Определение № 1657 от 22.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. София, 22.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20241100901514 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „ВДХ“ АД срещу ответника Столична Община конститутивен иск с правно основание чл. 307 ТЗ, вр.с чл. 117а ЗОП за изменение цената по отношение на част от приетите работи предмет на Договор за обществена поръчка № BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S-11/18.01.2021 г.

Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по Договор за обществена поръчка № BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S11/18.01.2021 г. с предмет „Реконструкция на трамваен релсов път по бул.

„Цар Борис III“ – от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. „Руски паметник“ и кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Гоце Делчев“. Сочи, че общата стойност на договора е 48 641 798,04 лева с ДДС, от които за част А – 29724458,53 лева, за опция в тази част допълнително 487 045,46 лева с ДДС и за част Б – 12 485 402,35 лева с ДДС. Сочи, че в хода на изпълнение на договора е съществено изменена пазарната конюктура, като е налице непредвидим скок на инфлацията, резултат от световната COVID-19 пандемия и военните действия в Черноморския регион. Сочи, че с Постановление на МС на Р. България № 290/27.09.2022 г. (ДВ бр. 78, 2022 г.) е приета начална дата за наличие на инфлацията в § 2 ПЗР, считано от 30.09.2022 г., в размер на 120,82 %, и е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията, с която се определя начинът на изменение на цената на договорите за обществена поръчка, която е приложима и за заварените договори. Твърди, че възможността за изменение на цената на вече сключените договори за обществена поръчка е предвидена и в чл. 117а ЗОП.

Твърди, че ответникът Столична община предлага изменение на цената с 15% увеличение, което според ищеца не съответства на изчисленията по Методиката. Сочи, че съобразно правилата на Методиката цената на договора за обществена поръчка следва да се увеличи с 50%, като за приети и фактурирани работи по изрично изброени 16 броя фактури посочва увеличение с 10 516 347,12 лева с ДДС, а за останалите дейности по договора, които са приети, но не са фактурирани – в размер на 13 804 551,90 лева с ДДС.

С молба от 17.09.2024 г. ищецът сочи, че след подаване на исковата 1 молба е постигнато споразумение между страните, което касае увеличение на цената с оглед инфлационните процеси, но не на всички приети работи по договора. Изрично е посочено, по кои фактури е налице увеличение на цената, по които увеличението не е в претенирания първоначално размер и за кои изпълнени и приети работи изобщо не е налице увеличение. Направено е искане цената на договора да се увеличи със сумите уточнени в молбата, чрез препращане към посочените в исковата молба приети работи – по т. 10 от исковата молба - фактура № **********/29.07.2022 г. – остатък от 291533,31 лева без ДДС, по т. 12 от исковата молба - фактура № 3000001920/05.09.2022г.

– цялата сума в размер на 955 414,23 лева без ДДС, по т. 14 фактура № 3000001943/06.12.2022г – 861812,37 лева без ДДС и по т. 16 - фактура № 3000001931/27.10.2022г. – остатък в размер на 512800,48 лева без ДДС или общо 2621 560,39 без ДДС или 3 145 872,47 с ДДС. За приети и нефактурирани работи претендира увеличение със сумата в размер на 11 503 793,25 лева без ДДС или 13 804 551,90 лева с ДДС.

Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия противоречи на справедливостта и добросъвестността. Изменението или прекратяването на облигационната връзка чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 307 ТЗ цели внасянето на правна промяна в имуществената сфера между страните за в бъдеще, по силата на влязлото в сила конститутивно съдебно решение.

Разпоредбата на чл. 117а ЗОП е изрично предвидена специална хипотеза на допустимо изменение на цената на договор за обществена поръчка, поради настъпили непредвидими обективни обстоятелства, стоящи извън волята и положената дължима грижа от страна на коя да е от страните по правоотношението, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, когато в резултат на инфлация, съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора. Специалният закон определя и начина на изменение на цената по реда и при условията на чл. 117а, вр. чл.

116 ЗОП – съгласно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, като според § 4 от Методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г.

Съдът намира, че доколкото предмет на иска е определянето на възнаграждение за вече приети работи по договор за обществена поръчка, по отношение на който е приложим чл. 117а ЗОП, ищецът няма интерес от предявяване на конститутивен иск за изменение цената на договора. В хипотези като настоящата, в която спорът е свързан с размера на увеличената цена, според условията на чл. 117а ЗОП, на вече приети работи по договора, по които вземането за възнаграждение е изискуемо, ищецът има по-силно средство на защита – предявяване на осъдителен иск за увеличената, според инфлационните процеси цена, определима според изричните разпоредби на ЗОП по правилата на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Такъв евентуален осъдителен иск ищецът сочи, че предявява с допълнителната искова молба, което е недопустимо, тъй като се касае за предявяване на нов иск, а по аргумент на противното от чл. 372, ал.2 ГПК, с допълнителната искова молба ищецът има право единствено да измени 2 първоначалния иск и да предяви инцидентен установителен иск относно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, но не и да предявява нови искове. Недопустимо е и последващо преминаване от конститутивен към осъдитилен иск, в т.ч. и по пътя на поправяне нередовностите на исковата молба с оглед интереса от търсената защита.

Предвид изложеното, поради липса на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на делото, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА и ПРЕКРАТЯВА на основание чл.

130 ГПК производството по т.д. № 1514/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-26-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3