Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 23.02.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4054/2025
Вид
Решение № 158
Подписан
23.02.2026
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква г) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • параграф 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Сливен, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104054 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за заем Microcredit № 9012-00159001 от 20.10.2023 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9042-00159001 от 20.10.2023 г., сключени между ищцата И. Н. С. и ответното дружество „Микро Кредит" АД, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1890,54 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 20.10.2023 г. сключила с ответника Договор за заем Microcredit № 9012-00159001 от 20.10.2023 г.., по силата на който заемателят й предоставил сумата в размер на 1400 лв., със задължение за връщането й за срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски. Уговореният ГЛП бил в размер на 40,48 %, като общата сума, подлежаща на връщане, възлизала на 1890.54 лв. В договора бил посочен ГПР в размер на 48,90 %. На същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9042-00159001, по силата на който заемателят предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт", включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално 1 обслужване и право за участие в специални промоции, като цената на пакета възлизала на 2226,42 лв., платими на 18 равни месечни вноски от по 123,69 лв. всяка.

Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие със закона, тъй като нарушава разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с това клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ГПК, тъй като нито една от услугите няма стойностно измерение. Дължимите за посочените допълнителни услуги възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, който съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Невключването им води до значително и драстично увеличение на задължението на заемателя, като по този начин се заобикаля и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата твърди, че договорите са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, тъй като поемането на задължение от заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя и води до неравноправие в правоотношението и нееквивалентност на престациите на страните. Поемането на задължение за заплащане на допълнителни услуги представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като възнаграждението се дължи не за реално извършени услуги, а само за възможността да бъдат предоставени, без да има яснота дали и кои от тях ще бъдат ползвани от потребителя. Самата тарифа на заемодателя за допълнителни услуги е изготвена едностранно от търговеца и съставена във вреда на потребителя, като на практика принуждава заемателя да сключи договор за допълнителни услуги или да заплаща редица други такси, съгласно Тарифата. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договорите за заем и за допълнителни услуги към него и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от сумата от 2226.42 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговорна исковата молба от ответното дружество, с който счита предявените искове за допустими.

По отношение на основателността, счита същите за неоснователни. Заявява, че процесните договори отговарят на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Годишният процент на разходите е изрично посочен в договора за заем, в който са изброени изрично и останалите задължителни елементи от предмета на договора – общ размер на кредита, ГЛП, размер на месечна вноска, обща сума за връщане по кредита. Изтъква, че дори съда да приеме, че ответното дружество, в качеството си на кредитодател, не е включило определен компонент в посочения годишен процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 4 от ГПК, то правната последица от това обстоятелство би била единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща този параметър – ГПР над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем, на осн. чл. 22 от ЗПК, като всички клаузи, които надвишават определения максимално допустим размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК следва да считат нищожни, на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗПК. В този смисъл, дори съда да приеме, че допълнителните услуги следва да бъдат включени при формиране на ГПР и с тях размерът му надхвърля законоустановения размер от 50 %, то ГПР би бил нищожен 2 единствено по отношение размера над тези 50 %. По отношение на допълнителните услуги, респективно договора за допълнителни услуги, дори да се приеме, че са свързани с усвояването на кредита, то нищожни биха били единствено самите услуги, но не и договора за заем.

Възразява срещу доказателствените искания на ищцата, относно искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза, тъй като отговорите на поставените въпроси не изискват специални познания.

Предвид всичко изложено, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява. С писмено становище моли съда да уважи исковите претенции като основателни и доказани. Претендира за присъждане не направените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което моли да се отхвърлят исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата сключила с ответното дружество на 20.10.2023 г. сключила с ответника Договор за заем Microcredit № 9012-00159001 от 20.10.2023 г.., по силата на който усвоила кредит в размер на 1400 лв. срок от 18 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите ГЛП е в размер на 40,48 %, като общата сума, подлежаща на връщане, възлизала на 1890.54 лв. В договора бил посочен ГПР в размер на 48,90 %.

Също така не е спорно, че на същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9042-00159001, по силата на който заемателят предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт", включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции, като цената на пакета възлизала на 2226,42 лв., платими на 18 равни месечни вноски от по 123,69 лв. всяка.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като в о.с.з. вещото лице уточнява на първия въпрос, че общата сума, която ищцата е заплатила по договор за заем и договор за допълнителни услуги към Микро кредит с № 9042-00159001 (двата договора с един и същи номер) от 20.10.2023 г. е 4118.82 лв., в това число главница – 1400 лв., лихва 490.54 лв., платени услуги 2226.42 лв. и други разходи 1.86 лв. Във втората таблица са посочени и датите на внасяне на тези суми. Посоченият в договор за кредит ГПР в размер на 48.9 % не включва разхода за допълнителни услуги.

Ако се вземе предвид и ГПР ще се получи 436%. Това произтича от включването на пакет Комфорт – посещение в къщи или удобно място за събиране на вноски, 3 безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банковата сметка, предоговаряне и разсрочване на заеми, разглеждане до минути, право на участие в специални промоции. И всъщност се получава 18 месеца по 123,69 лв. за услуга Комфорт или общо 2226.42 лв., което натоварва заема. В чл. 19 ал. 1 от ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва, а законната лихва е 10 %.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, като допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл.

22 от ЗПК.

От назначената съдебно-икономическа експертиза се установи и доказа, че възнаграждението за допълнителните услуги не е включено при изчисляване на ГПР, което безспорно нарушава нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е основание за нищожност на Договора за кредит на осн. чл.22 от ЗПК.

Съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума, предоставяна по договора.

Безспорна е приложението в този тип производства и практиката на ЕС, в която е изведено задължителното разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателят суми за разходи не формират „общият размер на кредита". В т. 81 до т.

91 и диспозитива от решение от 21 април 2016г. по дело С 377/14, Radiinger на CEC е даден отговор на преюдициалният въпрос как трябва да бъдат тълкувани член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването" при изчисляването на ГПР, съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение, че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора.

На следващо място не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като ГПР по договора е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него.

Реално приложения ГПР по договора не отговаря на посочените 48,90 % в него, тъй като ответното дружество не е включило предвидената такса за допълнителната услуга „Връщане в 30-дневен срок", която е допълнителна услуга и е сключена с цел да се заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи договор за допълнителни услуги.

Предвид гореизложените обстоятелства, съдът следва да прогласи нищожността н а Договор за заем Microcredit № 9012-00159001 от 20.10.2023 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9042-00159001 от 20.10.2023 4 г.., сключени между ищцата И. Н. С. и „Микро Кредит" АД на осн. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от ГПК.