Решение № 812 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110217071 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*******“ АД, представлявано от вр. синдик Р. Р. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-877/29.11.2021г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Намира за безсмислено да се подават отчети за емисия облигации, която отдавна не се търгува на организиран пазар, поради което и такива отчети не били необходими на КФН за упражняване на правомощия по надзор. Сочи, че за същото нарушение на дружеството е наложена друга имуществена санкция с друго НП №РГ-10-874/29.11.2021г. в нарушение на принципа ne bis in idem.

Счита, че неправилно наказващият орган не приел, че нарушението е маловажно и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не пледира.

Наказващият орган чрез юрк. С. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че извършеното нарушение от дружеството е категорично доказано въз основа на събраните по делото доказателства.

Противопоставя се случаят да бъде квалифициран като маловажен, тъй като закъснението било близо 50 дни, а наложената санкция – правилно определена в минимален размер. Що се касаело до възражението, че имало и друго издадено НП, действително било така, но наложената имуществена санкция не била за същото 1 нарушение, за което било издадено процесното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „*******“ АД е наложена имуществена санкция, в размер на 5000 лева, за това, че при извършена проверка е установено, че в качеството си на емитент по смисъла на ЗППЦК и регистрирано дружество в регистъра на КФН по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН не е представило на КФН публично уведомление за финансовото състояние за дейността на дружеството за първото тримесечие на 2021г. в законоустановения срок до 05.05.2021г., а е представило отчета на 25.06.2021г. чрез системата за предоставяне на информация по електронен път e-Register или със закъснение повече от 1 месец - нарушение на чл.100о1, ал.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1, изр.1, пр.1 от ЗППЦК.

НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-532/11.06.2021г.

Приобщена по делото е административнонаказателната приписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите К. Б. Д. – актосъставител и Д. С. Б. – присъствал при съставяне на акта, според които при извършена проверка е установено, че дружеството, което било в производство по несъстоятелност не е представило на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2021г. в законоустановения срок до 05.05.2021г., а е представило отчета със закъснение на 25.06.2021г. Била изпратена покана за явяване на представител за съставяне на АУАН, но тъй като на посочения ден не се явил такъв, акта бил съставен в отсъствие на нарушителя и връчен по седалище и адрес на управление.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи, че е с предписано от ЗАНН съдържание по чл.42. Актът е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е предявен при спазване на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Съставен е от оправомощено длъжностно лице със заповед №З-61/17.03.2021г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.

При издаване на НП са спазени законовите изисквания за форма и задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и е издадено от компетентен 2 орган.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, потвърдени от писмените доказателства и неоспорени от жалбоподателя.

Дружеството не отрича, че в качеството си на емитент по смисъла на ЗППЦК и регистрирано в регистъра на КФН по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН не е представило на КФН публично уведомление за финансовото състояние за дейността си за първото тримесечие на 2021г. в законоустановения срок до 05.05.2021г. Това е видно и от съдържащите се материали по АНП, като уведомлението е подадено до КФН на 25.06.2021г., със закъснение чрез системата за предоставяне на информация по електронен път e-Register.

Съгласно чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето й на КФН по електронен път чрез приетата, утвърдена и използвана електронна система e-Register. Очевидно е, че дружеството е наясно с използваната система, както и след този случай използва същата система за разкриване на регулирана информация. Жалбоподателя не твърди, че системата е била недостъпна, имало е грешка, непозваляваща работата за изпълнение на задължението в срок.

Разкриването на информация пред КФН е по определени от същата правила, в определена система, определен обем, условия, начин и ред за нейното разкриване.

Затова задължените дружества не могат да избират, нито чрез коя електронна система ще разкриват регулираната информация, нито пред кой орган ще сторят това и в какъв обем.

По възражението на дружеството, че за едно и също нарушение – на чл.100о1, ал.1 от ЗППЦК с две отделни НП – процесното и НП №№РГ-10-874/29.11.2021г. е наказано два пъти, с две имуществени санкции, съдът не може да се съгласи. Според чл.100т, ал.3 от ЗППЦК, регулираната информация се разкрива на обществеността по начин, който осигурява достигането й до възможно най-широк кръг лица едновременно, и по начин, който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки. На практика, емитентите избират медията и уведомят КФН, чрез коя медия ще разкриват информацията, за да е достъпна до най-широк кръг лица едновременно и по начин, който не ги дискриминира.

Така, в чл.100о1, ал.1 от ЗППЦК са въведени за изпълнение две отделни задължения – разкриване на регулирана информация пред КФН, от една страна и от друга страна, разкриване на регулирана информация пред обществеността.

Изпълнението за разкриване на информацията е по различен ред и начин, съответно по 3 чл.100т, ал.4 и по чл.100т, ал.3 от ЗППЦК, като изпълнението на едното задължение, не освобождава емитента от изпълнение на другото.

При тези съображения правилно е квалифицирано административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан. деянието като

Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.221, ал.8, т.3 от ЗППЦК и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимален размер от 5000 лева, отчитайки обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен, тъй като следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат от административното нарушение. В случая, обект на нарушението са обществените отношения във финансовата сфера и инвестициите, характеризиращи се с динамика и висока степен на риск за инвеститорите, като съдържащата се информация във финансовите отчети на емитента е необходима на надзорния орган - КФН за установяване действителното финансово състояние на дружеството, чиито ценни книжа се търгуват на регулирания пазар. В тази връзка, макар нарушението да е формално, т.е. да не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, с осъществяването му се поставят в опасност обществените отношения, който са негов обект и с оглед тяхната значимост, този вид формални нарушения не могат да бъдат определяни като маловажен случай. Освен това закъснението за разкриване на регулираната информация е изпълнено с голямо закъснение – повече от месец, след като е започнала настоящата проверка и дружеството е подканено от контролните органи да изпълни задължението си.

Разкриването на регулираната информация, макар и със закъснение е отчетено от наказващия орган при определяне на имуществената санкция в минимален размер, което обстоятелство само по себе си не води до по-ниска степен на обществена опасност на деянието, предвид че дружеството не е изпълнило и другото въведено в чл.100о1, ал.1 от ЗППЦК задължение за същото тримесечие на 2021г. – за разкриване на регулираната информация пред обществеността.

При изложените съображения, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – КФН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който се явява в съдебно заседание и пледира. При определяне на размера на юрисконслултскто възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързото приключване на производството и извършените 4 процесуални действия от юрк. С., обоснован е минимален размер от 80 лева на присъждане на възнаграждение, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – КФН.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-877/29.11.2021г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя „*******“ АД с ЕИК ******** да заплати в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5