Решение № 2388 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2388 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330113831 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

И. М., чрез пълномощник – адв. И. О., против В. И. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

***, одобрени със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, разположен в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, с площ 47,56 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 25 с площ от 2,64 кв. м. и 0,488 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за периода от 07.12.2022 г. до 07.08.2024 г. в размер на 200 лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила Решение № 260341/02.06.2022 г. по гр. д. № 5914/2018 г. по описа на Районен съд – 1

Пловдив, постановено в производство за съдебна делба, страните са съсобственици при равни квоти на гореописания недвижим имот, придобит по силата на нотариален акт за покупко-продажба по време на брака им, прекратен с Решение № ***/*** г. по гр. д. № 6237/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Посочва се, че с решение от 08.07.2024 г., постановено по същото делбено дело № 5914/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съсобственият между страните имот е изнесен на публична продан, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид. ч. за периода от 07.03.2018 г. до 07.12.2022 г.

Изтъква се, че с нотариална покана, връчена на ответника на 07.03.2018 г., ищецът е отправил писмено поискване за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че ответникът продължава да полза сам целия съсобствен имот, като лишава ищеца от правото да ползва собствената си ½ ид. ч., поради което след произнасянето по делбеното дело е изтекъл нов период от 20 месеца, за който дължи обезщетение. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И. М..

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез намаляване на неговия размер от 4000 лева на 3861 лева, като в частта над посочената сума производството по делото е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус *** с рег. № *** по НК и район на действие – ***, се установява, че ищцата В. И. М. е закупила процесния имот, представляващ апартамент № 22, с адрес: ***, със застроена площ 47,56 кв. м., заедно с избено помещение № 25, със застроена площ от 2,64 кв. м., ведно с 0,488 % ид. ч. от общите части на сградата и от 2 правото на строеж.

С нотариална покана, връчена на ответника В. М. на 07.03.2018 г., ищцата В. М. му е отправила писмено поискване за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й ½ ид. ч. от процесния имот в размер на 200 лева месечно, считано от получаване на поканата.

Видно от решение № 260341/02.06.2022 г., постановено по гр. д. № 5914/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е допусната съдебна делба на процесния имот между страните по делото – В. И. М. и В. И. М., при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях, като е прието, че имотът е придобит на възмездно основание по време на брака на страните, прекратен с развод през *** г.

С решение от 08.07.2024 г., постановено по същото дело, процесният имот е изнесен на публична продан, като на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответникът В. М. е осъден да заплати на ищцата В. М. сумата в размер на 7997,62 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ идеална част от процесния имот за периода 07.03.2018 г. – 07.12.2022 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че пазарният месечен наем на процесния имот за периода 07.12.2022 г. – 07.08.2024 г. в обзаведено състояние е 8580 лева, а в необзаведено състояние е 7722 лева. Съдът кредити заключението на вещото лице като обективно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

В хода на производството по делото са събрани главни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля Б.И.Б., *** на ищцата В. М., се установява, че същата не живее в процесното жилище от 15 – 16 години. Свидетелят споделя, че *** няма достъп до апартамента и не разполага с ключ за него. Преди време ищцата е искала от ответника осигуряване на достъп до имота, като му е отправяла и нотариална покана. Според свидетеля през последните години апартаментът се използва от ответника. От показанията на свидетеля С.Т.Х. се изяснява, че живее в същия жилищен блок, в апартамент на втория етаж, като със страните по делото били в приятелски отношения. Разказва, че ответникът заминал да работи в чужбина, а ищцата живеела в процесния апартамент, след което го напуснала и повече не се върнала. Според свидетеля през последните три 3 години ответникът живеел в ***, но през една – две седмици посещавал процесното жилище. Свидетелят заявява, че често е виждал в имота малкия син на страните. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които споделят своите лични впечатления относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно която разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

По делото не се спори, че страните В. И. М. и В. И. М. са съсобственици при равни квоти на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с адрес: гр. ***. Собствеността върху имота е придобита чрез покупко-продажба по време на брака между страните, който впоследствие е прекратен с развод. Наред с това не е спорно и обстоятелството, че между страните е имало образувано делбено производство, в което е допусната делба на имота чрез изнасяне на публична продан. По делото не са наведени твърдения и представени доказателства през процесния период апартаментът да е бил продаден.

На следващо място, по отношение на втората материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, съдът приема за доказано по делото, че ищцата е отправила искане към ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената й ½ идеална част от процесния съсобствен имот. Такова писмено поискване представлява нотариалната покана, връчена на ответника на 07.03.2018 г., с която ищцата по недвусмислен начин го е поканила да й заплаща обезщетение. Тук следва да се посочи, че в делбеното производство по предявените претенции по сметки въз основа на същата писмена покана ответникът В. М. е осъден да заплати на 4 ищцата В. М. обезщетение за лишаване от ползването на ½ идеална част от съсобствения имот за периода 07.03.2018 г. – 07.12.2022 г. В настоящото производство за процесния период 07.12.2022 г. – 07.08.2024 г. ответникът не сочи доказателства да е осигурил на ищцата достъп до апартамента, поради което недоказаните факти, за които страната носи доказателствена тежест, следва да се приемат за неосъществени. От показанията на свидетеля Б.Б. се установи, че ищцата няма достъп до жилището и не разполага с ключ за него.

Действително от показанията на свидетеля С.Х. се доказа, че през последните три години ответникът живее в гр. ***. Същевременно от показанията на същия свидетел се установи, че през една – две седмици ответникът посещава процесния апартамент, в който често е забелязван и *** на страните. Следва да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика лично ползване на общата вещ е и всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като е без правно значение дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание /в този смисъл Решение № 182/13.06.2011 г. по гр. д.

№ 160/2010 г. на ВКС; Решение № 129/03.04.2012 г. по гр. д. № 1415/2010 г. на ВКС; Решение № 115/04.12.2018 г. по гр. д. № 333/2018 г. на ВКС и други/.

Предвид изложеното съдът намира, че в периода 07.12.2022 г. – 07.08.2024 г. ответникът В. М. е лишил ищцата В. М. от ползването на собствената й ½ идяална част от съсобствения на страните имот.

В контекста на изложените съображения съдът приема, че от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства може да се направи обоснова извод, че предявеният иск с права квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС е доказан в своето основание, поради което следва да бъде уважен.

По отношение размера на дължимото обезщетение по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза. От изготвеното заключение, прието без оспорване от страните, се установи, че пазарният месечен наем на процесния имот за периода 07.12.2022 г. – 07.08.2024 г. в обзаведено състояние е 8580 лева, а в необзаведено състояние е 7722 лева. От посочения размер дължимата ½ възлиза на сумата в размер на сумата в размер на 4290 лева, съответно 3861 лева. С оглед изменението на исковата претенция чрез 5 намаляване на нейния размер на сумата от 3861 лева, за тази сума следва да се уважи предявения иск.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата В. И. М.. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК същата е направила разноски в общ размер на 1271,50 лева, от които 163,50 лева за държавна такса, 408 лева за възнаграждение на вещото лице и 700 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат поставени в тежест на ответника В. И. М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността В. И.

М., ЕГН: **********, да заплати на В. И. М., ЕГН: **********, сумата в общ размер на 3861 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и един лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищцата ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, разположен в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, с площ 47,56 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 25 с площ от 2,64 кв. м. и 0,488 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за периода от 07.12.2022 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.