Решение № 787 от 12.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Перник, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720100834 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Л.К.С.В. с твърдението, че между ответника и „ОББ“ АД е сключен договор за потребителски кредит на 14.12.2017 г. (Договора) за сума в размер на 16330,00 лева при условия, описани в Договора.

Твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. и Анекс от 05.12.2019 г. към него, сключен между него и „ОББ“ АД е придобил вземането срещу ответника. Твърди, че е уведомил ответника за цесията, в резултат на което между него и ответника е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение от 27.04.2021 г. Съгласно това споразумение, задължението на ответника било 16775,75 лева към датата на сключването му, като сумата от 1200,00 лева била разсрочена на 12 месечни вноски от по 100,00 лева всяка и остатък от 15575,75 лева. Признава, че ответникът е погасил седем от уговорените дванадесет месечни вноски, след което се твърди, че е преустановил плащане.

Твърди, че срещу ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 5054/2022 г. за сумата в размер на 5000,00 лева частично от остатъка на задължението, което било уважено.

С допълнителна молба по указания на съда пояснява, че претенцията се формира от сбора на петте непогасени вноски по погасителен план от Споразумението (500,00 лева) и 4500,00 лева частично от остатъка в общ размер на 15575,75 лева.

С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 5000,00 лева, формирана като сбор от 500,00 лева (последните пет падежирали вноски по погасителен план към Споразумението) и сумата от 4500,00 лева, частично от остатъка в размер на 15575,75 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за недопустим и неоснователен. Поддържа, че между страните не е налице действителен договор за главница, лихва, допълнителни такси и пакет услуги. Не била надлежно съобщена и предсрочната изискуемост. Не ставало ясно какво ищецът е погасил със сумата от 700,00 лева, за която признава, че е платена. Не ставало ясно, каква сума е погасена по Договора, преди вземането да бъде придобито от ищеца. Многократно акцентира върху тези възражения, като цитира съдебна практика.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност, като приема, че то се погасява с кратка тригодишна такава.

Счита представените писмени доказателства за неотносими. прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече изложеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск, разглеждан по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). изпадане на ответника в забава; 3). размера на вземанията; 4). давността за вземанията е прекъсвана; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с 2 привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По делото е представен рамков договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен межди цедента „ОББ“ АД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. По делото е представен Анекс № 3/31.01.2019 г. и Приложение 1Б, което е неразделна част от договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник ответника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. В конкретния случай няма доказателства за уведомяване на ответника за цесията (макар да се поддържа, че е изпращано писмо), но е налице признание за това от него. Това е така, защото между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение от 27.04.2021 г.

(Споразумението). Съгласно постигнатото между страните съгласие, обективирано в Споразумението, задължението на ответника към 22.04.2021 г. по Договора е в размер на 16775,75 лева, като то следва да бъде заплатено в полза на ищеца. В чл. 2 се посочва, че длъжникът – ответник признава така посочения размер, като се задължава да го погаси по погасителен план, Приложение 1. В чл. 3, ал. 1 ответникът декларира, че е уведомен за извършената цесия на вземането по Договора. В чл. 3, ал. 3 ответникът се отказва от последиците по чл. 110 и 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението. От Приложение 1 към Споразумението се установява, че сума в размер на 1200,00 лева се разсрочва за периода от 20.05.2021 г. до 20.04.2022 г. – по 100,00 лева на месец, а остатъкът след този период е в размер на 15575,75 лева.

Споразумението е подписано от ответника (което не се оспорва) има характер на частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт – признава размера на задължението по Договора и прекъсва погасителната давност (чл. 116, б. „а“ ЗЗД), изтекла до този момент.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ

По дефиниция от чл. 430, ал. 1 вр. с ал. 2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. В настоящия случай, безспорно ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Касае се за вземане по договор за банков кредит, по който на ответника е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което Договорът попада и в приложното поле на ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, 3 по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа срока на договора за кредит и общия размер на кредита и условията за усвояването му. Точка 11 от тук посочената разпоредба изисква договора да съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договор за банков кредит по ТЗ е налице и същият отговаря на специалните изисквания на ЗПК, поради което за ответникът е възникнало задължението да възстанови отпуснатата му сума – 16330,00 лева, ведно с възнаградителната лихва. В Договора е посочена общо дължината сума – 22916,43 лева за срока на Договора – 120 месеца, до 08.12.2027 г. Определен е размерът на анюитетната вноска – 188,18 лева (главница и лихва), макар в погасителния план да е записано, че в нея е включена и застрахователна премия, то в Договора изрично е посочено, ч е тя е в размер на 0 лева. Липсват доказателства, а и твърдения ответникът да е погасил задължението си, напротив със сключване на Споразумението е признал задължението си, което е в размер по – висок от отпуснатия кредит, но това е така, защото неминуемо представлява сбор от главница и възнаградителните лихви към датата на сключване.

Ето защо съдът приема, че между „ОББ“ АД и ответника е бил сключен валиден договор за банков креди. Не се установи в Договора да е уговаряно, начислявано и заплащано задължение за допълнителни такси и пакет услуги, поради което съдът намира възражението на ответника в тази насока (обсновавайки недействителност) за неоснователно.

Съдът споделя становището на ответника, че по делото няма доказателства за изрично изявление относно съобщаване на предсрочна изискуемост, но това е правно ирелевантно. Първо, налице е Споразумението, с което страните предоговорят параметрите по Договора като се съгласяват изрично за размера му към датата на сключване (постигнато е съгласие), поради което не е необходимо изявление за обявяване на Договора за предсрочно изискуем, което представлява едностранно изменение. Второ, към датата на приключване на съдебното дирене са падежирали 66 месечни вноски, на стойност 12419,88 лева, а предмет на производството е частичен иск за сума в общ размер на 5000,00 лева, като е признато заплащането на 700,00 лева – сборът е в размер по – нисък от дължимото, ако бе счетено, че условията по Договора са останали непроменени и предсрочна изискуемост не е обявена.