място, в жалбата се излагат съображения, че правната квалификация на нарушението се различава между посочената такава в АУАН и в НП, като се възразява, че уточняването на квалификацията на нарушение с НП води до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, с жалбата се прави възражение, че според чл. 206, ал. 1, т. 2 от ЗГ не е налице 1 законово основание нацепените и нарязани дървета да са маркирани с производствена марка, доколкото такава следва да се постави само на експедираната от обекта дървесина, каквато процесната дървесина не е била.

Жалбоподателят оспорва също така твърдението, че процесната дървесина не е била с поставена контролна горска марка (КГМ), както и че за нея не е имало издадени превозни билети. Сочи, че процесната дървесина е била нарязана и нацепена и е престояла около 2 месеца, което препятствало откриването и разчитането на поставените КГМ. Жалбоподателят възразява, че дървесината не е била огледана дърво по дърво, за да се установи дали е имало поставена КГМ на дървесината. Жалбоподателят твърди също така, че не е била извършена преценка за наличието на маловажен случай, с оглед ниската стойност на дървесината. Претендират се също и сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата.

От жалбоподателя са депозирани и допълнителни мотиви към жалбата.

В същите жалбоподателят възразява, че при проверката не е направено измерване на диаметъра на дървесината, доколкото съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от Наредбата за контрол и опазване на горските територии дървета с диаметър под 20 см не следва да бъдат маркирани с КГМ. На следващо място, жалбоподателят сочи, че липсва извършена справка за постъпило и експедирано от обекта по чл. 206 ЗГ количество дървесина.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв. М.

П.. В допълнение към изложените в жалбата и допълнителните мотиви към нея съображения, сочи, че показанията на разпитаните свидетели не кореспондират с изложените в АУАН и НП обстоятелства. Сочи, че едва с показанията на свидетелите се установява, че в склада имало и друга дървесина освен процесната, но не става ясно как е извършена преценка към коя дървесина да се отнесат издадените превозни билети. На следващо място, според адв. П., свидетели са заявили, че дървата са били с диаметър до 20 см, което означава, че за тях не е било налице изискването да са маркирани с КГМ. Адв. П. сочи също, че е налице противоречие между показанията на част от свидетелите с описаното в АУАН и НП, доколкото според свидетелите дървата са били нарязани на метър, а в АУАН и НП е посочено, че са били на по 30 см нарязани. Възразява се, че не са спазени и нормативно предвидените изисквания и стандарти в Наредбата за контрол и опазване на горските територии за измерването на дървесината. Моли при уважаване на жалбата, да бъде осъден АНО да заплати на жалбоподателя сторените разноски.

Ответната по жалбата страна – зам. директора на РДГ-София, изпълняващ функциите директор на РДГ-София, редовно призован, се представлява от юрк. К. С. в съдебно заседание. Моли да бъде отхвърлена подадената жалба и да бъде оставено в сила обжалваното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

2

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„* - Д“ ЕООД е собственик на обект по чл. 206 от Закона за горите, в който постъпва, преработва се или се експедира дървесина, находящ се в гр. *, Поземлен имот № ***. На 24.09.2024 г. била извършена проверка на обекта от служители на РДГ – София – свидетелите Г. А. А. и М. С. Н., съвместно със служители на ОДМВР – София – свидетелите А. Г. * и Д. * В..

Проверката била извършена в присъствието на управителя на „* Д“ ЕООД – В.

Г. Д..

Видно от Констативен протокол, серия Р014 № 014371 от 24.09.2024 г. при проверката на обекта било установено, че дружеството води електронен дневник за постъпила и експедирана дървесина; обектът има изградена система за видеонаблюдение; както и че в обекта се съхраняват 4,00 м3 дърва от дървесен вид дъб на дължина 0,30 м, които не са маркирани с контролна горска марка (КГМ), общинска марка (ОМ) или производствена марка (ПМ). В хода на проверката е поискано от управителя на „* - Д“ ЕООД да представи превозни билети за откритата дървесина, но такива не били представени. В протокола е посочено, че последният входиран превозен билет в електронния дневник е на 09.08.2024 г. Констативният акт бил подписан от свидетелите А., Н., * и В., както и от управителя на „* – Д“ ЕООД – В. Д..

Във връзка с констатациите от проверката е съставен АУАН, серия Р014 № 101939 от 24.09.2024 г. , в който е прието, че фирма „* – Д“ ЕООД, съхранява 4 м3 дърва за огрев от дъб с дължина 30 см в обекта регистриран по чл. 206 от ЗГ с адрес: гр. *, ПИ № ***, без да са маркирани с КГМ, ОМ или ПМ, като за същата дървесина управителят на фирмата не предоставил превозен билет, което представлява нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. Управителят на „* – Д“ ЕООД В. Д. подписал акта без да посочи възражения в същия или в срока за това, като получил и препис от същия.

За извършената проверка и констатациите по нея била уведомена РП – Самоков, ТО – Ихтиман, с оглед извършването на проверка дали е осъществен състав на престъпление. В хода на проверката било снето сведение от В. Д., в което той заявил, че произхода на дървесината е законен, като представил фактури за това. С постановление от 07.02.2025 г. по пр. пр. № 1643/2024 г. по описа на РП – Самоков, ТО – Ихтиман, наблюдаващият преписката прокурор е приел, че е налице маловажен случай на престъпление, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, като приел, че е налице административно нарушение по чл. 213, ал. 1, 3 т. 1 и т. 2 от ЗГ, поради което изпратил материалите по преписката на Директора на РДГ – София, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на управителя на „* – Д“ ЕООД.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че „* – Д“ ЕООД, е нарушило чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 1 и т. 2 от Закона за горите, като са наложени две имуществени санкции, всяка от по 2000 лева, на основание чл. 266, ал. 2, пр. 7 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за годите.

В хода на съдебното следствие проведено от настоящия съдебен състав бяха събрани гласни доказателства.

В разпита си актосъставителят Г. А., който е служител на РДГ-София твърди, че при извършената проверка са установили наличие на 4 куб. метра пространствени дърва за огрев, които били нарязани на секции от около 30 сантиметра. Заявява, че са поискали документ, доказващ законния произход на дървесината от управителя на фирмата, но такъв документ не бил представен.

Сочи, че дървесината е била измерена с ролетка, като на дървесината липсвала контролна горска, общинска или производствена марка. Сочи, че в хода на проверката бил прегледан и електронния дневник на фирмата и видеонаблюдението на обекта. Сочи, че дървесината била прясна.

От показанията на св. М. Н. – служител на РДГ-София се установява, че при проверката установили 4 кубика незаконна дървесина без марки и документ, прясно отрязана. Дървесината била измерена с ролетка, като същата била нарязана на метър. Сочи, че в склада имало и друга дървесина с марка и документи, но тя била по-стара. Твърди, че процесната незаконна дървесина била най-прясната в склада. Сочи, че дебелината на дърветата била около 20 см.

В показанията си св. А. * – служител на ОДМВР – София заявява, че при проверката е констатирано съхранението на 4 кубика дървесина без поставена марка и без превозен билет. Сочи, че служителите на РДГ – София измерили дървесината, като тя била струпана на куб в обекта и била нарязана на около метър. Св. * сочи в показанията си, че въпросната дървесина била със свежи листа, шума по нея, от което се виждало, че е сравнително скорошна.

Св. Д. В. в показанията си заявява, че проверката била извършена в землището на с. *, като в обекта били установени 4 кубика дърва за огрев без КГМ и при проверката не били представени документи за нея. Служителите на РДГ измерили дървесината с ролетка, като същата била дъбова дървесина, нарязана на метър. Според св. В. дървата били пресни, не били изсъхнали или стари.

В показанията си всички свидетели са категорични, че на проверката е присъствал управителя на „*-Д“ ЕООД, като заявяват, че не си спомнят или въобще не е изложил каквито и да е възражения против проверката и констатациите в протокола и АУАН. Всички свидетели са категорични също така, че дървесината е била прясно отрязана, с листа по нея, както и че 4 дървесината е била измерена с ролетка от свидетелите А. и Н.. Всички свидетели заявяват, че това не е била единствената дървесина в обекта, но единствено за нея нямало документи за произхода й и съответно не били представени такива, а също така това била и най-прясната дървесина в обекта.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите относно дължината на дървесината. Според свидетелите Н., * и В. дървесината е била на метър, а според св. А., дървесината била нарязана по 30 см.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни и непротиворечиви в голямата си част. Всички свидетели потвърждават вписаното в констативния протокол, поради което съдът намира, че същият следва да бъде кредитиран като писмено доказателство по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н., * и В. в частта им относно дължината на установената дървесина, доколкото от показанията на св. А. и най-вече от писмените доказателства по преписката се установява категорично, че дървесината е била нарязана на парчета от около метър дължина всяко.

Като писмени доказателства по делото е приобщена Заповед № 694/13.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, както и Заповед № РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, от които се установява компетентността на зам. директора на РДГ – София да издаде обжалваното наказателно постановление като изпълняващ функциите директор на РДГ – София.