Решение № 5994 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5994 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110211747 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Н., ЕГН **********, чрез. адв.С. – САК, срещу наказателно постановление № 23-4332-011595/19.06.2023 г., издадено от Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 13.07.2022 г. около 21:10 часа, в гр. София, по бул. "Сливница" с посока на движение от бул."Княгиня Мария Луиза" към бул. "Христо Ботев" управлявал товарен автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на „ХХХХХ“ ЕАД, като до № 211 се движи със скорост от 103 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е установена със система за видеоконтрол "CORDON M2" № 1192.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се поддържа, че процесният АУАН е съставен след изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, въпреки че ОПП-СДВР 1 разполага служебно с информация относно собствеността върху всяко едно МПС и в този смисъл нарушителят е бил известен още при изготвяне на снимковия материал във връзка с нарушението, след което актосъставителят е разполагал с три месеца да призове евентуалния нарушител и да го привлече към административнонаказателна отговорност, което в случая не е сторено без наличието на данни за основателни причини за това. На следващо място се сочи, че описанието на нарушението е изключително лаконично, тъй като в наказателното постановление са отразени ограничението на скоростта, отчетената скорост и наказуемата скорост, след приспадане на толеранс от 3 процента в полза на водача, но конкретните стойности на превишението не са посочени, което се счита от съществено значение за наказуемостта на вмененото нарушение. Излагат се доводи, че в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се съдържа таблица с категориите МПС и съответстващото на категорията ограничение на скоростта в населено място, следователно за да е налице пълно, ясно и точно описание на нарушението, в наказателното постановление е следвало да се съдържа информация относно категорията на процесното МПС, каквато информация в конкретния случай не е налице.

По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото молба от адв. С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа по изложените в същата съображения и се моли наказателното постановление да бъде отменено.

В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата 2 отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 13.07.2022 г. в ОПП-СДВР като собственик на товарен автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ бил регистриран „ХХХХХ“ ЕАД, с ЕИК ХХХХ, а като ползвател на същия товарен автомобил бил регистриран А. А.

Н., ЕГН **********.

На 13.07.2022 г., около 21:10 часа, в гр. София по бул. "Сливница" с посока на движение от бул."Княгиня Мария Луиза" към бул. "Христо Ботев", А. А. Н. управлявал горепосочения товарен автомобил марка "ХХХХХ" с рег.

№ ХХХХ, като до № 211 се движил със скорост от 103 км/ч при максимално разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето чрез техническо средство "CORDON M2" № MD1192, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.

Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка № 05-СГИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г. със срок на валидност на проверката до 15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението – 13.07.2022 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

На 06.06.2023 г. в ОПП-СДВР се явил А. А. Н., който писмено декларирал, че на 13.07.2022 г. около 21:10 часа т. а. марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ се е управлявал лично от него.

Въз основа на събраните доказателства, св. М. П. П. съставил АУАН бл.

№ 129175/06.06.2023 г. срещу А. А. Н. за извършено от последния административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-011595/19.06.2023 г., с което за описаното в съставения АУАН административно нарушение на А. А. Н. са наложени 3 административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

НП било връчено лично на А. А. Н. на 31.07.2023 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 14.08.2023 г.) подал жалба срещу връченото му наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. М. П. П.; справка АИС-КАТ по отношение собствеността на процесния автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения към нея; протокол за използване на АТСС от 13.07.2022 г., Протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, декларация по чл. 188 ЗДвП, ежедневна форма на отчет, възражение, справка картон на водача, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност, Заповед № 513з-5069/21.07.2015 г. на директора на СДВР.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел М. П. П., от които се установява, че последният е съставил АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното нарушение, както и на попълнена декларация по чл.

188 ЗДвП от А. А. Н..

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол 4 за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 13.07.2022 г., системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.

(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните изисквания към датата на извършване на нарушението.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 107 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС 103 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 107 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от БИМ – Протокол за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 107 км/ч.

Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 107 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление е отразено, че действителната скорост на управление е била 103 км/ч, което е с 53 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч. Следва да бъде посочено, че при приспадане на допустимата грешка както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление, измерената скорост на заснетия автомобил е била намалена вместо с 3 км/ч с 4 км/ч, което обстоятелство обаче е изцяло в полза на нарушителя и не накърнява правата му.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани 5 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т.

2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св. П., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6 от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е приложена заповед и акт за встъпване в длъжност, от който е видно, че Д.Д. е заемала длъжността началник сектор "Административно обслужване" в ОППСДВР, считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът намира, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни за това органи.

Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни и не могат да бъдат споделени. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената санкция. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед 6 възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение и да съобрази с техните рамки своята защитна теза.