Решение № 730 от 29.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Плевен, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430107267 по описа за 2023 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от А. Г. Д., ЕГН **********, от ***, чрез адв.П.Я. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че на 11,01,2023 г. е сключен договор за застраховка „Моята колазастрахователен пакет Макс“ по застр.полица №BG/01/123000195447/11,01,2023 г. за л.а.***, със срок – от 00,00 ч. на 24,01,2023 г. до 24,00 ч. на 23,01,2024 г. Посочва се, че на 07,08,2023 г. при управление на посочения автомобил ищецът е реализирал ПТП с внезапно пресичащо пътното платно диво животно, при което на автомобила са нанесени материални щети. Твърди се, че е заведена преписка по щета при ответното дружество №0306/23/777/502456/23 г.; ремонта на автомобила е извършен в доверен сервиз и на 19,10,2023 г. с приемо-предавателен протокол по поръчка №481985 е върнат на ищеца.

Твърди се, че веднага след ремонта, при въвеждане в експлоатация на автомобила, е установена грешка на дисплея на автомобила, сигнализираща за съществуващ проблем в системата за адаптивно предно осветление. След извършена диагностика в официалния сервиз за *** в гр.Плевен, както и в лицензиран сервиз на „Бош“ е установено, че има дефектирал модул на управлението на адаптивното осветление на предния десен фар на автомобила, в следствие удара при настъпилото ПТП . Твърди се, че ищецът е информирал със заявление ответното дружество, като е поискал в щетата да бъде включен и този дефектирал детайл, но е отказано. След неколкократни откази, ищецът за своя сметка е привел в изправност дефектиралите елементи, подменяйки ги с нови в официалния сервиз на ***, като цената на извършения ремонт е възлязла на 573,08 лева. Твърди се, че ищецът отново поискал от застрахователя да се включи сумата за ремонта в щетата, но с отговор от 30,11,2023 г. му е отказано. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което 1 да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 573,08 лева, представляваща разходи, направени от него за пълното възстановяване на щетите по л.а.***, в следствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП, на 07,08,2023 г., която претенция се явява отказано плащане по застрахователна преписка-щета №0306/23/777/502456/23 г., въз основа на договор за застраховка „Моята кола-застрахователен пакет Макс“ по застр.полица №BG/01/123000195447/11,01,2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В с.з. проц.представител на ищеца – адв.Я. от ПАК, сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че претенцията е основателна и доказана.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Й. Д. от САК, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че не се установява причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и дефектиралия елемент-датчик на преден десен фар. Твърди се, че сервизът не е уведомен от ищеца за установената грешка след ремонта. Посочва се, че при приемане на поръчката ищецът е бил длъжен да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Алтернативно се сочи, че с оглед възрастта на автомобила не е било необходимо да се влагат официални части и ремонта да се извършва в официален сервиз, като се прави възражение, че заплатената цена за труд и части е завишена. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ответника – адв.*** от АК ***, сочи, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Посочва, че не следва да се взима в предвид заключението на ВЛ в частта относно причините, довели до настъпване на въпросната техническа повреда. Посочва, че с протокола от 19,10,2023 г. ищецът е приел автомобила напълно отремонтиран и без забележки. Посочва, че протоколите за диагностика на автомобила са направени на 30 и 31 октомври - значително време след приемане на автомобила, като е възможно да се касае и за техническа неизправност, още повече че автомобила бил произведен 2013 г., при което е възможно някоя негова част да е дефектирала. В условията на евентуалност посочва, че цената следва да бъде тази, която е съобразена с пазарната стойност, а не с новата част от официалния представител на марката, защото съгласно условията на договора автомобилът няма право на отремонтиране в официален сервиз, съответно нови, оригинални части.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не е спорно между страните по делото и се установява от представеното копие на застрахователна полица №BG/01/123000195447 на ЗАД „Алианц България“, че л.а.***, собственост на ищеца, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Моята кола“ – застрахователен пакет Макс, за периода 24,01,2023 г. – 23,01,2024 г.

От представеното копие от приемо-предавателен протокол по поръчка №481985 от 19,10,2023 г. се установява, че от „*** сервиз“ ЕООД е извършен ремонт на описани увреждания по автомобил ***, по щети №0306/23/777/502385 и №0306/23/777/502456, на обща стойност на ремонта 3515,14 лева.

От представеното копие от Писмо изх.№2-101-4101-9144/10,11,2023 г. от ЗАД „Алианц 2

България“ до ищеца се установява, че застрахователя е приел, че увреждането на „модул фар“ не е следствие от застрахователното събитие, настъпило на 07,08,2023 г., и писмото следва да се приеме за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по допълнително предявената претенция по щета №0306/23/777/502456.

С допълнително писмо /без дата/ ищецът повторно е поискал преразглеждане на претенцията си, като с Отговор на оплакване изх.№2-101-4101-9144#2/20,11,2023 г. ответникът отново отказва да изплати застрахователно обезщетение за модула на десен фар.

С ново писмо от 23,11,2023 г. до изпълнителния директор на ЗАД „Алианц България“ ищецът отново е поискал преразглеждане на претенцията си, като посочва, че отказът на ответното дружество е немотивиран. С Отговор на оплакване изх.№2-101-41019144#4/30,11,2023 г. ответникът отново отказва да изплати застрахователно обезщетение за модула на десен фар.

От представеното копие от фактура №6410009163/20,11,2023 г. с доставчик *** се установява, че за МПС ***, за блок управление и букса, са заплатени от ищеца 327,07 лева без ДДС и за труд 150,50 лева без ДДС, или общо стойността на фактурата е 573,08 лева с ДДС.

От заключението на ВЛ по изготвената САТЕ се установява, че управляващия блок на адаптивен фар при завой не е част от комплект фар с баласт LED светлина за лек автомобил *** Октавия модел 2015 г. ВЛ посочва, че блока за управление на адптивното осветление може да бъде увреден при удар или сътресение. Установява се още, че увредения фар с блок за запалването е подменен в автосервиза, но блокът за управление на адаптивните светлини на десен фар не е подменян. ВЛ е установило също, че стойността на ремонта, но по алтернативен метод, би възлязла на 350,00 лева, тъй като блокът за управление е 296,00 лева, а трудът – 40,00 лева на час. В с.з. вещото лице обяснява, че става въпрос за модул, който подава сигнал към компютъра на автомобила, който връща команда на изпълнителния мотор на фаровете; посочва, че на дневна светлина е трудно да се определи дали се движат т.нар.адаптивни светлини. ВЛ сочи, че е нормално на дисплея да се изпишат грешки, които в последствие да бъдат изчистени, и тъй като сервиза на „***“ няма специализиран софтуер, е посетен автосервиза на представителя на „***“, където е установено, че този електронен блок не реагира на командите, които са подадени. ВЛ сочи, че блокът е подменен и са извършени настройки в регулирането на тези светлини. Според ВЛ този дефект не е бил наличен преди удара, тъй като е щяло да даде сигнал на дисплея; посочва се също така, че ако е технически дефект /от възрастта на автомобила например/, ще даде грешка и на двата фара – ляв и десен, а в случая е дало грешка само на десния. Посочва се също, че когато на компютър се изчистят появилите се грешки и някоя остане – значи има вече дефект.

От представената в заверен превод от английски на български език диагностика от 31,10,2023 г. – Извънбордова диагностична информационна система на процесното МПС се установява, че са констатирани грешки/повреди, включително че „няма сигнал за изходна мощност на десния фар“.

3

От показанията на св.В. М. се установява, че е извършил подмяна на детайли от процесния автомобил, включително десен фар, но същият идва без баласти, без модулите, които са по фара. Посочва, че диагностика на фара не е правена. Твърди се, че след няколко часа клиентът се обадил, че светнала лампа на таблото и свидетелят го посъветвал да отиде на диагностика в „***“. Посочва се, че при предишни щети на същия автомобил не се е налагало да се разглобява фара.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила, за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено по правилото на чл.405 от КЗ.

В случая е предявен осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило в периода на действие на сключения между страните застрахователен договор за имуществено застраховане на собствен на ищеца лек автомобил застрахователно събитие. Основателността на претенцията е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1/валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение по договор за застраховка на МПС; 2/настъпване на застрахователното събитие в периода на покрит риск; 3/причиняване на щети по застрахования автомобил;

4/причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното събитие; 5/ забава на ответното застрахователно дружество.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното обезщетение.

Съдът приема за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение между страните.

Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл.408 от КЗ и се свеждат до селдното: т.1 - умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; т.2 - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; т.3 неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; т.4 други случаи, предвидени със закон. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за 4 застрахователя задължение чл.386 вр.чл.394 вр.чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона. Общото помежду им е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.