Определение № 364 от 27.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Сл. Станчева

Членове:

Диана В. Джамбазова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500573 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 3620/15.05.2023г. въззиваемите Д. Е. К. и А. Ж. К., чрез адв.А. са сезирали съда с искане за изменение на постановеното въззивно решение № 77/18.2023г. в частта му относно определеното в полза на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Излагат твърдения, че същото следва да бъде определено върху цената на всеки един от комулативно обективно съединените искове /47 бр. срещу Д. К., 19 бр. срещу А. К. и 21 иска срещу двамата/, а не върху сбора от цената на тези искове. С оглед на това се претендира присъждане на адвокатски възнаграждения в общ размер на 335 315.64 лева.

В срока по чл.248 ГПК КПКОНПИ е подала молба с вх. № 4024/31.05.2023г., в която е изложено, че цената на предявените искове е 3 431 053.24 лева, а не посочената от съда 3 786 302.48 лева, поради което и следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 76 115.80 лева. С оглед на това е обективирано искане за изменение на въззивното решение в частта относно присъденото в полза на адв.А. адвокатско възнаграждение като същото бъде определено в посочения от тях размер, вместо присъдения с решението – 81 444.54 лева. Становище по молбата на въззиваемите не е изразено.

Молбата на Д. К. и А. К. е подаден в срок, поради което е процесулно допустима, но по същество е неоснователна:

С оглед постановения резултат – потвърждаване на обжалваното в 1 цялост първоинстанционно решение и представените доказателства за осъществено от адв.А. безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и на основА.е чл.38, ал.2 ЗАдв. настоящият състав на съда е определил следващото му се адвокатско възнаграждение в размер на 81 444.54 лева. Същото е изчислено на база общата цена на исковете по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ, предмет на въззивното производство /доколкото цената на първоначално предявените искове, в това число и тези по които е бил заявен отказ, респ. изменение е от значение за разноските само в първоинстанционното производство/ и съобразно действащата към момента на приключване на устните състезА.я редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /доколкото при уговорена безплатна адвокатска помощ соченият в договора размер на възнаграждението не обвързва съда и е без значение/.

Съдът не споделя доводите на въззиваемите, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за всяко едно от имуществените блага, предмет на претенциите на КПКОНПИ. Спецификата на предявените искове предпоставя съществуването на общ правопораждащ юридически факт – установено несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, който е и основният спорен въпрос, разглеждан във въззивното производство.

Именно поради тази специфика материалният интерес по см. на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. е стойността на цялото имущество, предмет на искането за отнемане от ответниците. Отделно от това процесуалното представителство е уговорено и осъществявано общо за двамата въззиваеми, поради което и не са налице основА.я за определяне на отделни адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство на всеки един от тях /по искането за отнемане срещу всеки един/ и на отделно адвокатско възнаграждение по искането за отнемане на имуществата в режим на СИО.

Ето защо искането на въззиваемите за изменение на постановеното по делото въззивно решение в искА.я от тях смисъл следва да бъде оставено без уважение.

Наведените от КПКОНПИ доводи в подадената в срока за отговор по чл.248 ГПК молба за допусната грешка в определяне цената на иска и следващо се адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от определения в решението не следва да бъдат разглеждА.. Направеното въз основа на тези доводи искане по същество има характер на самостоятелна молба по см. на чл.248 ГПК, която обаче е подадена след изтичане на срока за това. Видно от върнатия отрязък преписа от въззивното решение е връчен на КПКОНПИ на 25.04.2023г., поради което и по аргумент от чл.248, ал.1 ГПК срокът, в който Комисията е можело да иска изменение на решението в частта относно разноските е изтекъл на 25.05.2023г. С оглед на това дори и съдът да е допуснал опущение при определяне общия материален интерес, то определеното адвокатско възнаграждение не може да бъде намаляно.

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Е. К. и А. Ж. К., с вх. № 3620/15.05.2023г., за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 77/18.2023г. в частта му относно определеното в полза на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на КПКОНПИ, с вх. №

4024/31.05.2023г., за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 77/18.2023г. в частта му относно определеното в полза адв.А. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3