Решение № 82 от 12.03.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Горна Оряховица , 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101740 по описа за 2020 година

Обективно, кумулативно съединени искове с правно основание: чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ ввр. чл.303а ал.3 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД; чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ЕТ„М...” с ЕИК:****(чрез адв.М. Й.М. от АК-Русе) твърди в исковата молба, че между ЕТ„М...”(продавач) и „Б....”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения сключен неформален договор за търговска продажба на гуми. На 15.11.2019г „Б....”ЕООД закупил общо 20бр. гуми с единична цена 92.75лв. без ДДС. За продажбата бил оформен счетоводен документ - фактура№300023913/15.11.2019г. в размер 2226.00лв. с ДДС, който е предаден на купувача, ведно със закупените вещи от търговския обект на ЕТ„М...” в деня на сделката. Твърди се, че не били констатирани забележки и не са отправяни рекламации за недостатъци. За така закупените стоки ответното дружество е следвало да заплати съответната цена по банков път на продавача в деня на издаване на фактурата за сделката. От следващия ден купувачът изпаднал в забава(Директива 2011/7/ЕС — борба със забавяме на плащането по търговски сделки).

Продадените гуми на „Б....”ЕООД по фактура***/15.11.2019г. са закупени от „Примекс“ ЕООД, за което е издадена фактура№7100071173/03.10.2019г. И двете сделки/покупката и продажбата на гумите/ били отразени по съответния ред в счетоводството на ЕТ„М...”(в т.ч. с начислен и е внесен ДДС). До настоящия момент по банковата сметка на ищеца дължимата цена на стоките не била заплатена, въпреки отправени покани за това(не било заплащано в брой, нито пък било направено искане за разсрочване на изплащането на задължението). За обезпечение на настоящите искове е образувано ч.гр.дело№2565/2020г на ВТРС, като с определение е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника „Б....”ЕООД. Общо по обезпечителното производство пред ВТРС и ЧСИ Силвия Косева, ЕТ„Магдак — Радостин Митев” е сторил разноски в размер 586.50лв., които с оглед виновното поведение на длъжника, следвало да се присъдят на ищеца-ЕТ,съгласно ТР№6/2013г. на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което 1 бъде осъдено „Б....”ЕООД да заплати на ЕТ„М...”: сумата 2226.00лв., представляваща дължима продажна цена по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки(гуми за МПС) и извършване на услуги от 15.11.2019г. за който е издадена фактура№300023913/15.11.2019г. на стойност 2226.00лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 223.84лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 15.11.2019г.-10.11.2020г.; сумата 586.50лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2565/2020г. на ВТРС и по изп.дело№20208960400800 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Б....”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр.Л., представлявано от Управител Бонка Борисова Бонева, редовно призован по реда на чл.50 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира и отговор на исковата молба. По делото е депозирано становище от 16.02.2021 г. от страна на адв.Нина Илиева от ВТАК, представляваща ответното дружество, с която прави възражение по същество относно предявените искове. Оспорваме изцяло исковата претенция по основанието и размера и. Твърди, че „Б...."ЕООД не било получавало твърдяната стока – 20бр. гуми с единична цена от 92.75лв. без ДДС(нито на 15.11.2019г., нита на друга дата). Не била получавана и сочената от ищеца фактура. Такава фактура не била представяна в счетоводството на ответника и не била осчетоводявана. Твърди се, че „Биомилк"ЕООД не притежавало МПС, на които би могло да постави и ползва гумите. Нито управителката Бонка Бонева, нито упълномощено от нея лице било присъствало в търговски обект на ищеца на 15.11.2019г. и не било получавало твърдяната стока.

Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на от ГПК, приема за установено следното:

Между ЕТ„М...”(продавач) и „Б....”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения сключен неформален договор за търговска продажба на гуми. На 15.11.2019г „Б....”ЕООД закупил общо 20бр. гуми с единична цена 92.75лв. без ДДС. За продажбата бил оформен счетоводен документ фактура№300023913/15.11.2019г. в размер

2226.00лв. с

ДДС(1855.00лв.+371.00лв.ДДС), който е предаден на купувача, ведно със закупените вещи от търговския обект на ЕТ„М...” в деня на сделката. Не били констатирани забележки и не са отправяни рекламации за недостатъци. За така закупените стоки „Б....”ЕООД е следвало да заплати съответната цена по банков път на продавача в деня на издаване на фактурата за сделката.

От следващия ден купувачът „Б....”ЕООД изпаднал в забава(Директива 2011/7/ЕС — борба със забавяме на плащането по търговски сделки). Продадените гуми на „Б....”ЕООД по фактура***/15.11.2019г. са закупени от „Примекс“ ЕООД, за което била издадена фактура№7100071173/03.10.2019г. И двете сделки/покупката и продажбата на гумите/ били отразени по съответния ред в счетоводството на ЕТ„М...”(в т.ч. с начислен и е внесен ДДС). До настоящия момент по банковата сметка на ищеца дължимата цена на стоките не била заплатена, въпреки отправени покани за това(не било заплащано в брой, нито пък било направено искане за разсрочване на изплащането на задължението).

За обезпечение на настоящите искове срещу ответника „Б....”ЕООД е образувано ч.гр.дело№2565/2020г на ВТРС, като с определение била издадена Обезпечителна 2 заповед№24/28.10.2020г. и е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника „Б....”ЕООД. Въз основа на Обезпечителна заповед№24/28.10.2020г., било образувано и изп.дело№20208960400800 по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№730 и район на действие ВТОС, като е била допуснатата обезпечителна мярка „налагане на запор върху банкови сметки на длъжника“. Общо по обезпечителното производство пред ВТРС и ЧСИ Силвия Косева, ЕТ„Магдак — Радостин Митев” е сторил разноски в размер 586.50лв.(450.00лв. + 40.00лв.+3.50лв.+93.00лв.).

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че фактура№***/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество(по дебита па счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ за сумата от 1855.00лв., по дебита на счетоводна сметка 45311 „Начислен данък за покупките, пълен кредит“ за сумата от 371.00лв. и по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици” аналитичност

106

ЕТ„М...“ за сумата от

2226.00лв.

По фактура№***/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ ЕООД, в счетоводството на ответника „Б....“ ЕООД е начислен данък за покупките(данъчен кредит) в размер на 371.00лв.

Съответно, по фактура№7100071173/ 03.10.2019г., издадена от „Примекс“ЕООД на ЕТ„М...“, в счетоводството на ищеца-ЕТ е начислен данък за покупките(данъчен кредит), възлизащ на 1773.53лв. В счетоводството на „Б....“ЕООД, получените по фактура№***/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД стоки не са заприходени, а са изписани като разход още при закупуването им. В счетоводството на ЕТ„М...“, получените по фактура№7100071173/03.10.2019г., издадена от „Примекс“ЕООД на ЕТ„Магдак - Радостин Митев“ стоки са заприходеии по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки на склад - гуми“ за сумата от 8867.63лв. Впоследствие, при продажбата на 20бр. автомобилни гуми от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД, за което е издадена фактура№***/15.11.2019г. на обща стойност 2226.00лв., в счетоводството на ищеца-ЕТ стоките(20бр. гуми) са изписани като разход. Вещото лице установило, че към 01.01.2019г. разчетните взаимоотношения между търговците са със стойност 0.00лв., т.е. не са налични непогасени задължения и несъбрани вземания. За периода: 01.01.2019г.-31.12.2020г. между страните са осъществени две продажби: по фактура№***/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД на стойност 2226.00 лв. с ДДС(процесната фактура е осчетоводена при ищеца и при ответника); по фактура№***/ 30.12.2019г. издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ ЕООД на обща стойност 596.00лв. с ДДС(фактурата и извършеното по нея плащане са били осчетоводени при ищеца и при ответника). Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и му дава вяра.

От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.М.И.Г.(служител на ЕТ„М...“) твърди, че ищецът имал от достаа време търговски взаимоотношения с ответното дружество продажба на автомобилни гуми. Имало проблем с плащането по фактура от 2020г.(автомобилни гуми – за джипове и бусове, като същите били предадени на ответното дружество чрез работниците им). Самото предаване се извършило, не посредством представителя на дружеството, а директно на МПС на ответното дружество, чрез демонтаж на стари гуми монтаж на новите гуми(една част били монтирани, а друга част били натоварени в едно камион, собственост на ответното дружество). Документите били оформени от касиер-счетоводителя. Впоследствие разбрали, че гумите не били платени.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

3

Предявени се от ищеца са обективно съединени искове по чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД по повод доставка на стоки и извършени услуги.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки(юридически факти): -да е налице валидно сключен договор за търговско покупкопродажба на твърдените от ищеца вещи; -ищецът да е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост и да предаде вещите на ответника; -вземането да е станало изискуемо; ищецът да е сторил извънсъдебно разходи за събиране на вземанията.

И двете страни са търговци, което предопределя според чл.286 от ТЗ приложимостта на разпоредбите на ТЗ и съгласно чл.286 от ТЗ - гражданското законодателство. Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Установи се, че между страните са възникнали търговски правоотношения(двете страни по сделката са търговци и същата е сключена с оглед упражняването на търговската им дейност) – търговска продажба.

Това представлява неформален договор, затова документите по чл.321 от ТЗ имат само доказателствено значение, вкл. и издадената фактура. За дружеството-ищец е възникнало задължението да предаде стоката, извърши услугата и съответно да получи стойността им.

При извършената преценка на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, съобразно правилото на чл.202 от ГПК, съдът намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. В случая, съдът взема предвид и обстоятелството, че ответникът е регистриран по

ДДС, като процесната фактура№***/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество(по дебита па счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ за сумата от 1855.00лв., по дебита на счетоводна сметка 45311 „Начислен данък за покупките, пълен кредит“ за сумата от 371.00лв. и по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици” - аналитичност 106 ЕТ„М...“ за сумата от 2226.00лв. По същата фактура в счетоводството на ответника „Б....“ ЕООД е начислен данък за покупките(данъчен кредит) в размер на 371.00лв. Установено е също, че за периода: 01.01.2019г.-31.12.2020г. между страните са осъществени две продажби. Така страните са се намирали в облигационни правоотношения, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което води до разкриване на действителното фактическо и правно положение между страните – чл.10 от ГПК и чл.175 от ГПК. Съдът приема, че след като фактурата, независимо дали носи или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки(търговска продажба) веднага след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба(страни, обект и цена) ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба, по който в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени правоотношения, според чл.182 изр.II от